Винаги съм чувала за груби знаменитости, но не вярвах на тези слухове, докато не попаднах на такъв човек. Тази местна звезда се опита да ме изнуди от удобната ми седалка в самолета, но аз имах умна идея как да ги накарам да си платят! Планът ми включваше привличането на помощта на една бременна жена.
Пътуването в първа класа беше удоволствие, което рядко си позволявах, но след месеци неуморна работа реших, че заслужавам малко лукс. Аз съм 33-годишна жена, която е работила усилено, за да стигне до това, което е, и това европейско бягство беше моята награда. Представях си следващите няколко часа, изпълнени с комфорт, може би дори с чаша шампанско за начало. Но в момента, в който стигнах до седалката си, мечтата започна да се разваля.
ТОЙ вече седеше там и се облягаше, сякаш целият салон беше негово лично владение. Разпознах го моментално! Беше местна телевизионна звезда от риалити шоуто, която беше попаднала във всички таблоиди заради скандалните си изисквания и поведение на дива.
Като го видях на живо, ми стана ясно, че славата не му е била по вкуса. Носеше слънчеви очила на закрито, а изражението му излъчваше правота. Нашата местна знаменитост едва ме погледна, докато слагах ръчния си багаж в коша за вещи над главата, но студенината в този кратък поглед казваше всичко.
Знаех по-добре, отколкото да съдя някого въз основа на клюки, затова се усмихнах учтиво и започнах да се настанявам на мястото си до него. Но още преди да успея да седна или да закопча колана си, за да се насладя на дългия полет, чух как той щракна с пръсти!
Това беше звук, който предизвика странна тръпка на раздразнение по гръбнака ми. Той извика стюардеса, сякаш беше крал, който иска слуга! Усещах изпитателния му поглед, докато чакаше да го обслужат.
„Извинете – започна той, а от гласа му капеше пренебрежение, – имам нужда от повече място. Не ми е удобно някой да седи до мен. Можете ли да й намерите друго място?“
Замръзнах, невярването ме заля заради пълната му арогантност. Стюардесата, горкичката, изглеждаше изненадана, но бързо се съвзе и ми хвърли извинителен поглед.
„Съжалявам, господин Теймс, но полетът е напълно зает.“
Но знаменитостта не искаше да се съгласи!
Той се обърна към мен, а устните му се свиха в самодоволна усмивка, сякаш вече беше спечелил. „ВЪОБЩЕ ЛИ НЕ ЗНАЕШ КОЙ СЪМ АЗ?“ – попита той, навеждайки се, а снизходителността в тона му беше почти осезаема. „Аз се нуждая от това пространство. ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕМЕСТИШ!“ – каза пренебрежително той.
Примигнах, чудейки се дали говори сериозно. „Наясно съм кой сте“, отвърнах равномерно, като запазих гласа си спокоен, докато най-накрая седнах и закопчах предпазните колани на седалката си. „Съжалявам, но съм платила за това място също като вас и няма да отида никъде. Оставам тук“, заявих категорично.
Очите му се стесниха. Явно не беше свикнал да му се казва „не“. Стюардесата се премести неудобно, поглеждайки между нас като елен, попаднал в светлината на фаровете. За момент въздухът се сгъсти от напрежение и усетих как всички в първа класа затаиха дъх в очакване да видят как ще се развие ситуацията.
Г-н Темз изглеждаше така, сякаш е готов да избухне в ярост! Тогава нещо ми хрумна, начин да обърна ситуацията с главата надолу. Без да кажа нито дума, разкопчах колана и се изправих, като се престорих, че размислям.
„Знаеш ли какво?“ Казах с фалшива замисленост, когато в главата ми изникна идея. „Може би ЩЕ се преместя. Няма смисъл да оставам да седя там, където не ме искат. Нека да видя дали мога да намеря друго място“.
Местната знаменитост се протегна, явно доволен от идеята, че е успял да ме прогони. Докато напусках пътеката, го чух да казва на невинната стюардеса: „Може да бъдете освободена, макар че наистина не направихте много и аз ще го отбележа“.
Триумфалната усмивка на знаменитостта се върна, но аз още не бях приключил. Бях измислил по-удовлетворяващ начин да се справя с въпроса с г-н Темз. Решение, което щеше да даде на знаменитостта така необходимия урок.
Запътих се към пътеката, а умът ми препускаше. В този момент я забелязах – млада жена, видимо бременна, с балансирано в скута си малко дете. Очите ѝ бяха уморени, стойката ѝ – поразена, сякаш самата мисъл да издържи този полет в икономичната секция беше твърде тежка за понасяне. Сърцето ми моментално се разтуптя за нея.
„Здравей – казах тихо, като приседнах до нея. Тя вдигна поглед, изненадана. „Искате ли да си размените местата с мен? Имам място в първа класа отпред.“
Очите ѝ се разшириха и за миг изглеждаше, че ще се разплаче. „Сериозно ли говориш?!“ – попита тя, а неверието оцвети тона ѝ. „О, Боже мой, много ти благодаря!“
Тя не се поколеба! Бременната жена бързо събра нещата си, движенията ѝ бяха изпълнени с новооткрита енергия! Помогнах ѝ да пренесе чантата си и заедно се отправихме обратно към първа класа. Когато се приближихме до знаменитостта, видях как изражението му се промени от объркване към ужас!
Младата жена грейна, когато ѝ посочих вече празната седалка. „Наслаждавайте се на полета – казах топло. Тя ми се усмихна – искрена, благодарна усмивка, която ме накара да се почувствам по-лек, отколкото през целия ден.
Но най-хубавото тепърва предстоеше! Лицето на знаменитостта се изкриви от неудовлетворение, когато осъзна какво се е случило току-що. Сега седеше до майка с неспокойно малко дете, далеч от тихото и просторно място, което беше поискал!
Малчуганът веднага започна да се гърчи и да протяга любопитни пръсти към чантата на знаменитостта. Господин Темз изглеждаше така, сякаш може да се взриви, а лицето му придоби почти комичен оттенък на червено!
Не можах да устоя. Махнах му с ръка, а усмивката ми не помръдна. Той ме погледна, яростта му беше безпогрешна, но аз изпитвах единствено удовлетворение! Това беше една тиха победа, която знаех, че щеше да преживява през целия полет!
Докато се отдалечавах, чух бременната жена да се обръща към г-н Темс.
„Хей! Не сте ли вие онази досадна телевизионна звезда, която винаги попада в новините по погрешни причини?“ – попита го тя. С ъгъла на окото си видях как той ѝ хвърля отвратителен поглед, който казваше: „Как смееш да ме заговаряш? И как се осмеляваш да клеветиш безупречния ми характер“.
Но той не отговори. След това чух как малкото дете избухна в пронизителен вик, сякаш беше паднало или се беше ударило в нещо. Но тя беше в безопасност в скута на майка си.
„Тихо, Сузи!“ – смъмри я родителят. „Нашата местна знаменитост няма да търпи забавните ти лудории по време на този полет, нали, сър?“ Тя се обърна и попита господин Темз.
Не чух отговор и предположих, че нашата местна звезда е извън себе си от раздразнение, че е натоварена със седящия до него кръчмар. Усмихнах се, докато продължавах да вървя, а ръчният ми багаж беше на сигурно място в ръката ми.
Върнах се обратно в икономичната секция, като намерих мястото за бременна жена, което не беше толкова удобно, колкото първата класа. Но в този момент не ми пукаше. Когато самолетът излетя, прибрах багажа си и се настаних на мястото си.
Почувствах се доволна, когато сложих маската си за очи и се облегнах назад, изпитвайки рядко чувство на спокойствие. Успокоявах се, като знаех, че бременната жена заслужава комфорта повече от мен. Тя се нуждаеше от пространство и тишина, особено когато бебето е на път.
А що се отнася до г-н Темз, е, той получи точно това, което поиска! Мога само да си представя как неспокойното дете ще го занимава през следващите няколко часа! Ако не стигнеше до него, то майката на детето сама по себе си беше достатъчно сръчна, за да подлуди нашата знаменитост!
Тя не изглеждаше като човек с особен филтър, когато ставаше въпрос за изказване на мнение. Помислих си, че ще има много въпроси към неволния си съсед. Може би, само може би, г-н Темз щеше да научи, че не всичко в живота може да му бъде поднесено на сребърен поднос.
Бръмченето на двигателите ме приспиваше в комфортна тишина и аз се хилех на себе си, наслаждавайки се на сладкия вкус на поетичната справедливост. Някой може да го нарече дребнаво, но аз предпочитах да мисля, че това е урок по уважение – нещо, от което всички бихме имали нужда малко повече в наши дни.
