Малко хора могат да говорят за ревността без излишна негативност. Но днешните ни герои имаха толкова ярки истории, свързани с това явление, че беше трудно да не разкажем за тях в мрежата.
Бившият на племенницата ми беше ревнив човек. Той се опитал да проникне в родилното отделение, където било бебето ѝ, за да се опита да докаже, че това е неговото дете. А в този момент те бяха разделени от повече от 3 години. Но той не спря дотук: няколко години по-късно дори се опита да заведе дело за попечителство.
И така, приятелката ми ми прави сцени, защото смята, че се справя твърде добре: според нея аз се грижа за нея твърде добре, разглезвам я, тревожа се и я обичам твърде много. Според нея това е подозрително.
Стоя на опашка на извор. Пред мен е млада двойка. Момичето е леко облечено, премръзнало. Младият ѝ мъж:
– Върви в колата, не стой тук.
– Аха, ама как може, – отговаря момичето, – ще стоиш сам ли?
Аз, трогната до дъното на душата си:
– Не се притеснявай, аз ще стоя с него!
Момичето е изненадано:
– Тогава още повече няма да си тръгна!
Приятелят ми знаеше паролата на телефонния ми акаунт. И така, когато не бяхме заедно, той проверяваше местоположението ми чрез функцията „Намери телефона ми“ на всеки 20 минути. Това, което не осъзнаваше по онова време, беше, че получавам имейл всеки път, когато той извършва такава проверка.
Возя се в микробус. Отсреща някакво момче със слушалки шумно докладва на приятелката си чрез видеовръзка:
– Не вървя пеша, а съм в автобуса. Ето, виж!
И обръща екрана към пътниците в кръгов изглед. Пътниците се размърдват. Аз се усмихвам, дори рефлекторно махам с ръка. Тогава човекът разбира:
– „Тя не е с мен!
И тогава, в някакво отчаяние, обръща угасналия екран обратно към мен:
– Сега тя никога няма да ми повярва, че не съм пътувал с теб в онзи автобус…
6 сутринта, аз все още спя. Обаждане:
– Здравейте, аз съм съпругата на Александър.
– Какво?
– Не, не разбирате. Аз съм съпругата на Александър.
– Не познавам никого с това име.
– Е, не го познавам! Няма нужда да го познаваш!
Една от любимите ми истории е за времето, когато бившият ми ревнуваше, защото знаех как се пише името на друго момче, което познавах. Забавното: оказа се, че съм го изписала погрешно.
Бяхме първокурсници. Тогава се бяхме срещали от около 3-4 месеца и тя ми се разсърди, защото друго момиче, което никога преди това не бях виждал, ме погледна. Започнах да осъзнавам, че това момиче е най-ревнивият човек, когото някога съм срещал.
Когато за първи път започнах да се срещам с бъдещата си съпруга, тя знаеше за предишната ми приятелка, с която имах дългогодишна връзка. Затова ме попита как се казва тя. Започнах да се смея в отговор. Тя се засмя в отговор на мен:
– Хайде, кажи ми.
А аз не мога да спра да се смея. Аз се засмях обратно и казах:
– Името й е Таня.
– Удобно – измърмори Таня в отговор, – не можеш да сгрешиш.
Настоящата ми съпруга преди 5 години ревнуваше, когато разбра, че още преди да се запознаем, съм се възхищавал на София Вергара и съм писал в социалните мрежи колко е добра. Между другото, нищо не се е променило досега.
Бившата ми ревнуваше, защото изпратих на една приятелка снимка на кучето си, но не си направих труда да я изпратя на нея. Проблемът е, че тя виждаше кучето ми лично, почти всеки ден.
Момичето имаше пълна сцена на промиване на мозъка и ревност, защото попитах продавачката в супермаркета къде е секцията за млечни продукти. Въпросът какво е трябвало да направя беше последван от брилянтния отговор: „Трябвало е да потърсиш продавач-момче“.
Имам един много ревнив млад мъж. Един ден се разболях сутринта и не отидох на работа. Той дойде в дома ми, без да ми каже. Мислех, че е дошъл да се погрижи с лекарства, мед и лимон. Е, не го направи. Влетя в апартамента и започна да търси от стая в стая, дори под леглото и в шкафа: търсеше водопроводчика, уж мой любовник. Изпадна в истерия, когато чичо ми сложи пари на телефона ми. Мисля да скъсам с него.
Татко обича да ходи на риболов с приятели в свободното си време и майка ми доста ревнува. По време на поредната такава почивка тя се обажда и пита: “Ти си с някаква риба там сега, нали? Не? Тогава се снимай с твоя улов“. Така мама вече има около триста снимки на татко на фона на уловена риба.
Изненадан съм от логиката на жените. От работа ме изпращат в командировка в друг град. Обажда се приятелката ми и казва, че съм предател, че ме е напуснала и да не смея да ѝ се обаждам. Тя ми изключва телефона и ме блокира от всички социални мрежи. След това научавам от нейна приятелка, че е видяла пост на моя съученичка, в който тя слага снимка в този град на концерт на някаква група. И момичето, по нейните думи, „събрало 2 и 2“.
