Тара и Саймън бяха на седмото небе от щастие, мислейки за прекрасния си нов живот с осиновения си син Тим. Тим обаче беше нещастен. Ще намерят ли начин да уредят нещата?
Каквото и да е било времето тази сутрин, то е било безкрайно светло и слънчево за Тара и Саймън, които са били на път да започнат нова глава от живота си.
Докато пътуваха към груповия дом, Тара си представи как ще се върнат у дома, като си представи новоприетото им дете Тим, който седеше на задната седалка и ѝ се усмихваше.
Поглеждайки към Саймън, развълнуваната 34-годишна жена осъзна, че съпругът ѝ също едва сдържа щастието си.
“Не мога да повярвам, че най-накрая ще доведем дете в нашия дом!” Тара стисна рамото на съпруга си.
“Беше дълго пътуване, но всичко ще си заслужава. Особено след всичко, през което си преминала, бебе.” Тим се просълзи малко, докосвайки красивата буза на съпругата си, спомняйки си всички мъчителни тестове, хормонални инжекции и емоционални бури, които тя трябваше да преживее през изминалата година.
Той нежно избърса една сълза, която се търкулна по бузата ѝ, и обеща на съпругата си: “Този път нищо няма да попречи на щастието ни, скъпа.”
Но както се оказва, имало е още едно голямо препятствие, което щастливият дует не е очаквал.
Бяха минали няколко часа, откакто Тим се беше прибрал у дома, и макар че това беше същото сладко на вид срамежливо дете, Тара и Саймън имаха чувството, че са довели у дома друго дете.
Децата ни изненадват с искрените си сърца – по начини, които най-малко очакваме.
Същото момче, чиито очи светваха, щом видеше мъжа и жената, което не спираше да прегръща Тара или да се кикоти на глупавите шеги на Тим, беше замлъкнало.
Дори когато родителите на Тара му носеха подаръци и му задаваха въпроси, поведението на Тим не се промени. Раменете му се отпуснаха, изглеждаше потънал в мисли, а в очите му имаше блясък.
“Какво не е наред, Тим? Не ти ли харесва тук?” През онази нощ Саймън и Тара седяха до него в леглото и държаха ръцете му.
Изглеждаше така, сякаш Тим искаше да каже нещо. Но единственото, което направи, беше да погледне в разтревожените очи на новите си родители и да се разплаче.
Малка част от сърцата на Тара и Саймън се надяваха, че това са нерви от първия ден. Но по начина, по който Тим ги беше погледнал в очите, те знаеха, че е нещо по-дълбоко.
След още два дни на скучна тишина в къщата с отбягващия Тим, който се държеше в стаята си, Тара и Саймън седяха на масата за хранене и се чудеха какво са направили погрешно.
“Да, скъпи?” Тара и Саймън се затичаха към сина си.
“Заведи ме при брат ми! Моля те, трябва да го видя!” Тим извика, прегръщайки родителите си.
Двойката се взираше втренчено един в друг. За първи път чуваха за брата на Тим.
Те решават да направят запитване в груповия дом още на следващия ден.
“Тим каза, че има брат? Тук?” Жената, която управляваше мястото, звучеше объркана, докато проверяваше записите.
След обстойно търсене, което продължило половин час, жената потвърдила, че Тим няма такъв брат или сестра.
В този момент Тара се огледа и осъзна нещо, което изстреля тревогата ѝ нагоре.
За щастие бързо забелязаха Тим на детската площадка пред офиса, който играеше на улов с друго дете.
Саймън погледна с копнеж към радостта на лицето на Тим. Това беше старият Тим, онзи Тим, когото познаваха и обичаха. Той се смееше, тичаше наоколо и се впускаше в случайни танци с приятеля си.
“Мамо, татко! Запознайте се с брат ми!” Тим се затича към тях, като дърпаше приятеля си след себе си.
“Това е Себастиан. Може да се каже, че той е най-добрият ми приятел, но за мен той е мой брат. Себастиан, запознай се с мама и татко!”
“Здравей, мамо! Здравей, татко!” Себастиан поздрави двойката.
Гласът на момчето отекваше в ушите им, докато караха Тим към дома. Персоналът им беше казал, че приятелството на Тим и Себастиан наистина е много специално. Себастиан беше една година по-малък от Тим, но именно той беше този, който преведе Тим през много мрачни дни, включително трагичната смърт на родителите му.
“Мамо, татко!” Гласът на Тим от задната седалка звучеше весело.
“Можем ли да осиновим и Себастиан? Той е много добро дете, също като мен! Той също трябва да получи такава любов, каквато получавам аз!”
Родителите бяха шокирани от въпроса, който Тим бе задал толкова непринудено. Опитаха се да го игнорират, но Тим попита отново.
“Сигурен съм, че Себастиан е прекрасно момче, Тим. Но се страхувам, че не можем да го осиновим. Не е толкова лесно, а и не разполагаме с достатъчно средства, за да отгледаме още едно дете, скъпи”.
Сякаш ключът се изключи и цялата светлина отново изчезна от лицето на Тим. През следващите няколко дни той отново се върна към своята мрачна, мълчалива, затворена същност. Сърцата на Тара и Саймън се късаха.
Една вечер, след като не успява да убеди родителите си за последен път, Тим взема решение. “Сам ще намеря на Себастиан добро семейство.”
На следващия ден съседи и минувачи се забавляват и трогват от това, че малкият Тим ги спира, за да ги попита дали биха осиновили “едно много красиво, умно момче, което има глас на ангел”.
Тим направил и плакати за бъдещото семейство на най-добрия си приятел. “Необходимо е любящо семейство за невероятно момче. П.С. Той има глас на ангел.”
След училище той слизал от автобуса една спирка по-рано и започвал да лепи плакатите по стените и дърветата.
Отначало Тим беше развълнуван, както и Себастиан.
Но когато Себастиан каза, че никой не го е търсил в продължение на една седмица, братята се разочароваха от света.
“Себастиан, не мисля, че родителите ми или някой друг ще разбере колко много се обичаме и си липсваме. Всичко е наред. Ако не си намерил семейство, знам какво трябва да направя”, утеши Тим брат си и закачи слушалката.
На следващия ден Тара и Саймън се суетят из къщата със сутрешните задължения, когато нещо, което Тим им казва, разтърсва света им.
“Мамо, татко, обичам ви. Обичам го тук. Минаха само няколко седмици, а вие вече направихте толкова много за мен! Съжалявам, че все още съм тъжен. Но не мога да живея повече тук, не и докато Себастиан е в груповия дом, без собствена мама или татко”.
“Знам, че каза, че не можеш да го осиновиш – и това е нормално. Но поне ми позволи да се върна при него. Без него не се чувствам като семейство. Няма да имаме мама и татко, но поне ще се имаме един друг. Съжалявам и много те обичам, но трябва да си вървя!” Тим смело довърши и се разплака в дланите си.
Тара и Саймън прегърнаха Тим и почувстваха нова дълбочина на любовта и възхищението към момчето си. Това, което смятаха за упоритост и фаза, която ще отмине, всъщност беше чиста любов, за която Тим би направил всичко. Дори това да означаваше да се откаже от собствения си нов свят на комфорт, Тим беше избрал да остави всичко, само за да бъде с най-добрия си приятел.
Разбира се, Тара и Саймън щяха да отделят време, за да подредят и обмислят нещата. Но в този момент двойката се погледна, хвана се за ръце и мълчаливо се съгласи: време е да върнат брата на Тим у дома.
