Мъж, който се бори с мъката от загубата на семейството си, осиновява момиче със синдрома на Даун и му дава любящ дом. Девет години по-късно той получава обаждане от непознат и научава, че осиновеното от него момиче е милионер.
Реклама
Беше прекрасен, слънчев ден и птичките весело чуруликаха в небето. Нищо не изглеждаше наред със света навън. Но за 33-годишния Брайън това е най-мрачният ден в живота му.
Любящата съпруга на Брайън, Лира, и единствената му дъщеря, Ейми, са загинали в автомобилна катастрофа тази сутрин. Той потръпна, когато се втурна в полицейския участък за установяване на самоличността и видя бледите им лица, скрити под тънки бели покривки. Как може Бог да е толкова жесток? Как можеше да му отнеме семейството?
Докато ги погребвали, Брайън имал чувството, че някой е изцедил кръвта от тялото му. Не можеше да откъсне очи от свежите купчини земя, под които лежаха съпругата и дъщеря му, и в един момент му се прииска той да е този, който е там, а не те.
След загубата на Лира и Ейми Брайън чувства, че животът му е загубил смисъл. “Брайън, не можеш да се застояваш така. Ти си млад и имаш цял живот пред себе си. Живите трябва да продължат да живеят”, казва му един ден майка му.
“Господин Хофман – каза адвокатът. “Повярвайте ми. Бихте искали да дойдете в офиса ми за това. Има някой, с когото бихте искали да се срещнете”.
Бяха изминали пет години, откакто Брайън загуби семейството си, но за него все още изглеждаше, че е било едва вчера, когато е видял бледите лица на съпругата и дъщеря си. Как би могъл да продължи напред? Как би могъл да забрави, че хората, които обичаше най-много, вече не са с него? Не му беше лесно.
Един ден Брайън се върна от работа и се зае с досадните си задължения. Седеше на бюрото си, проверяваше доклади и приключваше служебната си работа, както правеше винаги. Работата го занимаваше и го разсейваше от тъжните му мисли.
Той превключва раздела на браузъра към профила си във Facebook и изведнъж се появява публикация за малко момиченце със синдрома на Даун. Брайън щял да го пропусне, ако не било съобщението в поста: “…Отхвърлено от 15 семейства и копнеещо за любящ дом. Андреа е прекрасно момиче със специални нужди и желае да има семейство”.
Брайън въздъхна и се вгледа в публикацията в продължение на няколко минути. Той се нуждаеше от семейство, както и тя. Животът и за двамата беше жесток по различни начини и може би това беше Божият начин най-накрая да го освободи от болката.
Цяла нощ Брайън мислеше за публикацията във Facebook и се чудеше дали да не осинови момичето. Като самотен баща той знаеше, че процесът ще бъде труден, но това момиче наистина се нуждаеше от любящ дом и той знаеше, че може да ѝ го даде.
“Добре тогава”, каза си той. “Ще опитам.”
На следващия ден Брайън се обажда на номера, посочен в публикацията във Facebook, и изразява желанието си да осинови Андреа. Жената от другата страна му предоставя информация за контакт със социалния работник, който отговаря за случая на Андреа.
Няколко дни по-късно Брайън вижда малката Андреа за първи път и очите му се насълзяват. Тя беше прекрасно момиченце на шест години, облечено в синя рокличка на цветя и го гледаше с озадачени очи.
За съжаление, тя беше изоставена от самотната си майка заради увреждането си. “Колко тъжно”, помисли си Брайън, когато тя влезе в стаята.
“Здравей, Андреа”, каза ѝ Брайън нежно. “Аз съм Брайън. Тук съм, за да стана твой родител. Искаш ли да ме имаш за свой баща?”
Андреа не каза нищо, но се усмихна и му кимна. В този момент Брайън знаеше, че ще направи всичко, за да ѝ осигури любящ дом. И той направи точно това.
След изчерпателния процес на документиране, проверка на миналото и семинари за родители, Брайън официално е осиновител на Андреа и животът му намира нов смисъл. Те бяха толкова щастливи един с друг, толкова възхитени. Той беше щастлив, че отново ще стане баща на малко момиченце, и не можеше да си пожелае повече.
Празнуваха заедно рождените ѝ дни, а родителите на Брайън също обичаха Андреа. Той се стараеше да бъде най-добрият баща за нея и гарантираше, че тя никога няма да пропусне нещо, само защото е различна от другите деца.
Брайън дори не разбра кога Андреа навърши 15 години. Деветте години минаха толкова бързо, но той се чувстваше така, сякаш едва вчера беше довел момиченцето си у дома. Беше толкова щастлив от обрата, който животът му бе поел.
Но няколко месеца по-късно нещата започнаха да стават трудни. Заради проблеми в работата Брайън загубил работата си и трябвало да си търси нова. Живееше със спестяванията си, докато си търсеше работа, което се оказа по-трудно, отколкото си мислеше.
В крайна сметка нещата стигнали дотам, че нямал достатъчно пари за неща от първа необходимост. Наложило се да се премести в по-малка къща и трудно свързвал двата края. Но един ден от нищото се появила помощ.
Брайън получава обаждане от мъж, който твърди, че е адвокат на майката на Андреа.
“Да, и? Какво общо имаш с детето ми сега?” Брайън се ядосва. “Тази жена изостави дъщеря ми веднага след раждането ѝ и мислите, че сега ще съм готов да говоря с вас?”.
“Господин Хофман”, каза адвокатът. “Повярвайте ми. Бихте искали да дойдете в офиса ми за това. Като законен настойник на Андреа, вие ще получите от нейно име наследството на майка ѝ в размер на милион долара. И има някой, с когото също трябва да се запознаете. Ще ви изпратя цялата информация след разговора. Надявам се да се видим този петък – каза той и сложи слушалката.
Брайън беше разбираемо шокиран. Защо майката на Андреа ѝ е оставила толкова голямо наследство, ако не е искала да има нищо общо с детето си?
Този петък Брайън посети офиса на адвоката и там се запозна с един възрастен мъж, който се оказа дядото на Андреа. Той каза, че не е имал никаква представа за внучката си, докато дъщеря му не е била на смъртно легло и не е поела последния си дъх.
“Андреа”, прошепна тя, като взе ръката му в своята. “Тя се казва Андреа…”
“Пропуснах толкова много години с внучката си”, казва той тъжно на Брайън. “Бих искал да бъда там за нея. Знам, че си я приел законно, но аз просто искам да бъда там за внучето си. Дъщеря ми съжаляваше, че е изоставила детето си в последните му дни… Тя осъзнаваше грешката си и затова й остави имуществото си”.
Брайън беше повече от щастлив да знае, че Андреа има семейство. Всъщност той не искаше да разделя внучката от дядо ѝ.
Скоро Брайън редовно водеше Андреа в дома на дядо ѝ, за да могат да прекарват време заедно. А с парите от наследството той изплати дълговете си и се премести в по-голямо жилище, като същевременно спести значителна сума за бъдещото обучение на Андреа.
Когато понякога посещаваше гроба на майката на Андреа, той изпитваше облекчение в сърцето си. Това го караше да вярва, че тя е доволна, че дъщеря ѝ има добър живот и любящ дом.
