Един арогантен лекар изгонва бедно момиче, което е на път да роди на прага на луксозна клиника. Не след дълго кармата го застига и той съжалява за действията си.
„Моля, помогнете ми! Не мога повече да понасям болката“, ридаеше отчаяната Анна, която беше на ръба да изпадне в безсъзнание от родилните болки пред една клиника.
За нещастие един арогантен лекар излиза от клиниката, след като чува виковете ѝ. Името му е д-р Дейвид Морган. „Престанете да крещите така! Това е клиника и тук имаме пациенти!“ – казал ѝ той.
Анна го погледна безпомощно. „Докторе, болката е силна. Моля, пуснете ме да вляза!“
Докторът я погледна строго. „Е, госпожо, ако искате да бъдете приета, трябва да си платите. Но след като видях състоянието ви, не мисля, че можете да си позволите лечението тук!“
„Но, докторе, моля ви…“
Преди Анна да успее да довърши изречението си, лекарят я прекъсна. „Можете ли да спрете да крещите! Не ме интересува дали ще умрете от болка! Не забравяйте, че няма пари, няма лечение. И ако продължавате да се държите така, ще ви изгоня оттук!“
Анна беше на път да роди на прага на къщата. Мислеше да поиска още веднъж от лекаря, но преди да успее да каже нещо, той затръшна вратата на клиниката пред лицето ѝ и влезе вътре.
Отчаяна, Анна решила да отиде в друга болница. Болката обаче била толкова силна, че тя не можела да помръдне и на крачка. Затова просто седяла, стиснала корема си и търсела някой, който да ѝ помогне.
За щастие, от клиниката излязъл любезен лекар и ѝ предложил помощ. „Моля, елате с мен, госпожо – каза той на Анна, докато се приближаваше към нея. „Аз ще спася детето ви, независимо от всичко!“ С това лекарят я придружил до вътрешността, създал за нея отделно отделение и се погрижил раждането на Анна да протече гладко.
Не след дълго Анна родила момченце, но то било недоносено и се наложило незабавно да бъде настанено в интензивното отделение.
Бедната Анна била толкова изтощена след раждането, че се събудила едва на следващата сутрин, когато открила неприятния лекар до себе си. „Какво, по дяволите? Откога тази клиника започна да приема просяци като теб?!“ Той я погледна гневно.
„Както и да е, още не е късно да почистим бъркотията. Така че ставай и се изнасяй от болницата!“ – добави той и започна да „извежда“ Анна от болницата.
За щастие в този момент влезе любезният лекар д-р Пол Уорнър. „Д-р Морган, какво правите? Тя е родила вчера, а все още е слаба!“ – отвърна той.
Д-р Морган хвърли свиреп поглед към д-р Уорнър. „Не се меси в това, Пол! Аз съм по-възрастният от теб и знам кое е най-доброто за клиниката. Не можем да я приемем без такси! Това е правило!“
„Ако е така, ще й платя таксите“ – категорично заяви д-р Уорнър. „Но няма да ѝ позволя да си тръгне, докато тя и бебето ѝ не се възстановят напълно!“
Д-р Морган избухна в смях. „Ти си такъв глупак, Пол. Не мисля, че банковата ви сметка ще го позволи!“
„Не е нужно да се притеснявате за този доктор – продължи д-р Уорнър. „Ще платя сметките до утре сутринта. Запомнете думите ми!“
„Добре! Но ако не сте в състояние да платите таксите, ще я изгоня“, почти изкрещя д-р Морган и си тръгна.
На следващия ден Анна отиваше към тоалетната, когато отново срещна д-р Морган. „Проверих в счетоводния отдел и плащането не е извършено. Така че си събирай багажа и се махай от това място възможно най-скоро!“ – нареди й той.
„Докторе, просто ми дайте време до следобеда. Съпругът ми е на път и ще се погрижи за всичко“, уверява го Анна.
Д-р Морган въздъхна и извърна очи. „Наистина ли искате да повярвам в това? Не си ли измисляте оправдания, за да можете да останете тук?“
„Е, докторе, ако си измислям оправдания, можете да ме изхвърлите оттук още следобед!“ Анна каза твърдо и си тръгна.
За изненада на д-р Морганс съпругът на Анна действително се появи в клиниката същия следобед. Но когато д-р Морган го видя, не можа да повярва на очите си!
„Господин Картър, вие ли сте?“ – попита той изненадан.
„Да, Дейвид. Това съм аз. Жена ми разказа всичко и не мога да повярвам, че си се отнасял така с бременна жена!“
Оказало се, че Анна щяла да ражда в Германия, но раждането ѝ започнало по-рано, докато съпругът ѝ бил в командировка. Анна обмисляла да се обърне към тази луксозна клиника за помощ, защото съпругът ѝ бил основният спонсор там.
Тъй като болките били силни, тя не си губила времето да се преоблича и отишла там по нощница, като при това забравила телефона си. Д-р Уорнър любезно ѝ предложил телефона си, което ѝ позволило да се свърже със съпруга си.
Когато д-р Морган я видял пред болницата, той я взел за бедна жена и я заплашил, че ще я изгони. Но сега, когато д-р Морган знаеше, че Анна не е някоя случайна жена, която моли за помощ, той осъзна, че си е навлякъл огромни неприятности.
„Нямах представа, че тя е ваша съпруга, сър – каза тихо д-р Морган. „Извинявам се за лошото отношение. “
„Какво значение има това, Дейвид?“ Господин Картър почти му изкрещя. „Как можеш да се държиш така с която и да е бременна жена!“
„Ами, господине. Няма да…“
Преди д-р Морган да довърши, господин Картър го прекъсна. „Не, Дейвид. Нищо не може да обясни това, което си направил. И трябва да бъдеш наказан за него. Затова те уволнявам! Надявам се, че по този начин ще си научиш урока“.
„Но сър, тогава родилното отделение няма да има главен лекар. Освен това тук няма много старши лекари и на клиниката може да ѝ отнеме известно време да намери такъв!“ Д-р Морган изрази своите мисли. „Така че, най-малкото, позволете ми да остана тук дотогава!“
Господин Картър му се усмихна. „Не е нужно да се притеснявате за това, докторе! Вече съм назначил някого за ръководител“, каза той и повика д-р Уорнър вътре. „Позволете ми да ви представя д-р Уорнър, новия ръководител.“
Д-р Морган беше шокиран. „Но сър, той е все още млад и неопитен!“
„Е, той заслужава да бъде лекар и ръководител, като се има предвид как е решил да помогне на бременна жена, без да се съобразява със статута ѝ и дали ще има пари!“
Д-р Морган не произнесе нито дума. Той стоеше мълчаливо с наведена надолу глава.
Господин Картър продължи. „Не мисля, че се квалифицирате като лекар, Дейвид. Един лекар винаги би се опитал да направи всичко възможно, за да спаси пациента си! Така че, моля ви, напуснете и повече не се връщайте тук!“
Д-р Морган излезе от клиниката, засрамен от това, което беше направил.
