Ясновидката Цвета Велковска от „Ергенът: Любов в рая“ се оказа и ориенталска танцьорка – видео в ТикТок я показва как върти кючек на сватба. More

Димо Алексиев и Ралица Туджаро бяха засечени заедно в столично заведение, а актьорът призна, че двамата подготвят нов общ проект. More

Захарните рози бяха навсякъде. По кухненската маса, по перваза, върху две табли на хладилника. Баба Станка държеше една между палеца и показалеца си, внимателно, като че ли е жива пеперуда, и я въртеше срещу лампата. – Хубава ли е? – Прекрасна е, бабо. Тя кимна, разтърка дясната си китка – онази, която от години я […] More

Тортата я поръчах от „Захарна фея“ – сладкарницата на ъгъла на „Независимост“, в която свекърва ми Ружа пие кафе всеки четвъртък от двайсет години насам. Всичко останало сготвих сама. Две денонощия на крак, за двайсет души. Сарми, печено агне, руска салата, баница по рецептата на баба ми. Аз съм зъботехник – цял живот правя неща, […] More

Двайсет години подбирах цветове за чужди хола, преди да зарежа професията заради кариерата на мъжа си. И затова мога да ви кажа с професионална точност как изглежда краят на един брак: кафява папка върху бял плот, под жълтеникавата светлина на лампата над кухненската маса. Лоша комбинация. Никога не бих я препоръчала на клиент. Казвам се […] More

Палтото на баба Цвета мирише на нафталин, на дюлеи и на нещо, което никога не съм успяла да назова. Като малка заравях нос в яката му и си мислех, че така мирише зимата. Тъмнозелена вълна. Протъркани маншети. Шест тежки месингови копчета, които дрънчат, когато го окачи на закачалката. Откакто се помня, баба носи това палто. […] More

В джобовете на старото му работно яке още имаше бонбони мента. Във всеки джоб. Татко ги тъпчеше там цял живот, „за всеки случай“, и аз така и не разбрах какъв точно случай очакваше. Стоях в празната зала на погребалното бюро с черната рокля и с неговото яке отгоре – миришеше на дървени стърготини, кафе и […] More

Първо видях торбата. Не баба – торбата. Стара, платнена, на сини карета, вързана с два възела за дръжката на инвалидната ѝ количка, и се люлееше при всяко подрусване по тревата. Вуйчо Петко буташе отзад бавно, зачервен и мълчалив, а баба Велика беше вдигнала ръка над очите си като козирка и вече търсеше с поглед бебето. […] More

Мони Зенгиннер официално промени фамилията си и вече е Зенгиннер и по лична карта, след близо десетилетие като творческо име в танците. More