Всичко, което Ема искаше за 70-ия си рожден ден, беше да обядва на спокойствие с внука си, който щеше да я посети след години. Но когато вместо това вижда чернокож мъж да влиза в дома ѝ, тя е на път да открие изненадваща тайна.
Ема Уокър е имала семейство с четири успешни деца, двама внуци и трети на път. И все пак тя е разбирала какво е да си наистина сам.
Ема стоеше до прозореца и имаше чувството, че студът навън е пробил стените и е сграбчил сърцето ѝ.
“Къде сбърках?” – чудеше се тя и гледаше към небето за знак.
Не беше лесно да издържи на 70-годишните спомени, които проблясваха пред очите ѝ. Трудно беше да си спомни, че преди Ема да бъде майка, която децата ѝ са изоставили, преди дори да бъде вдовица или съпруга, тя е била малко момиче.
Нещото, което си спомняше най-ярко от онези дни, бяха дългите неделни следобеди в къщата на баба ѝ, когато се наслаждаваше на нейния характерен деликатес: печена патица.
Докато си мислеше за ястието, тя почти усещаше мириса на топлите подправки и маслото. В този момент тя знаела, че трябва да го пресъздаде.
“А утре е идеалният повод за това”, помисли си тя.
Грабна телефона си и превъртя контактите си, за да намери името на внука си. Очите ѝ светнаха, когато видя името Стив, и тя започна да му пише.
Това е Мемо. Как си, сладкото ми момче?
Не знам дали си спомняш, но утре ставам на 70 години. И много бих искала да дойдеш на един хубав обяд за рождения ми ден.
Наистина отдавна не съм те виждал и би било хубаво да си поприказваме отново.
Само ако не си зает, разбира се.
Написването на прочувственото послание и обръщението ѝ отне много време и тя нямаше търпение да получи отговор.
От всички членове на семейството ѝ Стив е единственият, с когото тя поддържа връзка през годините. Въпреки че от време на време общуват само с кратки текстови съобщения, това означава много за Ема.
Ето защо Стив беше единственият, с когото тя искаше да отпразнува важното си събитие.
“Дали прекалих с поканата към него? Ами ако той не иска да ме види? Ами ако изобщо спре да ми говори?
Стив обикновено бързо отговаряше. Но по някаква причина не беше отговорил през целия ден.
Точно когато Ема се канеше да си легне, телефонът ѝ иззвъня.
“Разбира се, ще бъда там. Нямам търпение най-накрая да те видя!
Ема беше във възторг. Тази нощ тя едва успя да заспи.
На следващата сутрин излязла и купила най-пресните зеленчуци и месо, които можела да намери. Само най-доброто за моя Стив, помисли си тя.
Цялата сутрин преминава в сложни приготовления. Ема успява да се облече и преди да пристъпи към последните щрихи на пая, решава да отвори вратата и да я остави открехната. Тя е с отслабено чувство за слух и не иска Стив да остане да чака на вратата.
Няколко минути преди обяд тя чу звънеца на вратата. “Влезте. Мими е в кухнята!”
Ема се обърна и се приготви да избухне в голяма прегръдка. Но за неин шок това не беше Стив. Вместо него беше чернокож мъж, когото никога не беше виждала. Той беше едва наполовина на нейната възраст.
Ема нададе писък, преди да се успокои и да разпита непознатия.
“Кой си ти и защо си се вмъкнал?”
“Мимо – каза младият мъж, – моля те, не се страхувай. Никога не бих те наранил. Казвам се Сам.”
“Защо ме наричаш момиче?” Само Стив я наричаше прислужница.
“Защото аз съм момчето, с което си пишеш. Съжалявам, но аз не съм Стив. Просто се преструвам на него.”
Ема се взираше в младия мъж, объркана. “Госпожо, внукът ви може би е сменил телефонния си номер преди година”.
“Защо през цялото това време се преструвате на моя внук? Аз дори не ви познавам!”
“Мога да разбера шока ви. Честно казано, дори аз не мога да повярвам, че бих направила нещо подобно. И за какво? Само за да имам с кого да си говоря? Само за да имам някой, който да ме пита за елементарни неща, като например дали имам храна или да ми изпрати лекарство, което да взема вкъщи, когато се разболея? Никога не съм познавала човек, който да се грижи за мен по този начин.”
Сам се задави. Ема все още не знаеше цялата история, но някак си вярваше на искреността в очите и думите на момчето.
Тя му предложи чаша вода. “Седни, Сам. Поеми си дъх и ми разкажи всичко”.
Сам се успокоил и разкрил, че е сирак, който е бил преместван от семейство в семейство, от къща в къща. Откакто се помнел, никога не бил намирал постоянен дом или някого, когото да нарече свой. Бил е бездомник и се е чувствал наистина сам на света.
“Затова, когато имах възможност да говоря с някой, който се интересуваше от мен, я грабнах, знаейки добре, че не е истинска. Но вчера, когато ме покани за рождения си ден, знаех, че трябва да те видя и да ти кажа истината. Много съжалявам, госпожо.”
Ема имаше сълзи в очите си. За пръв път от години насам беше попаднала на човек, който беше толкова самотен, колкото и тя.
“Е, Сам, ти ме нарани. Боли ме, че така наречената ми връзка с единствения член на семейството, за когото си мислех, че все още ми говори, е лъжа. Наистина се чудех защо от миналата година насам Стив изведнъж започна да отговаря на съобщенията ми и да е толкова учтив. Това го обяснява. И това ме боли.”
Сам отново започна да се извинява.
“Но ти си истински. Може да не си бил истинският Стив, но все пак си човешко същество. Ти си човек, който иска да се чувства обичан. Ти си човек, с когото съм водила смислени разговори. И твоето присъствие също направи живота ми малко по-поносим. Така че не мога да те мразя.”
След няколко минути мълчание Ема каза: “Това, което мога да направя в момента, е да те нахраня. В края на краищата, днес е моят рожден ден, а ти си ми на гости.”
Сам беше трогнат от добротата на Ема. “Честит рожден ден, госпожо. Ето, това е за вас.”
Бъдете приятел на тези, които се чувстват самотни в този свят.
Сам ѝ подаде малък букет от ярки, красиви цветя. Беше толкова обикновен подарък, колкото всеки друг, но Ема не беше получавала подарък с такава любов през последните няколко години. Тя можеше да каже, че Сам го е направил сам.
Точно когато Ема се канеше да подреди масата за обяд, на вратата отново се позвъни.
“Майло! Изненада, изненада!”
Това беше Стив! Ема не можеше да повярва на очите си, когато видя внука си да тича, за да я прегърне.
“Стив, това наистина си ти!” Ема не можеше да контролира сълзите си.
Стив забеляза в ъгъла на стаята един неловък Сам. “Кой е този човек?”
Ема настани Стив и му обясни какво се е случило. Изслушвайки историята, Стив стана от стола си и хвана Сам за яката.
“Излизай! Как смееш да се държиш като самозванец, а после да очакваш да те поканят на обяд? Иди да си намериш друго място, където да си напълниш стомаха!”
Казвайки това, Стив изхвърля Сам от къщата. Радостта на Ема внезапно се превръща в шок, когато вижда, че Стив се държи агресивно жестоко с безпомощния младеж.
“Стив! Това момче със сигурност не е заслужавало това!”
Бабата и внукът влизат в дълъг, разгорещен спор, по време на който Стив крещи: “Затова си сам. Как можеш да си толкова доверчив след всичките тези години?”
Това беше всичко. Ема нямаше да го слуша повече. Тя тихо отиде в стаята си, облече зимното си палто и излезе от къщата.
Когато си тръгна, тя спокойно се обърна към Стив и каза: “Ще намеря Сам и ще го върна тук. След това ще хапнем нещо топло заедно. Ти си добре дошъл да се присъединиш към нас. Но само ако се отнасяш към нас с уважение. В противен случай трябва да си тръгнеш, преди вечерният трафик да навлезе в магистралата”.
Ема почувства странно усещане за свобода. След като се разхождаше из квартала повече от час, тя намери Сам. Той седеше на един матрак на паркинга на местния супермаркет.
Ема се приближи до него и каза: “Е, стани. Храната изстива.”
Сам беше изненадан да чуе отново успокояващия ѝ глас.
“Освен това вземи всичко, което може да ти е необходимо. Ще останеш при мен, докато ти намеря постоянно място за живеене”.
Сам се изправи и се бореше за думи. “Защо правиш това за мен?”
“Трябваше да помислиш два пъти, преди да ме наречеш прислужница, млади човече!” Ема се усмихна.
През следващите няколко седмици Ема приемаше Сам в собствения си дом. Двамата споделяха храната, играеха настолни игри и разговаряха за живота си.
Докато накрая не му намерила приличен приют. В замяна тя поискала само едно: “Ела ми на гости на всеки рожден ден”.
И Сам никога не пропуска да спази това обещание.