За Ерик това е просто още един ден без дом, когато решава да помогне на малко момиченце, изгубено на гарата. Той не знае, че тази проста проява на доброта е началото на втория му шанс за живот.
Денят е доста претъпкан на гарата. Разбира се, празниците са тук – помисли си Ерик, гледайки рояка от хора, които бързаха да излязат от влака.
“Само ги погледни. Работят безкрайно цяла година, а после харчат прекалено много за пътувания само за снимка или за да се срещнат с хора, които дори не харесват.
Звън на пода пред него прекъсна вътрешната му тирада.
“Бог да ви благослови, господине – изръмжа Ерик по навик. Той внимателно постави падналата монета при другите монети в шапката си. Докато го правеше, той поклати глава с усмивка.
‘Е, това е моята реалност, нали? Бездомна и цинична. Каква комбинация! Ерик се засмя на собствената си трагедия.
Той отново погледна към тълпата. Този път на лицето му нямаше самодоволна усмивка. Вместо това изглеждаше притеснен.
Зад непрестанните вълни от човешки същества, които крачеха във всички посоки, той видя едно малко момиченце, което стоеше неподвижно. Момичето изглеждаше на не повече от седем-осем години и ридаеше в един ъгъл, далеч от тълпата. Очите ѝ трескаво се оглеждаха наоколо, търсейки някого. Тълпата беше твърде заета да закъснява за следващата си дестинация, за да я забележи.
Добри Боже, момичето изглежда изгубено. И нито един от тези стотици хора, които я подминават, не желае да спре и да я попита. Не е ли това просто страхотно? А вие се наричате цивилизовани! Ерик наставляваше тълпата в главата си.
Той се изправи и избърса праха от дрехите си. С пръсти прибра небрежната си коса и брада. Не искаше момичето да се уплаши от него, когато се приближи до нея.
“Здравей, Петал. Какво правиш тук?” Ерик каза с игрив британски акцент.
Момичето потръпна от внезапния глас зад гърба ѝ. Но нещо в карикатурния глас я успокои. Тя се обърна назад и се вгледа в мъжа в огромното палто.
“Изгубила ли си се, скъпа?” Ерик попита.
Момичето избухва в плач. “Съжалявам, господине. Мама и татко ме помолиха да не говоря с непознати. Но аз не мога да ги намеря.” Сърцето на Ерик се сви от уплашения глас на малкото момиче.
“Не се притеснявай, мъничко. Ще ги намерим за нула време. Сигурно ти носят бонбони.”
“Аз не обичам бонбони. От тях зъбите ти пожълтяват. Като твоите.” Момичето посочи зъбите на Ерик.
Ерик бързо покри зъбите си и каза: “О, изглежда, че имаме умен човек тук. Защо не ми каза, преди да изям всички тези бонбони, а?”
Момичето избърса сълзите си и се засмя.
“А как се казваш, мъниче?” Ерик попита. Момичето се поколеба. “Ами как да намерим родителите ти, ако не знам името ти, скъпа?”
Момичето се замисли за малко и кимна. “Джоана. Джоана Блумингдейл.”
Ерик беше приятно изненадан. Очите му се насълзиха при мисълта за името. Това беше името на майка му. Бързо се прегрупира и каза: “Приятно ми е да се запознаем, Джоана. Аз съм Ерик. Да се впуснем в приключението по намирането на “Блумингдейл”, нали? Ерик го каза с игрива пружина в крачка, като успешно разсмя Джоана.
“А сега ми кажи как изглеждат “Блумингдейлс”? Ниски ли са, дебели ли са и носят ли скъсани дрехи като мен?”
“Не” – засмя се Джоана. “Баща ми е бизнесмен и обича да носи костюми. Днес е облечен в син костюм. А майка ми е облечена в тренчкот.”
“О! “Блумингдейл” са луксозни, нали?”
Джоана се засмя и кимна. Ерик забеляза служител на гарата, който се разхождаше отдалеч. Той направи жест на Джоана да го последва.
“Бихте ли ни помогнали да намерим родителите на това момиче?” “Да,” отговори Ерик.
Служителят на гарата отбеляза няколко подробности и помоли Джоана да изчака в главния офис. Джоана се поколеба и попита дали Ерик може да се присъедини към нея. Ерик се съгласи. Те седяха заедно в офиса на гарата, надявайки се родителите ѝ да дойдат за нея.
Истинското семейство е завинаги.
“Мога ли да ви попитам нещо, сър?” Джоана попита Ерик, който се усмихна и кимна. “Забелязах, че говориш нормално със служителя на гарата. Но когато се запознахте с мен, говорехте с британски акцент. Защо?”
“Джоана!” Ерик и Джоана чуха силен глас зад тях.
“Мамо! Татко!” Джоана е развълнувана да види родителите си. Тя изтича към майка си и я прегърна. “Мамо, татко, съжалявам. Не знам как се изгубих.”
Майката на Джоана просто я прегърна и се разплака. Тя забеляза, че бездомникът, който беше с Джоана, се опитва да се измъкне от гарата. Тя се вгледа в него и извика: “Чакай!”
Ерик спря на място, без да се обръща назад. Джоана каза: “Не, мамо. Той не е лош човек. Той ми помогна да намеря…”
“Ерик, ти ли си?” Майката на Джоана се разтрепери.
Ерик се обърна бавно и свали шапката си.
“Здравей, Джъстин – каза Ерик със сълзи в очите.
Жюстин изтича към Ерик и го прегърна, а Джоана и баща ѝ Ръсел бяха изненадани и объркани.
“Търсих те през последните десет години!” – каза Джъстин.
“Съжалявам, сестричке! Животът просто не се разви така, както си мислех”.
Ерик и Джъстин са загубили родителите си преди много години. Година по-късно почина и баба им, която се грижеше за тях. Жюстин е на 23 години, а Ерик – на 15. Попечителството над Ерик естествено е било предоставено на Джъстин.
Тя се стараела всячески да свърши всичко и настоявала Ерик също да поеме част от отговорността. Препоръчала му да заеме длъжността на пазач в близката клиника, но Ерик имал други планове. Той искаше да стане актьор.
Джъстин не може да си позволи да плаща за уроците си по актьорско майсторство. Тя не смяташе, че това е устойчива възможност.
“Ами ако не успееш, Ерик? Как ще оцелеем?”
“Знам, че ще оцелея. И благодаря за доверието.”
Те се караха всеки втори ден, докато Ерик не реши да замине за друг град. Но да живее сам не беше никак лесно. Нещата бързо тръгнаха надолу и Ерик се озова на улицата.
Джъстин се извини, че не е била до Ерик.
“Никога не съм спирала да те търся, скъпи мой. Не успях. Но сега ще бъда до теб.” Ерик не можеше да спре да плаче.
“Да, Ерик. Джъстин ми разказа за теб. Радвам се, че Джоан те е намерила – намеси се Ръсел.
След като братята и сестрите си размениха няколко прегръдки и сълзи в мълчание, Ръсел се намеси с идея.
“Трябва да дойдеш с нас, Ерик. Животът ни е събрал тук по някаква причина.”
Ерик стоеше неподвижно с присвити очи, без да знае как да отговори на това изключително любезно предложение от страна на човека, когото срещаше за първи път в живота си.
“Слушай, знам, че това е голямо решение за теб. Не можем просто да те махнем, не и без да се чувстваш комфортно с това. Но ето какво предлагам…”
“Преди да се сблъскаме с теб, Джоана, Джъстин и аз бяхме на екскурзия. Пътуване, което решихме да предприемем след три дълги години на усилена работа, за да си припомним, че животът е нещо повече от плащане на сметки и постигане на цели.”
“И аз искам да се присъединиш към нас на това пътуване. Не вярвам, че е случайност, че те открихме на първата дестинация от нашето пътуване из Калифорния.”
Джъстин беше доволна от внимателното предложение на Ръсел. А Джоана вече беше хванала за ръка новооткрития си чичо.
“Трябва да дойдеш, Ерик! След това ще спрем в Дисниленд! Може би ще можеш да ме задържиш на по-страшните атракциони…”
Ерик беше смирен и безмълвен и най-многото, което можеше да направи, беше да кимне с глава в знак на съгласие.
И така започва двуседмичното пътуване на събраното семейство.
В изпълнения с фантазии Дисниленд Джоана не се отделяше от Ерик, а Жюстин и Ерик сами се превърнаха в малки деца – изживявайки частица от детството, което никога не са имали.
В Сан Франциско Ерик беше на всяка снимка, която семейството щракна на моста Голдън Гейт по залез слънце.
В залива Монтерей те седяха около огньове и слушаха как Ерик пее и свири на китара с хипнотизиращия си глас.
И накрая, в парка Йосемити, Джъстин и Ръсел седяха край езерото и се наслаждаваха на сладък релакс, забравяйки за иначе напрегнатия си живот. Ерик ги наблюдаваше как разговарят и се смеят, а малката Джоана спеше в скута на Жюстин. В този момент топъл бриз успокои скалите и вълните и Ерик се изпълни с ново чувство.
Той реши, че е време да грабне втория си шанс в живота и този път да го направи както трябва.
Седмица след като Ерик се премества при семейството на сестра си, Джоана го пита небрежно: “Можеш ли, моля те, да направиш отново този британски акцент?”
Ерик се съгласява и докато Джъстин и Джоана се кикотят, на Ръсел му хрумва друга вдъхновена идея.
“Ерик! Моята продуцентска компания стартира ново детско анимационно предаване в интернет. Мислиш ли, че можеш да дадеш гласа си на няколко от героите?”
Оттогава насам Ерик получава няколко актьорски участия и става редовен глас в местното радио. Нещата за Ерик започват да се развиват и всеки път, когато разказва историята на живота си на начинаещи млади творци, той не пропуска да спомене онзи на пръв поглед обикновен следобед на гарата, който променя живота му завинаги.