В повечето случаи модели на художниците стават техните съпруги, пример за това са Моне и Врубел. Други просто намират вдъхновение в образа на приятелка, това се случи с Тулуз-Лотрек и Ла Гулю. Има такива, които не само рисуват портрети на музите си, но и използват лицата им и в други произведения.
Поничка сравни фотографиите на жени, увековечени от велики художници, с техните портрети. В края на статията добавихме и бонус: как Тамара де Лемпицка се представя в своя автопортрет и как е изглеждала наистина.
Викторина Мьоран, модел на Едуард Мане
Викторина Мьоран е била музикант и художник. Тя е свирила на китара и цигулка. Освен това е преподавала музика и е пеела в кабаре. Съвременникът й Амброуз Волард я определя като своенравна и харизматична личност. Поради своя миниатюрен ръст и червена коса, тя получила прякора La Crevette (скарида).
Въпреки факта, че самата Мьоран е художник и е излагала своите картини в престижни галерии, тя беше запомнена от широката публика като един от любимите модели на Едуард Мане. През 1863 г. той рисува две картини, на които представя Викторина напълно гола – „Закуска на тревата“ и „Олимпия“ (на снимката). По различно време Мьоран позира и за близките приятели на Мане, Едгар Дега и белгийския художник Алфред Стивънс.
Надежда Забела-Врубел, муза на Михаил Врубел
Надежда Забела-Врубел изпълнява главните роли в оперите „Псковитянка“, „Садко“, „Приказка за цар Салтан“ и много други. Тя е любимка на Николай Римски-Корсаков. Той буквално идолизира певицата и се възхищава на нейния чуден глас. Винаги разсъдливият и трезвомислещ композитор се влюбил до уши в Надежда Ивановна, но съюзът не се състоял, тъй като и двамата били женени.
Изборът на артистката бил художникът Михаил Врубел. Той я забелязал на репетиция. По време на почивката Врубел се качил при Забела и, като целунал ръката й, започнал да й прави комплименти за гласа и огромния талант. Двамата се оженили същата година и Надежда станала постоянен модел за картините на съпруга си. Нейният образ може да се види например в работата „Принцесата лебед“.
Анна Макнийл Уислър, модел на Джеймс Уислър
На 67-годишна възраст Анна Макнийл Уислър става модел за най-известната картина на сина си Джеймс „Подреждане в сиво и черно № 1“ или, както всички я наричат, „Майката на Уислър“. Днес този образ е един от най-разпознаваемите и възпроизвежданите сред другите произведения на изкуството.
Само си спомнете какво направи господин Бийн с това платно или как се появи в „Семейство Симпсън“ и беше споменато във филма „Голо оръжие“. Известни композитори и музиканти, включително Клод Дебюси, Джон Ленън и Коул Портър, не пренебрегнаха “Майката на Уистлър”.
Мися Серт, модел на Пиер-Огюст Реноар, Бонар и други
Мися Серт, родена Мария-София-Олга-Зинаида Годебская, е родена в Царско село. Скоро тя е изпратена в Париж за да получи своето образование, където се научава да свири на пиано. Серт е била истинска социалистка и имала собствен салон, в който идвали най-известните творци. Тя вдъхновява писатели и композитори, позира за художници, била е щедър филантроп.
Сред приятелите й са били Коко Шанел, Пабло Пикасо, Сергей Дягилев. Мися е рисувана от Реноар (на снимката), Тулуза-Лотрек и много други. Композиторът Морис Равел й посветил пиесите Лебед и Валс. Във вестниците Серт е наричана кралицата на Париж, а писателят Пол Моран я определи като „поглъщаща влюбени в нея гении“.
Принцеса Зинаида Юсупова е позирала за Валентин Серов, Франсоа Фламенг и други
Зинаида Николаевна, представителка на най-богатото руско семейство на своето време, е последната от семейство Юсупов. Тя беше запомнена от съвременниците си заради своята интелигентност, образование, красота и безгранична щедрост. Принцесата е била филантроп и винаги помагаше на всички, ако имаше такава възможност.
Нейните портрети са рисувани от изключителни художници от онези години. Валентин Серов многократно е изобразявал Юсупова в своите картини. Едно от най-известните му произведения, посветено на нея, получи противоречиви коментари. Художествените историци отбелязват неуспешната композиция и измъчената поза на модела (на снимката).
Джорджета Бергер, муза на Рене Магрит
Джорджета Бергер беше съпруга и основен модел на белгийския художник Рене Магрит. Запознали се, когато били тийнейджъри. Чувствата между тях избухнали, но Първата световна война наложи корекции в живота им. През 1920 г. Джорджет и Рене случайно се срещат в Брюкселската ботаническа градина и вече не могат да се разделят.
В началото на връзката съпругът бил много мил с любимата си. По време на среща на сюрреалистите в Париж се случил неприятен инцидент с участието на Джорджета, довел до преустановяване на отношенията между Рене Магрит и писателя Андре Бретон. Бергер сложила кръст на врата си. Виждайки го, Бретон публично поискал да свали бижуто, което предизвикало гнева на Магрит. Този инцидент донякъде изолирал Рене и Джорджет от парижките сюрреалисти.
Императрица Мария Фьодоровна позира за Владимир Маковски, Визел, Кошелев и др
Въпреки факта, че художникът Владимир Маковски е бил майстор на жанровата сцена, той често рисува портрети на императри Мария Фьодоровна, съпруга на Александър III. Той завършва последната си работа с нея през 1912 г. (снимката горе), предназначена да съвпадне с 65-годишнината й. Трябвало да рисува не от модела, а от снимка, направена в предишни години.
Освен Маковски, императрицата е изобразена и от Владимир Боровиковски. В музея-дворец „Павловск“ все още се съхранява незавършен портрет на Мария Фьодоровна. Освен това други не по-малко известни артисти се възхищавали на красотата й: Зичи, Кошелев, Худояров и Емил Визел.
Екатерина Рачковская, модел на Василий Суриков
Екатерина Рачковская е била изявена обществена личност, член на настоятелството на сиропиталище и женска гимназия и е участвала активно в благотворителна дейност. Нейният съпруг е красноярският лекар Петър Иванович Рачковски. Двойката имала две деца: син Иван и дъщеря Валентина.
Рачковская позира за художника Василий Суриков. Той използва нейния образ за няколко свои картини. Екатерина може да се види не само в портрета на сибирската красавица, но и в тълпа от хора на платната “Болярката Феодосия Морозова” и „Снежното градче“.
Камил Донсьо, муза на Клод Моне
Камил Донсьо е била първата съпруга на Клод Моне. Нейният образ може да се види на няколко платна на художника. Най-известният от портретите й е „Дамата в зелено“ (на снимката), нарисувана през 1866 година. Понякога на двойката се налагало да прибягва до някои трикове, за да получат правилната композиция. Например в творбата „Жени в градината“ и в трите случая позира 19-годишната Донсьо.
Двойката е имала двама сина: Жан и Мишел. Раждането на второто дете влошило и без това разклатеното здраве на Камила. Малко след раждането, тя починала. Моне бил много разстроен от загубата на любимата си и дори нарисувал посмъртно нейн портрет.
Ла Гулю, модел на Тулуз-Лотрек
Луиз Вебер била известна френска танцьорка, изпълнителка на канкан. Всички я наричали Ла Гулю, което на френски означава “лакомница”. Тя получила този прякор поради факта, че без срам изпразвала чашите на клиентите на заведенията, в които излизала на сцената.
Художникът Анри Тулуз-Лотрек бил приятел на Вебер и рисувал плакати за нейните изпълнения. Освен това той рисувал и отделни картини с нея. Въпреки факта, че кариерата на танцьорката се развила бързо, всичко приключило също така бързо. Предпочитанията на посетителите се променили, интересът изчезнал.
Виржини Готро, модел на Джон Сарджънт
Виржини Готро е звездата от Бел епок. Тя се открои, като използва прах от лавандула за подобряване на тена. Красотата й плени художниците от XIX век. Виржини позира за Густав Куртоа и Антонио де ла Гандара, но за най-разпознаваемият й образ се смята „Портретът на мадам X“ от Джон Сарджънт.
Когато тази картина беше изложена в Парижкия салон, публиката била шокирана и обидена. Въпреки че първоначалната версия със свалена презрамка била коригирана, портретът все още остава твърде откровен. След такъв отзив Готро е принудена да напусне светското общество, а Сарджент напуска страната. Това обаче не му попречи да стане известен във Великобритания и Америка.
Бонус: Тамара де Лемпицка, автопортрет
Някои от историците на изкуството нарекоха Тамара де Лемпицка „първия художник, който беше бляскава дива“. Тя е водила активен социален живот, била е умна, красива, възпитана и изключително талантлива. Артистичният й успех я направи кралицата на стила арт деко.
През 1929 г. тя рисува картината „Автопортрет в зелено Бугати“. Картината беше поставена на корицата на списание Die Dame и стана емблематична. Въпреки факта, че има малка неточност в местоположението на волана (моделите на Бугати по това време бяха с дясна дирекция), това не попречи на творбата на Лемпицка да вдигне много шум и да се превърне в своеобразен химн за съвременна жена.
