Видях съпругата си с мъж, който беше наполовина на нейната възраст, в един парк. Тази гледка беше меко казано опустошителна за мен. Но когато разбрах кой е той, бях зашеметен.
Бях женен за Джулия от петнайсет години. И през всичките тези години нито веднъж не съм я подозирал, че крие нещо от мен. Но за съжаление всичко това се промени в един съдбовен ден.
Видях Джулия да стои в парка, но тя не беше сама. Един мъж я беше прегърнал силно. Той беше почти наполовина на нейната възраст. “Как можа да направи това с мен? Нима любовта ми бавно избледняваше? Нима аз не я правех щастлива?” Умът ми беше изпълнен с подобни мисли.
Отначало не исках да повярвам, че това се случва, и със сигурност не исках да я шпионирам. Но напоследък тя ми се струваше твърде подозрителна. Прибираше се късно от работа, а когато я попитах защо е закъсняла, тя просто казваше, че е затрупана с работа в офиса, и си лягаше.
Първоначално ѝ повярвах.
След една нощ обаче мислите ми започнаха да се променят. Тази нощ беше един от онези редки случаи, когато всички тези години на съвместен живот, всички тези приятни спомени, всичко това изчезва на мига. Бях меко казано съсипан.
Всичко започна с това, че Джулия се върна късно от работа онази вечер. Това вече не беше странно, защото тя го правеше постоянно, но аз я чух по телефона. Не, не ставаше дума за работа. Не беше и за мен. Чух Джулия да казва: “Аз също те обичам. Надявам се да се виждаме по-често. Но се страхувам от съпруга си. Не знам как ще реагира, ако разбере за теб”.
“Кой беше той? Някой в офиса ѝ ли беше? Трябва ли да попитам Джулия за това?” Зачудих се. Но за съжаление не можех да събера смелост да взема решение. Може би твърде много се страхувах, че връзката ни ще приключи внезапно. Затова реших да го избегна. Но на следващия ден се случи същото.
Тя се прибра късно и се зае с телефона си. Продължаваше да пише съобщения и да се усмихва, а аз само я гледах с разочарование и тъга. “Защо постъпи така с мен, Джулия?” Проклинах се. Въпреки това онзи ден реших, че ще разбера кой е той. Не можех повече да понасям този таен мъж да говори с жена ми. Търпението ми се изчерпваше.
И така, последвах Джулия на работа. Изненадващо, вместо да поеме по маршрута към офиса си, тя караше към един парк. Седях в колата, като всячески се опитвах да държа главата си заровена зад волана.
Изведнъж видях как един млад мъж се приближи до Джулия и я прегърна. Те останаха в това положение известно време, преди да се преместят на една пейка и да заемат местата си.
След това мъжът подаде на Джулия една кутия. Забелязах, че очите на Джулия се насълзиха. “Дали е планирал да ѝ предложи брак? Имаше ли пръстен в кутията?” Помислих си.
В този момент не можех да контролирам емоциите си. Излязох от колата разгневен и отидох право при младия мъж. “Как смееш да докосваш жена ми, идиот!” Изкрещях с пълно гърло, като грабнах яката му.
Мъжът ме погледна с недоумение, сякаш беше невинен, а аз нарочно го тормозех. Това ме вбеси още повече. Стиснах юмрук и го ударих в лицето. “Точно това заслужаваш!” изкрещях му.
В този момент се намеси Джулия. “Успокой се, Джеймс. Ти си на обществено място. Трябва да се държиш прилично!” – каза ми тя, за да успокои гнева ми.
“Да се успокоиш? Сериозно ли?! Защо, по дяволите, ми изневеряваш тогава? При това с мъж, който е наполовина по-млад от теб?” “Не, не, не, не, не, не, не, не, не, не. Погледнах я свирепо към нея.
“Не ти изневерявам, Джеймс” – каза тя с нежния си глас. Но този глас вече не ми се струваше нежен. Беше изневяра, която се опитва да прикрие мръсните си тайни, помислих си аз.
“Не се осмелявай да ме лъжеш, Джулия! Наблюдавам те от няколко дни насам. Чух те по телефона да казваш: “Обичам те”. Това беше този мъж, нали?” Изкрещях ѝ.
Очите на Джулия бяха пълни със сълзи. “О, Джеймс, не мога да повярвам на това! Ние сме женени от петнадесет години. Как изобщо можеш да мислиш така?” Тя ме погледна невинно.
Но този път нямаше да се хвана на невинността ѝ. Хванах здраво ръката ѝ и я погледнах право в очите. “Тогава защо си тук, вместо в офиса си? Можеш ли да ми обясниш това?” Попитах я.
Тя ме погледна съжалително и ми подаде подаръка, който момчето ѝ беше дало. “Какво е това сега?” Казах яростно.
“Мисля, че това ще разсее съмненията ти, Джеймс”, отговори тя.
Опитах се да се успокоя и отворих кутията. Тя наистина съдържаше пръстен, както бях очаквал, но това не беше годежен пръстен или пръстен за предложение за брак. Изглеждаше като античен пръстен с ръжда и прах по него. Под него се намираше плик. В него имаше писмо.
Отворих писмото и започнах да чета. Тогава разбрах, че съм допуснал грешка. Мъжът беше синът на най-добрата приятелка на Джулия, Кевин. Най-добрата ѝ приятелка Клари е диагностицирана с рак, когато Кевин е едва на пет години, и Клари иска Джулия да се грижи за сина ѝ. Но дори Джулия не знаеше за последното желание на Клер.
През цялото това време Кевин е учил в чужбина и едва наскоро се е върнал в родния си град. Само преди няколко дни той беше изпратил съобщение на Джулия за последното желание на Клер. Оттогава насам двамата се срещаха един с друг.
Джулия често го посещаваше след работа и му приготвяше вечеря, което обясняваше защо се прибира късно. Тя искаше да ми разкаже всичко и планираше да го направи скоро, но аз създадох цялата тази бъркотия преди това.
Както и да е, накрая разбрах, че съм сгрешил, като съм се съмнявал в жена си. Прегърнах нея и Кевин. Извиних се и на двамата и няма да повярвате, но Джулия и аз осиновихме Кевин. Сега той е наш син, законно.
