Мениджърът на Сандра я уволнява, защото е нахранила с остатъци от храна едно бедно момче, а след това ѝ плаща само половината от заплатата. В крайна сметка бедната жена се затруднява да плаща наема си и остава без дом. Животът обаче имал по-добри планове за нея.
Сандра осиротява в ранна възраст, а баба ѝ и дядо ѝ скоро след това заминават за небесното си жилище, оставяйки я сама.
Известно време тя се издържала със спестяванията, които баба ѝ и дядо ѝ оставили, и някак си завършила гимназия, но когато спестяванията ѝ свършили, трябвало да продаде къщата на баба си и дядо си и да си търси работа, за да се издържа сама.
Животът в Ню Йорк несъмнено е скъп, а намирането на работа изглежда херкулесова задача, но Сандра някак си успява да си намери работа в Le Bernardin като чистачка. Заплащането не беше кой знае какво, но тя поне имаше покрив над главата си и можеше да си позволи три хранения на ден.
Досега единствените познати в живота на Сандра бяха проблемите, които всеки ден чукаха на вратата ѝ. Само няколко дни след като постъпва на работа в Le Bernardin обаче, тя се запознава с едно мило момче, което често се отбива в луксозния ресторант за остатъци от храна, и за нула време двамата създават неразривна връзка.
“Как си, Макс?” Сандра с радост питала момчето. “Пак ли си дошъл за остатъците?”
“Да!” – щеше да отговори той, усмихвайки й се. “Случайно да имаш днес?”
“Да, Макс! Само ми дай една минута. Ще донеса пакетите за теб.” След това Сандра му подаваше торбичка, пълна с остатъци от храна. Момчето ѝ благодареше и си тръгваше с широка усмивка на лицето.
Също като Сандра, Макс губи родителите си в ранна възраст. За съжаление, той дори нямаше баба и дядо, които да се грижат за него, а роднините му бяха изгонили него и малката му сестра Марта от къщата. Затова бедното момче се скитало наоколо и търсело храна, за да нахрани малката си сестра и себе си.
Управителят Сандра, г-н Артър, имаше снобско поведение, затова никога не викаше Макс в ресторанта. Вместо това го молеше да я посрещне на съседната улица точно в 21:00 ч. и след като си свършеше работата, отиваше и му занасяше остатъците.
Един ден Сандра беше в отпуск, затова не се появи на обичайното им място. Макс отиде в ресторанта, за да я намери. Посетителите се възмутили, когато видели изтърканото облекло на момчето в ресторанта, и се обадили на управителя.
Сандра нямаше представа, че се е случило нещо подобно, докато господин Артър не ѝ връчи плик, съдържащ писмото за уволнението ѝ и половината ѝ заплата. “Но г-н Артър!” извика Сандра. “Казахте, че ще ми увеличите заплатата до следващия месец. Как може да ме уволните толкова внезапно?”
Господин Артър я погледна със студен поглед. “Имате ли представа какво се случи снощи, Сандра? Онова бедно момче, което през цялото време си хранила, нахлу в ресторанта и изплаши клиентите ни! Вижте, не казах нищо, когато ви видях да ядете остатъците от храната преди това, но претърпяхме огромна загуба и трябва да сте благодарна, че получавате поне половината от заплатата си.”
“Господин Артър, той е бездомник и има малка сестра – обясни Сандра. “Обещавам, че това никога повече няма да се случи! Моля, дайте ми втори шанс!”
“Съжалявам, Сандра – каза хладнокръвно господин Артър, – но имам бизнес, който трябва да управлявам, и не можем да си позволим повече загуби, така че напуснете!” Бедната Сандра събра вещите си и си тръгна, но проблемите ѝ далеч не бяха приключили.
През последните два месеца Сандра не можеше да плаща наема си, защото беше претърпяла злополука и трябваше да изчисти сметките си в болницата. Тогава тя казала на наемодателя си, че ще ги уреди до края на месеца.
Но след като била уволнена, жената нямала дори една четвърт от дължимия наем и когато наемодателят дошъл да го вземе на следващия ден, тя била изселена от дома си.
Сандра се скитала известно време по улиците, след което платила за стая в евтин мотел. Въпреки това, когато се опитвала да заспи тази нощ, мислите ѝ се връщали към Макс и малката му сестра. Все още мога да си намеря работа и да оцелея. Притеснявам се обаче какво ще стане с децата. Чудеше се тя.
Затова на следващия ден Сандра отново посети мястото, където предаде остатъците от храна на Макс с торба с хранителни продукти за него и Марта. Момчето обаче не се виждаше никъде. На следващия ден тя отново зачакала Макс, но той все още не се появил. Накрая, на третия ден, Макс се появи и тя разбра, че Марта е болна, а Макс се нуждае от пари за операция.
Сандра имала само 100 долара, които били останали у нея. Тя все още нямала работа и трябвало да плаща наем в мотела, но по това време решила, че да помогне на Макс е по-важно и без колебание предложила спестяванията си на бедното момче.
Когато обаче напуснала заведението след срещата си с Макс, имала чувството, че я следят. Беше се стъмнило, а в непосредствена близост не се виждаше никой.
Сандра ускори крачките си, за да стигне до най-близката автобусна спирка, където щеше да има повече хора, но когато направи завой на следващата улица, усети, че стъпките, които я следват, се приближават.
Разтревожена, Сандра се опита да върви по-бързо, но мъжът я настигна. Беше облечен изцяло в черно и държеше малка книга в ръка. “Кой си ти и какво искаш?” – попита тя разтреперано.
“О, не се страхувай. Казвам се Питър и съм просто журналист – отвърна мъжът и показа личната си карта. “Съжалявам, че ви изплаших, но имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?”.
Сандра въздъхна с облекчение.
Тя придружи Питър до близкия ресторант и научи, че мъжът я следи, откакто работи в Le Bernardin. Той наистина се трогнал, когато разбрал как тя е помагала на Макс и сестра му, и искал да покрие историята ѝ.
Сандра се съгласи на молбата му и за щастие статията, която написа за нея, не само я направи известна, но и събра значителна сума пари и благотворителност за Макс и Марта. Момчето заведе сестра си на лечение в една от най-добрите болници в Ню Йорк, а след като тя беше изписана, те се преместиха при Сандра.
Що се отнася до господин Артър, той се сблъска със сериозен отпор навсякъде след публикуването на статията на Питър и загуби поста си на управител на Le Bernardin.
Говореше се, че след това на Сандра е била предложена работа в ресторанта с по-добро заплащане, но тя отказала да я приеме и вместо това предпочела да работи с приятеля си за започване на инициатива за изхранване на бездомните.
Някои слухове също така предполагаха, че Питър и Сандра се срещат и двамата планират да осиновят Макс и Марта.
