Броени дни преди сватбата си Лия открива, че баба ѝ не е имала сватба. Неспособна да заспи заради това, че баба ѝ е пропуснала своята възможност, Лия иска баба ѝ и дядо ѝ да получат своя момент и да се разходят до олтара. Вместо това да се случи, както Лия планира, тя трябва да се справи с баба в сватбена рокля, смутен дядо и разярени членове на семейството. Дали е съсипала собствената си сватба само за да подари спомен на баба си?
„Разкажи ми за сватбата си, бабо – попитах аз, поклащайки се напред-назад на люлката на верандата. Нощта беше тиха, а до сватбата ми оставаше седмица.
Единственото, което исках да направя, беше да използвам времето, което ми оставаше с баба ми, защото след като се оженим, с Нейт щяхме да се преместим.
„О, скъпа, всъщност нямаше сватба. Дядо ти винаги обещаваше, но така и не се случи“, усмихна се тя, а очите ѝ бяха далечни.
„Никога?“ Попитах, като се намръщих.
Баба ми поклати глава.
„Не. Той дори не ми е правил предложение, Лия“, каза тя. „Винаги е казвал, че в крайна сметка ще стигнем до това, но животът все ни пречеше. Отгледахме децата си, грижехме се за къщата и преди да се усетя, минаха десетилетия.“
„Но вие сте женени, нали?“ Попитах, опитвайки се да разбера защо думите на баба ми ми се сториха като такъв удар за мен.
„Омъжена, да. Дядо ти ме заведе в съда и се разписахме от свободния си живот. Той не ме попита, а просто каза, че това ще се случи. И това се случи.“
Сърцето ми се разтуптя за нея.
„Но ти искаше да имаш такъв, нали? Сватба, имам предвид“, настоях аз.
Усмивката ѝ беше изпълнена с копнеж.
„Исках, но отдавна се отказах от тази мечта. А сега, хайде, ще ти направя горещ шоколад, преди да си тръгнеш.“
По-късно същата вечер, когато се прибрах вкъщи при годеника си, изобщо не можех да заспя. Думите на баба ми се повтаряха в съзнанието ми и изпитвах дълбока тъга за несбъднатата ѝ мечта.
На сутринта ми хрумна една идея. Изглеждаше перфектна. За мен всичко беше добре. Всичко имаше смисъл.
„Нейт, мога ли да ти кажа нещо?“ Попитах годеника си по време на закуска.
Той кимна, вдигна поглед към мен и се усмихна.
„Какво ще стане, ако баба се разходи до олтара на сватбата ни?“ Попитах го.
„Лия, какво, по дяволите, имаш предвид?“ – попита той, отпивайки от кафето си.
Седнах срещу него, отхапвайки малко тост, и му разказах всичко, което баба ми каза предишната вечер.
„Значи искаш да кажеш, че искаш баба ти да се разходи до олтара в сватбена рокля?“.
„Да“, казах аз, все по-развълнувана от идеята. „Бихме могли да й купим обикновена рокля и някои цветя. И тя да се разходи до олтара. Това ще бъде като да й подарим част от сватбата, която никога не е имала.“
Нейт ми се усмихна, а усмивката достигна до очите му.
„Мисля, че това е прекрасна идея, Лия – каза той. „Нека да го направим. Отиди да намериш роклята още днес!“
И аз го направих. Така или иначе трябваше да отида до магазина и да взема сватбената си рокля. Така че, когато стигнах там, казах на служителката какво точно търся.
„Това е специално“, каза ми тя, докато записваше мерките на баба ми. „Ти си прекрасна внучка. Не мога да си представя, че много жени на твоята възраст биха направили нещо подобно“.
Останалата част от седмицата отлетя като в мъгла.
На сутринта на сватбата ни помолих една от шаферките да извика баба ми в булчинската съблекалня на мястото на събитието.
„Бабо“, казах аз и разкопчах торбата с дрехите, разкривайки роклята. „Искам ти да се разходиш до олтара днес. С тази.“
Тя се задъха тихо, а в очите ѝ се появиха сълзи.
„О, скъпа, не мога…“
„Да, можеш“, казах твърдо и ѝ подадох букет цветя. „Знам, че вече си омъжена за дядо, но това е част от твоята мечта. Нека я осъществим.“
Тя ме прегърна силно и кимна срещу ухото ми. Помолих друга от шаферките да отведе баба ми в една от другите съблекални, за да може тя сама да се наслади на момента.
След това помолих дядо ми да дойде в моята съблекалня.
„Дядо, днес ще накараме баба да се разходи до олтара. Като булка, добре? Вие можете да се възползвате от своя момент. И ще бъде красиво, защото ще можем да споделим този ден“.
Той изхвръкна, веднага пренебрежително.
„Лия, това е нелепо – каза той. „На нашата възраст? Това е по-скоро подигравка, отколкото нещо друго.“
Бях изненадана от реакцията му.
„Но това е нещо, което баба винаги е искала.“
Вместо това той ми махна с ръка.
„Не ме интересува, Лия. Ние сме тук за твоята сватба. Това е всичко.“
Въпреки отказа му церемонията продължила. Знаех, че трябваше да се опитам да го убедя по-усилено, но нямаше време.
Когато музиката започна, баба ми стъпи на олтара, а аз я наблюдавах отзад.
„Всичко е наред“ – казах ѝ преди това. „Просто го направи сама, ако се налага. Върви до Нейт, а после можеш да заемеш място отпред. А след това ще дойде моят ред да вървя към бъдещия си съпруг“.
Имаше объркване, когато баба започна да върви по пътеката, особено защото не вървеше към дядо ми, а вместо това към Нейт.
Докато тя вървеше, гостите се задъхваха, неспособни да разберат какво се случва.
Лицето на дядо ми почервеня и той рязко се изправи. Той ме погледна право в очите, докато излизаше от залата.
Почувствах угризение, но бързо пренасочих вниманието си към баба ми, която беше прегърнала Нейт и сияеше от радост.
Когато тя седна, започна входната ми музика и аз тръгнах към олтара, преливаща от любов към Нейт. Не очаквах, че той ще се съгласи с всичко това, но фактът, че се съгласи, направи всичко още по-вълшебно.
„Здравей – каза той, като ме хвана за ръка, когато стигнах до олтара.
Останалата част от церемонията премина без никакви задръжки и всеки път, когато се обръщах към баба ми, тя държеше в ръцете си малката си кърпичка, готова да попие очите си.
Но след церемонията всичко се промени.
Всичко започна с това, че племенникът ми се блъсна в масата, на която се държаха чашите за шампанско, и навсякъде остана стъкло.
А след това, вместо семейството ми да дойде при мен и да хвърли конфети върху мен и Нейт в знак на празнуване, те направиха точно обратното.
Родителите ми ме дръпнаха настрани, като майка ми ме дръпна силно за ръката.
„Какво си мислеше, Лия?“ – изсъска тя. „Ти злепостави дядо си с тази детска изцепка. Защо винаги трябва да става дума за теб?“
„Не става въпрос за мен!“ Протестирах. „Ставаше дума за баба и нейната мечта. Тя заслужаваше този момент също толкова, колкото и аз. Толкова, колкото и ти, когато се омъжи.“
„А какво да кажем за дядо ти?“ – намеси се баща ми, като в същото време подканяше сервитьор с канапета. „Направил си от него добър стар глупак.“
Но това не спря дотук.
Моите роднини продължаваха да се приближават към мен, съгласявайки се с родителите ми. Те дори не ми позволиха да ям първото си ядене с Нейт като негова съпруга или да изтанцуваме първия си танц заедно.
Всичко се въртеше около тях и как според тях съм развалила настроението на дядо ми, а дали си е струвало?
„Разбира се, че си заслужава!“ Казах на сестрата на майка ми, когато тя се плъзна на стола до мен. „Всичко за баба!“
„Всичко е наред“, каза Нейт, докато ме придърпваше в прегръдките си, а сълзите ми заплашваха да избягат.
„Аз ли развалих сватбата ни?“ Попитах го.
„Не си направила такова нещо“, успокои ме той. „Ще взема колата, можем да отидем в хотела. Ще вземем и баба ти. Видях как всички я обикалят“.
По-късно същата вечер седях с баба ми в хотелската ѝ стая. Нейт ѝ беше резервирал стая за през нощта.
„Прекарай време с нея“, каза той. „Нека знае, че наистина си имал предвид днешния ден като начин да я излекуваш. Тя има нужда да знае това. Можеш да дойдеш при мен по-късно.“
„Правилно ли постъпих?“ Попитах, а гласът ми трепереше.
Знаех, че в сърцето си съм постъпила правилно, но това беше начинът, по който реагираха всички останали.
Баба ми ме хвана за ръка, очите ѝ бяха пълни с благодарност.
„Ти ми подари момент, който никога не съм мислила, че ще имам, Лия. Благодаря ти, скъпа.“
Думите ѝ ме утешиха, но разривът със семейството ми остана. Те поискаха да се извиня на дядо ми, който не иска да ме вижда.
Единственото, което знаех, беше, че не мога да се накарам да съжалявам, че съм подарила на баба нейния момент.
