Сестра ми беше златното дете и аз трябваше да отгледам бебето ѝ, когато тя забременя. Но родителите ми не искаха да ми дадат никаква любов и направиха неописуемото години по-късно.
Когато бях на пет години, можех да разбера, че родителите ми предпочитат сестра ми Маделин пред мен. Въпреки че бях по-малка, те почти не ми обръщаха внимание. Моите рождени дни бяха малки и обикновени, докато за сестра ми организираха големи събития.
Най-лошото е, че и тя го знаеше. Маделин се смееше, когато майка ми ми се караше за нещо, което тя е направила. Обвиняваха ме за всичко, което се обърка в нашата къща, без значение кой го е направил. Съвсем скоро започнах да се грижа за себе си.
Имах куп задължения в къщата, а баща ми често ми крещеше. Но Маделин седеше в къщата и не правеше нищо. Беше толкова несправедливо. Нямах представа защо семейството ми не ме харесваше, но не можех да направя нищо по въпроса.
Тайно работех на половин работен ден и се надявах, че 18-ият ми рожден ден ще мине бързо. Но когато бях на 16 години, Маделин обяви, че е бременна. Родителите ни се зарадваха, защото в техните очи тя не можеше да сгреши.
„Това е прекрасно, скъпа – каза майка ми.
„Казвам ти го само за да ми дадеш пари за аборт, мамо. Няма да го задържа. Това ще съсипе живота ми“ – отвърна сестра ми.
„Не, Маделин, не можеш да направиш това с бебето си. Ти носиш нашето внуче. Ще направим всичко, за да ти помогнем, но за аборт и дума не може да става“, каза й баща ми почти гневно. За първи път в живота си го виждах да изглежда недоволен от любимото им дете.
„Не знам, Том. Може би трябва да помислим от какво се нуждае Маделин точно сега“ – предложи майка ми. Знаех, че тя бързо ще отстъпи пред желанията на Маделин.
„Съжалявам, Присила. Подкрепям избора на жените, но това е нашето внуче. Маделин, ти ще обичаш бебето си и ние ще те подкрепим напълно. Това добре ли е?“ – продължи баща ми. „Сестра ти ще бъде винаги до теб“.
Разбира се, той ме натовари доброволно без мое съгласие. „Ще помисля за това“ – отвърна накрая Маделин. Знаех, че ще се откаже, защото едно бебе щеше да й гарантира, че родителите ни ще я подкрепят завинаги. А голямата ми сестра искаше лесен живот.
Тя реши да задържи бебето, а аз трябваше да бъда на нейно разположение по време на бременността. Но нещата само се влошиха, когато бебето се появи на бял свят. През първите няколко дни Маделин ставаше веднъж или два пъти, за да нахрани сина си Брандън, но след това всичко зависеше от мен.
Маделин се върна към стария си начин на живот и се забавляваше постоянно, докато аз трябваше да остана вкъщи и да отглеждам бебето. Въпреки обещанията си, родителите ни отказаха да помагат за бебето, а и беше ясно, че изобщо не харесват Брандън.
Така че трябваше да се активизирам и в крайна сметка да прекъсна училище, за да се грижа за него. Все още работех на половин работен ден и учех, за да получа диплома за средно образование, за да продължа плановете си да се преместя на 18 години. Но един ден Маделин се прибра у дома след едноседмично отсъствие с ново съобщение.
„Мамо, татко. Заминавам“, каза тя.
„Какво имаш предвид, че заминаваш?“ Попитах.
„Клои, млъкни. Няма да говоря с теб“, изсумтя тя срещу мен.
„Скъпа, няма нищо страшно, ако имаш нужда от няколко дни почивка. Кога ще се върнеш?“ – попита я майка ми.
„Няма да се върна. Точно това ти казвам. Тръгвам на път с гаджето ми, Зак, и вероятно никога няма да се върна“ – продължи Маделин.
„Ами Брандън? Не можеш да изоставиш бебето си“ – изкрещях й, опитвайки се да я накарам да прозре разум. „Заминавам за колежа след няколко месеца. Кой ще отглежда бебето?“
„Това не е мой проблем. Довиждане!“ Маделин каза и си тръгна. Майка ми започна да плаче, а татко можеше само да я утеши.
„Какво ще правим с Брандън?“ Попитах родителите си.
„Клои, не виждаш ли, че майка ти е с разбито сърце? Моля те, не ни притеснявай. Отиди си“, отговори баща ми.
В този ден престанах да ги смятам за свое семейство. Ясно беше, че съм сама, а и изглеждаше, че те изобщо не се интересуват от Брандън. Нямаше да го оставя с тези хора. Щях да стана негова майка.
Изминаха няколко месеца и бях спестила достатъчно, за да се преместя. Родителите ми едва забелязаха, че напускам и взимам Брандън със себе си.
Работех неуморно, за да осигуря прехраната на Брандън, и се записах в онлайн колеж, защото имах нужда от гъвкав график. Беше трудно, но се справях. В крайна сметка намерих страхотна група приятели, които ми помагаха с Брандън.
Някои хора ме осъждаха за това, че отглеждам дете на млада възраст, но някой трябваше да го направи. Той беше мой биологичен племенник, но сега беше и мой син във всички аспекти, които имаха значение. Нямаше да го изоставя като безотговорната ми по-голяма сестра и родителите ни.
Няколко години по-късно срещнах гаджето си Далас. Той учеше право и планираше да работи в адвокатската кантора на баща си. Той обожаваше Брандън и говорехме да се оженим, когато се дипломира.
Един ден Далас готвеше вечеря, когато на вратата ми се позвъни. Беше Маделин. Изглеждаше груба и доста по-възрастна от възрастта си. „Какво правиш тук?“ Попитах я.
„Къде е бебето ми?“ – попита тя веднага и се опита да влезе, но аз блокирах вратата.
„Твоето бебе? Той не е твой, Маделин. Ти се отказа от него преди години. Сега той е мой син, а ти не можеш да го видиш в момента“, отговорих аз. Брандън си играеше в стаята си и се надявах, че сега няма да излезе.
„Не можеш да ме държиш далеч от МОЕТО ДЕТЕ, Клои. Ти си най-ужасният човек на света!“ Маделин ми изкрещя. Тогава Далас се приближи и я помоли да се успокои.
„Аз няма да се успокоя! Ще си върна детето, независимо от всичко“, изкрещя отново тя, но Далас затвори вратата пред нея. Маделин продължи да крещи навън известно време, докато приятелят ми не заплаши, че ще се обади в полицията.
„Какво да правя?“ попитах го по-късно същата вечер. „Тя е негова майка. Могат да го отнемат.“
„Не се притеснявай, бебе. Утре ще говоря с баща си. Той ще ни каже как да постъпим законно, за да не се налага Брандън никога да тръгва с тази харпия“, отговори той. Бащата на Далас уреди всичко така, че аз да стана законна майка на Брандън.
Съвсем скоро Маделин се върна с родителите ми. Тримата поискаха да видят Брандън и да си го върнат, но нямаше какво да направят законно. В крайна сметка открих, че Маделин се е върнала за Брандън само защото е искала да получи някакви помощи от правителството.
Но тя не можеше да направи това сега, когато аз станах негова официална майка, и отново изчезна. За щастие, вече не бях сама и на Брандън никога нямаше да му се наложи да изпитва това, което изпитвах, докато растях.
