Когато бабата на Ричард подарява на него и Хедър „кутия за скандали“ като сватбен подарък, те забравят за нея за цели 13 години. Когато я отварят, те не очакват, че ще донесе такава изненадваща промяна в живота им.
Беше росна съботна сутрин и всеки, който обичаше бейзбола, се беше свил на дивана си и гледаше мача.
Ричард беше един от тях, но очите му не бяха приковани към телевизора. Чакаше да чуе кола да спре по чакълестия път пред верандата. Хедър щеше да се прибере днес.
Нямаше да има нито прегръдка, нито целувка. Хедър нямаше намерение да прекъсва играта с най-важните моменти от пътуването си до майка си. Ричард знаеше, че е твърде рано нещата отново да се нормализират.
Но измина седмица и това му се стори цяла вечност. Ричард и Хедър никога през живота си не бяха оставали разделени толкова дълго. Нямаше търпение тя да се върне, дори и да не беше приятно завръщането.
Сърцето му се разтуптя, когато чу чакъла да шумоли. Хедър беше у дома. Той й отвори вратата и й помогна да пренесе нещата си до къщата. Той се забави зад нея, без да знае какво да каже.
— Как мина пътуването? — осмели се да попита Ричард. — Как е Люси?
Последва дълго, неловко мълчание. Хедър се замисли дали да насърчи леките разговори.
— Добре. Мама е добре. Изпрати ти кутия с пресни плодове от овощната градина.
Още веднъж Ричард погледна кутията и не знаеше как да отговори.
— Това е сладко. Наистина не трябваше.
Хедър не издържа да се преструва и да продължи разговора.
— Имам нужда да си взема душ. — Тя грабна хавлията си и се втурна в банята.
Хедър знаеше, че е рязка. Тя знаеше, че Ричард отчаяно иска нещата между тях да са наред. Тя също. Но все още имаше малка част от нея, която се съмняваше.
През последните 13 години Ричард и Хедър създадоха свой собствен красив свят. Те бяха търсачи и изследователи по сърце и се заклеха „никога да не се установяват“.
И двамата бяха решили да направят всичко необходимо, за да плащат сметките и да изкарват парите, от които се нуждаеха, за да продължат да пътуват по света.
Те водеха живот на дигитални номади, работейки от ново кътче на света всеки месец.
Беше живот, пълен с приключения, приятелства и вълнение. Но наскоро всичко това изведнъж се промени.
Хедър внезапно беше започнала да настоява за стабилност, а не за живота, който се съгласиха да живеят заедно. Тя се опитваше да убеди Ричард да купят апартамент в града.
Хедър се опита да го убеди, но Ричард изглежда го интересуваше само следващото голямо пътуване. Той отхвърляше думите й, казвайки, че една къща е „ненужна инвестиция“ и че той предпочита да похарчи тези пари за пътуване до още десет държави. В съзнанието на Ричард Хедър преминаваше през фаза.
Преди години Ричард я беше попитал дали би искала да има бебета и Хедър му се подигра за въпроса. Този случай му беше показал болезнено ясно, че тя не иска да има собствени деца.
Ричард се разочарова от молбите на Хедър да купи къща или да се установи. Той намери това за несериозен разход, тъй като смяташе, че няма причина да се установят, ако няма да имат деца.
Тази ожесточена свада се проточи седмици наред. Въпреки че имаше безброй спорове, нито един от тях сякаш не изрази мнението си. Беше стигнало до момент, в който не можеха да говорят за нищо, без да избухнат в кавга. Тогава Хедър реши да прекара известно време далеч от всичко това.
— Възможно ли е това да е краят? — зачуди се Ричард, докато Хедър не върна вниманието му в стаята. Беше се върнала от банята и ровеше из шкафовете.
— Какво търсиш? Може би мога да ти помогна да го намериш. — каза Ричард.
— Търся кутията. — отвърна Хедър, без да го поглежда.
За каква кутия говореше? Само на горния рафт имаше около дузина кутии.
Гледайки безсмисленото лице на Ричард, Хедър каза:
— Кутията за скандали.
И изведнъж Ричард си спомни. Това беше кутия, която баба му им беше подарила в деня на сватбата им. Думите й все още звучаха ясно в главата му.
— Запазете кутията. Обещайте ми, че няма да я отворите, докато не проведете първия си голям истински скандал. И когато го направите, обещайте ми, че ще следвате всяка инструкция, която намерите в тази кутия.
Тогавашните младоженци дадоха това обещание. Бабата почина две години по-късно и Хедър и Ричард бяха забравили напълно за подаръка. Досега.
Хедър сметна, че това е перфектната възможност да извади кутията. Когато най-накрая я намери, двамата с Ричард я отвориха с искрица надежда в сърцата си.
Вътре в кутията имаше два спретнато номерирани плика, ароматна свещ и спретнато навита верига от лампички.
Отвориха първия плик. В него имаше бележка, която гласеше:
„Скъпи Ричард и Хедър,
„Знаете ли, че има тайна рецепта, която може да излекува връзката ви? Тя не е метафорична; има действително ястие, което може да ви помогне да разрешите споровете. Давайте, следвайте тази рецепта докрай и я изпробвайте.
Не забравяйте да приготвите това ястие заедно и се опитайте да го направите в тишина. След като приготвите ястието, подредете масата и я украсете с ароматната свещ и низа от светлини.
Тогава и само тогава отворете втория плик. Без измама! С любов и благословия, баба.”
Двойката смяташе инструкциите за малко наивни, но решиха да се доверят на баба си и последваха всяка една.
Ричард събра съставките за ястието. Хедър приготви яденето, докато Ричард подреди масата, постави свещта в центъра и запали светлините.
Въпреки всичките им усилия обаче, тайното ястие беше катастрофа. Това, което трябваше да бъде необикновен деликатес, се оказа купа с хлъзгав сос.
След много опити да спасят ястието и двамата се отказаха. Ричард най-накрая наруши мълчанието:
— Все пак да погледнем втория плик, само за да видим какво има там?
Хедър се съгласи. И за тяхна изненада те намериха петдесет долара в брой и бележка.
„Скъпи Ричард и Хедър,
Ако планът ми е проработил, сигурно сте се озовали с купа негоден за консумация боклук. Важното беше, че сте прекарали това време и усилия заедно, работейки в тишина. Купата със слуз не отнема тази сплотеност. Сега отидете да си вземете пица. За моя сметка е.
И докато се наслаждавате на вечерята си на свещи, говорете си от сърце. Знаете точно какво сте искали да си кажете един на друг, така че кажете точно това.
Ще се изненадате как нещата се решават от само себе си.”
Тази вечер Ричард и Хедър се насладиха на обилна храна след дълго време. Не помнеха кога за последен път са си говорили и се смели толкова свободно и непринудено.
По средата на разговора им Ричард каза:
— Каквото и да те кара да искаш да се установиш, вярвам му. Поколебах се да ти го кажа, мислейки, че преминаваш през фаза, но винаги съм си представял, че ще се установим един ден. И ако това е, което искаш и ти, нека го направим. Нека купим тази къща.
Хедър имаше сълзи в очите си. Тя не можеше да повярва, че планът на баба му е проработил.
Със сърце, пълно с вълнение, Хедър съобщи новината, която пазеше през последните няколко седмици. Тя беше бременна и нямаше търпение да започнат новото им приключение заедно.
