Джейкъб губи първата си стабилна работа от известно време насам само защото сутринта решава да помогне на една възрастна жена. Не е очаквал, че милата, безпомощна старица ще има съвсем друга страна – която в крайна сметка ще му върне работата.
Ако трябваше да оцелеете в лавината от борби в живота си, без да се озлобите към тях, трябваше да мислите като Яков.
Джейкъб живееше сам в малък апартамент, който винаги оставяше в полуразрушен вид. Това беше така, защото смяташе, че на следващия ден така или иначе ще стане отново разхвърлян.
Джейкъб имаше две ризи, като и на двете липсваше по едно копче, а платът около яката беше кафяв, който дори най-добрият перилен препарат не можеше да избели.
Но това нямаше значение, защото всяко място, на което работеше, беше осигурило своя собствена униформа.
Обичаше да мисли за себе си, че е малко ренесансов човек – само през последната година беше работил като водопроводчик, пазач на паркинг, билетоприемач, шампоанист и, никой не знаеше това, беквокал в музикален клип.
От миналия месец Джейкъб най-накрая си беше намерил постоянна работа в града. Работеше като обслужващ персонал в най-стария хранителен магазин в квартала. Беше развълнуван да добави още една униформа към раницата си – а и тази наистина му харесваше на външен вид.
Тази сутрин той беше необичайно жизнерадостен. Гордееше се със себе си, че си е оправил леглото и е оставил стаята си по-чиста от обикновено. Беше репетирал перфектното начало на разговора с Рита, касиерката, и беше определил времето си, за да пристигне в магазина 5 минути преди смяната си.
“Най-после добър ден!” Джейкъб каза на глас, кимайки с глава на непознатите, които минаваха покрай него.
Една по-възрастна жена се усмихна в отговор със същия ентусиазъм, което увеличи щастието на Джейкъб.
Но секунда след като пътищата им се пресякоха, Джейкъб чу трясък, последван от разочарован глас.
“Сега, не е ли това просто прекрасно! 2 долара за хартиена торбичка, която не може да издържи дори хранителните продукти на разстояние 10 минути”.
Джейкъб се обърна и това беше същата жена, която му се беше усмихнала преди няколко секунди. Само че този път тя мърмореше под носа си, опитвайки се да прогони търкалящите се по тротоара ябълки и картофи, докато се мъчеше да държи скъсаната торба, пълна с хранителни продукти.
“Движете се, госпожо!” Един непознат избута възрастната жена настрани и ускори крачка напред.
“Е, не е ли прекрасно да се живее с такова отношение?” Джейкъб заговори достатъчно силно, за да може непознатият да го чуе.
“Имам точно това, което ще ви помогне, госпожо – каза той на жената и извади от раницата си две сгънати платнени торбички.
“Воала! А сега, моля ви, стойте настрана и оставете целия този гняв да си отиде, докато опаковам тези хранителни продукти за вас.”
Жената се зарадва на добротата на странния мъж и се развесели от приповдигнатото му настроение.
“Много ви благодаря, че помогнахте на този старец, господин…”
“О, просто ме наричайте Джейкъб. И сте повече от добре дошли. Това, което направих за вас, всъщност е онова, с което си изкарвам прехраната в наши дни. Работя в магазин “Фрешмарт”.
“Ах, наистина ли? Съжалявам, но държа на мнението си за техните хартиени торбички. Твърде крехки!”
“Не мога да не се съглася, госпожо.”
“Моля ви, наричайте ме Стейси.”
Разговорът продължи толкова гладко, че преди да се усетят, Стейси и Джейкъб бяха изминали целия път до дома ѝ. Джейкъб доброволно се беше съгласил да й носи хранителните продукти, без дори да я пита.
“Това е изключително мило от твоя страна, Джейкъб. Влез, нека ти направя кафе.”
“О, не, госпожо, благодаря ви. Вече закъснявам за работа. Ще се видим наоколо!”
Джейкъб тичаше колкото можеше по-бързо, но мехурите от износените му обувки го задържаха.
Когато най-накрая пристигнал в магазина, подтичвайки и надувайки се, го чакал ядосан собственик на магазина със запретнати ръкави.
“В колко часа започва смяната ви?” Гласът на мъжа беше още по-мрачен от лицето му.
“И колко е часът сега?” Собственикът на магазина беше повишил глас.
“И какво казва това за вас?” Шефът започваше да се наслаждава на този формат на викторината.
“Че сте НЕПРОФЕСИОНАЛЕН!” – изкрещя мъжът, свивайки юмруци.
“С цялото ми уважение, господине. Мога да бъда много неща, но не и…”
Собственикът на магазина нямаше да позволи да се спори с него. Не и пред препълнен магазин. “Ти! Излез! Уволнен си! Не искам мързеливци като теб да работят в моя магазин”.
Спокойствието на лицето на Джейкъб изчезна. Той знаеше, че не може да си позволи да загуби тази работа.
“Не, господине, моля. Всъщност тази сутрин излязох от дома си по-рано от обикновено. Но по пътя имаше една възрастна дама, която се нуждаеше от помощ. Тя носеше тежка чанта с хранителни продукти и дръжката на чантата се счупи, като изхвърли всичките ѝ вещи на тротоара. Аз просто…”
“О, значи добротата е извинението, което си избрал, така ли? Много оригинално! Това не променя нищо. Ако искаш да стоиш на тротоара и да помагаш на минувачите да носят покупките си, прави го. Не ми губи времето и парите.”
“Спестете ги. Носи отново тази глупава весела усмивка на лицето си и се махай от магазина ми!”
Още една пропусната възможност – помисли си Джейкъб, докато стоеше пред магазина и запалваше цигара. “Защо не мога да се справя с една работа? Защо не мога да направя нещо от живота си? Може би баща ми е бил прав. Аз съм ужасен…
“Здравей, Джейкъб! Надявах се да те видя тук!”
Джейкъб кимна с празна усмивка и загаси цигарата си. Това беше старата жена, Стейси, от по-рано.
“Донесох ти прясна партида сладкиши от ябълките, които ми помогна да спася тази сутрин”.
Джейкъб се трогна от добрия жест на Стейси.
“Влезте вътре. Има достатъчно за теб и за всичките ти колеги.”
Лицето на Джейкъб отново стана мрачно.
“Какво става?” Стейси беше загрижена.
“Току-що ме уволниха. Собственикът на магазина ме отпрати, защото закъснях с 10 минути. Казах му защо съм закъснял, но изглежда това нямаше значение”.
“Какво? Арнолд те е уволнил?”
Джейкъб беше изненадан да чуе името на шефа си от устата на жената.
Имаме нужда от повече доброта в този свят – отстоявайте я, когато можете.
“Разбира се, че да! Понякога той може да бъде истинска болка, като гневът му винаги е на върха на носа. Но това не се прави!” Стейси премина от звучене на мила, грижовна стара дама към свирепа учителка.
“Арнолд? Арнолд!” Стейси създаде сцена с дрезгавия си глас и бързите си стъпки. Джейкъб се опита да остане колкото се може по-назад.
“Леля Стейси, здравей! С какво мога да ти помогна днес?” Арнолд се изненада, че я вижда за втори път този ден.
“О, не ми казвай това!” Стейси изригна нетърпеливо.
“Уволнихте ли този младеж за това, че е закъснял днес?” Стейси посочи Джейкъб, който се опитваше да не гледа директно към бившия си шеф.
“Не разбирам. Как…”
“Той ми каза, че е помагал на една възрастна жена на улицата, нали? Е, познай коя беше тази жена, Арнолд? Аз!”
Служителите на магазина бяха спрели работата си по средата на пътя, а клиентите също се бяха втренчили.
“Предупреждавах Синди, че момчето ѝ излиза от контрол. Първо, не й се обажда две седмици подред, като казва, че винаги е зает, забравя 70-ия рожден ден на майка си, а сега и това? С това ли си зает, Арни? Да командваш хората и да ги уволняваш за проявена грам доброта? Помниш ли изобщо какво е доброта, Арни? В това ли си се превърнал? Съмнявам се, че това е същото момче, което помогнах на моя приятел да отгледа…”
“Добре, добре, леля Стейси!” Арнолд го прекъсна.
“Нямах представа, че той помага точно на вас. И изобщо, това не би трябвало да има значение. Просто бях толкова стресирана от работата тук, че… си го изкарах на този добронамерен човек. Не беше правилно от моя страна. Сега го осъзнавам.”
“Сигурен ли си, че го осъзнаваш? Защото съм готов да ти изнасям лекции още един час, ако това е необходимо!” Арнолд я държеше, молейки я да се успокои, което много забавляваше персонала.
“Джейкъб, извинявам се за това как се държах по-рано. Можеш да си върнеш старата работа. Всъщност ще погледна и заплатата ти. Заслужаваш повече, отколкото ти плащам, защото имаш много повече професионален опит. Нека поправя това през следващата седмица. А засега бихте ли се присъединили обратно?”
Джейкъб замръзна, застанал точно до секцията със замразени храни. Не можеше да повярва какво се е случило току-що и че една мила стара дама е научила шефа му да го приеме обратно на работа.
“Е, не стой просто така, Джейкъб!” Стейси инструктира Джейкъб ентусиазирано. “Върни се при него! Първата задача в списъка ти: да раздадеш тези торти на всички. Те изстиват!”
