Иво Танев с тежка равносметка: Съжалявам, че не напуснах България

Иво Танев – човекът, който винаги е имал позиция, глас и дух – днес звучи така, както никога не сме го чували.

Тежко. Разочаровано. Почти пречупено.

В откровение пред „България Днес“ телевизионният водещ направи равносметка, която удря право в сърцето: ако можеше да върне времето назад, щеше да напусне България. Без колебания.

„Най-голямата ми грешка е, че останах. Животът ми мина в тази простотия. Ако можех – щях да емигрирам веднага.“

Танев не увърта, не премълчава, не си мери думите. Човек, който десетилетия наред коментира обществени теми, днес признава, че надеждата му се е изпарила.

Той е сред активните участници в протестите още от 1989 година – човек, който искрено вярваше, че промяната е възможна. Вместо това 36 години по-късно вижда държава, в която посоката е една – надолу.

„Не можем да се оправим. Нямаме воля. Нямаме манталитет. Това е положението.“
Но думите, които най-много болят, са тези към собственото му дете.

„На дъщеря ми казвам: махайте се оттук. Няма смисъл.“
Това изречение отеква като шамар. Защото не го казва случаен човек, а глас, който с години подканяше хората да се борят, да настояват, да отстояват. Според Иво проблемът не е само в политиците – те са следствие. Коренът е в народопсихологията ни.

„Гъмжи от непрофесионалисти. Много добри кадри имаха потенциал, но напуснаха страната заради управлението.“

Тежка, болезнена диагноза. А диагнозите, които болят, най-често са истина.
Танев прави шокираща историческа равносметка:

„Съсипахме всичко – свободата, монархията, социализма, демокрацията. И все говорим за българщината, а малцина разбират кое в нея е ценно и кое трябва да се зарови дълбоко.“

Той не вярва, че промяна може да дойде утре. Нито вдругиден. За него тя би изисквала поколения. Нов манталитет. Нови хора. Ново мислене. И най-страшното – не вярва, че тези поколения ще останат тук, за да я създадат.

Когато го питат „А сега накъде?“, отговорът е неочаквано тих, но решителен:

„В родината. Въпреки всичко.“

Така говори човек, който не се предава, но и който е уморен да се бори сам.
Равносметка на почти 60 години. Истина, която много хора мислят, но малцина казват.

Последно обновена на 8 декември 2025, 09:51 от Иван Петров