Да срещнеш съпруга или съпругата си в университета, на работа, в кафене, в приложение за запознанства – това вече е класика. Но е много по-интересно да се срещнете на необичайни места или при необичайни обстоятелства. Например при организирането на чужда сватба или при коментирането на видеоклип в интернет.
Ние се запознахме в една овцеферма. Заминах за чужбина и там като развлечение реших да помагам във фермата. Две седмици преди да пристигна, собственикът изпрати съобщение, че не може да ме вземе и че негов приятел ще го направи вместо него. Обикновено това щеше да ме обърка и вероятно щях да се откажа. Но тук някак си усещах, че всичко е наред. Вечерта преди да пристигне, този приятел ми се обади. Видях входящото обаждане, но бях толкова уморена, че реших да му се обадя на сутринта. А на сутринта той не вдигна. Но аз все още имах чувството, че всичко е наред. Затова изпратих SMS, че съм на път, и се качих на автобуса. Той ме качи заедно с друг пътешественик и прекарахме 10 дни в пазене на агнета, седене около огъня и приготвяне на невероятни ястия. Нито аз, нито той търсехме нещо. Аз самата бях естествена: без грим и модни дрехи, покрита с кал през повечето време. През всичките 10 дни стояхме до ранните часове на сутринта и просто си говорехме и си говорехме. Той каза, че в нощта, когато ми се обади, нещо се е случило с една овца и щял да ми каже да не идвам, защото било много стресиращо. Не искал да пречи на пътуването ми. И двамата сме щастливи, че така и не отговорих на това обаждане.
Съпругът ми работеше в музикален магазин в търговския център, в съседство с магазина, в който работех аз. Вечер изнасях боклука и можех да видя дали той работи. Един ден събрах смелост да се отбия при него, докато беше на работа, и го помолих да ми помогне да намеря една песен. Тогава нямаше интернет, имаше огромен указател, в който трябваше да се търси на ръка. Няколко дни по-късно той дойде в магазина ми и донесе цветя, за да ме покани на среща. А няколко седмици след това се оженихме.
Запознахме се в коментарите под видеото. Аз парирах коментара му. Продължихме да разговаряме и нещата се развиха по спиралата. Сега сме женени от седем години. А преди няколко седмици любимият ми най-накрая получи гражданство на моята страна. Самият той е от Англия. Имаме две деца: на две години и на шест седмици.
Преди няколко години получих телефонно обаждане от непознат номер. Човекът беше сбъркал номера. Седмица по-късно историята се повтори: той отново набра грешния номер и стигна до мен. На третия път набра номера и каза, че го е направил нарочно. Имах хубав глас. Започнахме да разговаряме по телефона всяка вечер. А казват, че няма такова нещо като съвпадение. Как наричат факта, че той току-що е сбъркал номера и утре отиваме в службата по вписванията?
Когато бях на 16 години, реших да си направя татуировка. И то не роза, а китайски йероглиф с превод „любов“! По онова време нямах нищо общо с Китай, живеех в малък град и се занимавах професионално със спорт от дете до 18-годишна възраст. Но един ден получих предложение да отида да работя в един цирк. В Китай. Съгласих се и в този цирк намерих любовта си, сегашния ми съпруг. А той е мой сънародник. Не знам какво е било, знак или съдба, но никога няма да си направя тази татуировка.
Работих с майка му. Тя ми помогна по време на развода ми, беше ми като майка тогава. А по-късно се беше омъжила. Щеше да бъде голяма сватба. Бях много развълнувана и й помагах за всичко. Избрах роклята, мястото, почерпката. Един ден подреждахме столовете в залата, където щеше да бъде церемонията. Тогава видях най-големия ѝ син. И разбрах, че съм в беда. Той беше точно мой тип, със свалено сако и навити ръкави. Изглеждаше адски палав, а на ръката си имаше татуировка. Погледите ни се срещнаха и той се усмихна. Между нас веднага се появи взаимно привличане. Така че взех сина на най-добрата ми приятелка на собствената ѝ сватба. За щастие тя не се разсърди за това.
Той беше помощник на майка ми. Тя ми разказа за красивия си филипински асистент и каза, че трябва да го поканя на среща. Бях твърде срамежлива. Бях сигурна, че той не иска да го поканя на среща. Майка ми се опита да му даде номера ми, но той също беше много срамежлив. Накрая помоли един колега за номера ми, написа ми „Здравей“ и в крайна сметка ме покани на среща. Беше неловко. Човекът настояваше да избера ресторант, не каза и дума през цялата вечер, само ме подканяше да ям повече. Дори не се опита да ме целуне. Радвам се, че му дадох още един шанс, защото след това си прекарахме чудесно. Сега имаме син и аз се чувствам щастлива, че имам любящ и подкрепящ партньор. Той е страхотен човек и готви вкусна филипинска храна.
Бях в десети клас. Класната ми ръководителка ме помоли да се грижа за децата, които се представят на абитуриентския бал. Не исках да ходя, дълго време ми се налагаше да ходя, мислех си оправдания, но все пак трябваше да отида. На вратата вече се тълпяха гостите и тогава го видях – синът на учителката, която завърши преди четири години. Бях поразена от мълния. Реших да го намеря и да започна да говоря с него по всякакъв начин. Но той направи първата крачка, като се приближи до мен след концерта. Вече три години сме заедно и скоро ще се оженим. Толкова приятни съвпадения!
Седях си вкъщи и изведнъж на вратата се почука. Отварям, а там едно момиче, измокрено от дъжда. Тя ми казва: „Ето това е… Избягах от гаджето си и си забравих портфейла. Тръгнах към вратата ви, за да се стопля. И тогава видях рисунката ти на вратата. „Обикновено не вярвам в знаци, но…“ Изведнъж ми показва китката си, а на нея има татуировка. Абсолютно същата риба, която бях нарисувал на вратата си, за да може приятелите ми по-лесно да намерят моята врата сред тези на съседите. Продължава: „Помислих си, че това е знак, затова реших да почукам“. Общо взето, това беше най-странното запознанство с момиче в живота ми. Но след като я опознах, разбрах, че това наистина е било съдба. Вече няколко години сме заедно, пасваме си идеално. Мисля, че ще изживеем страхотен живот заедно.
Баба и дядо разказаха история за скорошна среща. Тя излизала от алеята, а той влизал. Те се блъснали един в друг. Той веднага я отпратил, а тя се влюбила и започнала да го следва навсякъде. Оженили се, имали три деца, дори правнуци. Живеят заедно вече повече от 50 години, като винаги се дразнят един друг.
Как се запознах с любовника си? Той едва не се вряза в мен с мотор. Крещях му и естествено не исках да го виждам. А след този ден той нарочно караше по същия маршрут (аз много често го изминавах). Дразнеше ме толкова много, че аз се ядосвах. Но също така ме караше да се смея. Всеки ден си говорехме все повече и повече. Не знам дали това е същият човек, но съм сигурна, че сега го обичам. Той е моето минало и моето настояще. Всеки ден желая и се надявам, че той ще бъде и моето бъдеще. Вече 15 години сме заедно.
Дъщеря ми намери своя татко. Разхождахме се в парка и хранехме лебедите. Храната свърши и аз отидох да взема още. Тогава дъщеря ми се измъкна от мен при някакъв мъж и попита: „Ще ми бъдеш ли татко?“ Аз, изгарящ от срам, се извиних. А мъжът, без да ме погледне, се усмихна и каза: “Защо не започнем със сладолед? Нека почерпя теб и майка ти“. Беше ми неудобно, затова на практика мълчах. Той се зае да говори. Говореше за това колко верни са лебедите. Как ценят половинката си, живеейки заедно през целия си живот. Дъщеря ми с интерес слушаше този мъж. И аз, честно казано, също. На следващия ден мъжът ни покани на кино. А на следващия ден – на аквапарк. След още две срещи научих, че мъжът има петгодишен син и го отглежда сам. Майка им си била отишла. А година по-късно се оженихме и семейството на дъщеря ми и на мен стана два пъти по-голямо. Сега децата си имат майка и баща, а ние имаме и момиченце, и момченце.
