Емили е единствената, която издържа сина си тийнейджър и болния си баща. Но когато един ден вижда чисто нов автомобил пред къщата си, тя научава, че двамата мъже пазят голяма тайна.
Седейки на задната седалка на автобуса, Емили се взираше в безбройните човешки същества с един поглед. Беше успяла да направи игра от рутинното си пътуване.
Тя погледна стареца с изпокъсани дрехи и нечиста брада, който се мъчеше да остане буден в един ъгъл.
Той бездомник ли е? – зачуди се тя. “Защо би взел автобус до града?
Тя обърна поглед към мястото, където млад мъж в прекалено голям костюм преглеждаше книга, сякаш запомняше съдържанието ѝ.
“Вероятно е на интервю за работа. Емили заподозря. “Но момчето изглежда толкова нервно. Може би и на моя Арон скоро ще му се наложи да направи същото. Пожелавам му да получи тази стипендия. Трябва ли да пожелая късмет на момчето? Вероятно не.
Емили бързо потърси следващата си тема, тъй като момчето я караше да се притеснява за бъдещето на собствения си син.
Тя видя една много млада влюбена двойка. Можеше да види само гърбовете на главите им. Тя забеляза, че жената е опряла раменете си на мъжа, докато си споделят чифт слушалки, докато слушат някаква песен.
“Ааа! Млада любов. Емили въздъхна под носа си. Свързването покрай музиката е най-добрият начин да се насладиш на високия градус на любовта. Джеймс и аз също обичахме нашите мелодии.
33-годишната вдовица записваше любопитни факти за хората, които виждаше в автобуса, в приложението за записки на телефона си. Тя нямаше да има структура, цел, формат. Просто размисли от нейното наблюдение с пласт измислица, основана на въображението ѝ.
Харесваше ѝ, че може да пише за тайния живот на непознати хора. Но животът на Емили също имаше усещане за тайнственост и ексцентричност.
Съпругът на Емили, Джеймс, умира мистериозно преди пет години. Властите не откриват тялото му. И странното е, че няколко дни след погребението на Джеймс някакви федерални агенти обискирали дома им и отнесли куп документи и папки.
Тя получила скромна сума от застраховка, но нищо друго. Очевидно всички документи на Джеймс бяха изчезнали.
Макар че все още скърби за смъртта на единствената си любов, цялото изпитание съкрушава Емили. Тя останала сама да отглежда тогава 11-годишния си син и голямата къща в предградията, която вече не можела да си позволи да управлява.
Емили обмисля да се премести при баща си в провинцията, но Арон е в годините на своето формиране. Той имаше своето училище, своите приятели и живота, предвиден от Емили и Джеймс в тази област. Затова Емили реши да не прави драстични промени в живота си и този на Арон.
Бащата на Емили, Ричард, подкрепи решението ѝ. Всъщност той реши да се премести при Емили и Арон, за да им помогне. Ричард е автомеханик и успява да премине безпроблемно към живота в предградията.
Изглежда, че споразумението работи за всички. Арон можеше да продължи обучението си, както обикновено, Емили се грижеше за къщата и се занимаваше с писане на разкази, а гаражът на Ричард носеше стабилен доход.
До един ден, когато надеждите и мечтите им отново се сгромолясват. Ричард се подхлъзва и пада в гаража. При по-нататъшното разследване му е поставена диагноза “болест на Паркинсон”. Той е пренебрегвал предишните симптоми, защото се е притеснявал за дъщеря си и внука си.
Емили изпитваше огромно чувство за вина. Тя реши, че е време да поеме управлението в свои ръце.
Отказва се от страстта си към писането и започва работа като санитарка в градската болница. Дори не помисли да се премести в по-малка къща, тъй като това щеше да се отрази на бъдещето на Арон.
Всеки ден Емили се събуждаше рано сутрин и приготвяше закуска за тримата. Приготвяше обяд, опаковаше го за Арон и за себе си, а в хладилника държеше една порция от обяда за Ричард. Тя ходеше с Арон на училище и вземаше автобуса за работа.
След работа Емили щеше да отиде до магазина за хранителни стоки и да направи добра отстъпка. След това щеше да се върне вкъщи и да приготви вечерята. Веднага след вечерята щеше да се заеме с почистването на къщата и прането.
“Никога не правете компромис с това да изглеждате добре в чисти дрехи”, казваше тя на Арон, който се присъединяваше към нея за прането. След това Емили слагаше Арон да си легне и помагаше на Ричард да прави физиотерапевтичните си упражнения. Графикът на Емили беше претрупан, но за една година тя беше станала много по-ефективна в него.
Ако в момента нещата изглеждат мрачни, не губете надежда. Упоритият ви труд ще се отплати в крайна сметка.
Пътуването й до работа е единственото време, което има за себе си, в което тайно включва любовта си към писането с глупава игра. Освен това тя се беше превърнала в машина. Рутината ѝ беше единственото нещо, за което мислеше.
Но като видя младата двойка в автобуса, й напомни за Джеймс. Тя си припомни колко очарователен беше той, когато ѝ предложи брак. Как се гордееше с голямата къща, която купиха. Колко щастлив беше, когато се роди Арон.
Вихърът от емоции беше твърде голям за Емили, тя се срина и заплака в автобуса, както не беше плакала от години. Скоро писъкът на спирачките беше последван от съскането на отварящите се врати. Емили се съвзе и слезе на спирката.
По време на смяната си Емили не беше машината, в която се беше превърнала през годините. През по-голямата част от деня беше потънала в мисли и имаше няколко тромави епизода на работа. Началникът разбра, че Емили не е в най-добрата си форма, и я помоли да напусне за деня.
На връщане Емили се замисли за бъркотията, в която се беше превърнал животът ѝ.
“Това не е честно. Това не беше по план. Как всичко се обърка толкова много? Как мога да продължа това нещо, без да се съсипя? Какво ще стане с бъдещето на Арон?” През цялото време на пътуването с автобуса в главата на Емили се блъскаха мисли.
Когато стигна до вкъщи, тя видя чисто нова кола с панделка на нея. Помислила си, че някой я е паркирал там по погрешка. Но с изненада видя Ричард и Арон да се усмихват и да чакат зад колата.
“Какво става?” Емили изригна, объркана и изтощена едновременно.
“Поздравления за новата кола, мамо!” Арон възкликна.
“Сега вече няма да се налага да се мъчиш всеки ден, като сменяш три автобуса, за да стигнеш до работа. Ето ти го!” Ричард каза, докато подаваше ключовете на Емили.
“Някой, моля, да обясни”, каза Емили, докато държеше ключовете на чисто новия Buick Encore със сълзи на очи.
Арон и Ричард прегърнаха Емили, когато влязоха в къщата. Ричард обясни на Емили, че се чувстват ужасно заради това, че Емили трябва да се бори, за да свърже двата края. Ричард имаше отлични познания за автомобилите и инженерните науки. От друга страна, Арон беше научил 3D моделирането от онлайн уроци. Той беше добър в компютрите като цяло.
Един ден, когато Арон се върна от училище, Ричард предложи да работят заедно и да изкарат малко пари, за да помогнат на Емили. Арон предложи да работи на свободна практика и да си търси работа онлайн. Комбинирайки уменията си, Арон и Ричард проектират 3D модели на автомобили за клиенти онлайн.
В продължение на няколко месеца те придобиват репутация в платформите за работа на свободна практика и получават по-високоплатени проекти. Тогава решават да внесат депозит и да купят автомобил за Емили, за да може тя да спести малко време от пътуването си и да се съсредоточи върху страстта си към писането.
Емили не можеше да повярва какво правят синът и баща ѝ за нея. За първи път от години Емили почувства надежда. Тя прегърна Арон и Ричард и с освежен ум започна да приготвя вечерята.
Няколко години по-късно Емили, Арон и Ричард бяха публикувани в голямо списание заради успеха на хитовата им уеб поредица “Приключенията на супершпионина Джеймс”. Сериалът имаше кратки епизоди в YouTube, в които един обикновен човек водеше таен живот като шпионин. Художественото оформление е дело на Арон, хореографията на анимацията – на Ричард, а сценарият на епизодите – на Емили.
