Маджентата е нюанс на лилавото, който е по-близо до червено, отколкото до лилаво. Маджентата е позната отдавна. Обикновено се използва от художници, но не много често: лилавите багрила винаги са били много скъпи и често изглеждат бледи или бързо избледняват. Въпреки това този цвят не съществува.
Ние от Поничка прочетохме доста по темата с голямо любопитство и споделяме наученото с вас.
Виждате ли този цвят? Знаете ли, че той не съществува, защото не е включен в светлинния спектър и мозъкът ви просто се опитва да ви „успокои“.
Този цвят се нарича маджента. Той е един от основните цветове на схемата CMYK (съкращение на английските думи cyan – „синьо-зелено“, мagenta – „маджента“, yellow – „жълто“ и key или black – „черно“) и се използва, например в принтерите.
Спомняте ли си, че в училище са ви учили, че основните цветове, от които могат да бъдат извлечени всички останали, са жълто, червено и синьо? И ви даваха схеми като тези?
Забравете тази схема! Смесвайки червено и синьо, никога не получавате чисто лилаво. Точно както няма да постигнете чисто зелено, смесвайки синьо и жълто.
Всъщност основните цветове са жълто, маджента и циан. Правилната схема изглежда така.
Основните цветове са тези, които не можем да получим, като смесим два други нюанса, но когато комбинираме циан и маджента, получаваме синьо, маджента и жълто – червено. По този начин можем да докажем, че синьото и червеното не са първични цветове.
Питате: „Защо да не съществува, след като го виждаме?“
Ако окото види светлина с няколко дължини на вълната, цветът в мозъка се формира от сумата от входните реакции върху ретината. Например, ако червено и зелено ударят ретината едновременно, в мозъка се появява жълто – цветът, който седи по средата между червения и зеления цвят на спектъра.
Но какво прави мозъкът, ако очите ни откриват едновременно дължини на вълната в двата края на спектъра (т.е. червено и виолетово)? Най-общо казано, има 2 варианта:
В първия вариант мозъкът обобщава входните данни, за да възпроизведе цвят между червено и лилаво. В този случай ще се получи зелено – не най-характерният цвят при смесване на червено и лилаво.
Във втория случай мозъкът идва с нов цвят между червено и лилаво.
Маджентата е нюансът, който излиза, когато мозъкът избере втория вариант. Той създава нов цвят за преодоляване на пролуката, защото в светлинния спектър няма такъв тон. Маджентата, за разлика от всички други цветове, няма дължина на вълната на светлината.
Нужни са ни цветове, за да разберем света, но трябва да разпознаем оттенъка, дори ако мозъкът трябва да го измисли.
Ако мозъкът ни не търсеше логика навсякъде и се приспособяваше към обстоятелствата, вместо маджента, щяхме да виждаме зелено, тъй като това е междинния цвят между виолетово и червено в цветовия спектър.
