Катрин Дейвис никога не е позволявала на никого да има достъп до старата ѝ кутия за дрънкулки. Но когато съседката ѝ Луси я отваря след смъртта ѝ, тя е изненадана от това, което се намира вътре.
Катрин Дейвис била на 90 години, самотна и прекарала почти целия си живот в бедност. Единствените й помощници на стари години били съседката й Луси, която й помагала в къщата и се грижела за нея, и децата на Луси, които често я наричали баба и прекарвали времето си с нея.
Един ден, когато Луси почиствала стаята на Катрин, тя забелязала на един рафт красива кутийка за дреболии. Жената я свалила и започнала да я разглежда от любопитство, но Катрин я видяла. “Люси!” – изкрещяла тя с пълно гърло. “Откога започна да пипаш вещите ми без разрешение?”
“Няма нищо такова, госпожо”, обясни Люси. “Кутията беше покрита с прах, затова просто реших да я почистя. Между другото, откъде взехте това? Доста е красива.”
Катрин пристъпи напред и измъкна кутията от ръцете ѝ. “Това не е ваша грижа, млада дамо. Както и да е, вярвам, че сте приключили с почистването за деня. Трябва да си тръгнете още сега.”
“Но аз просто…” Преди Люси да успее да каже нещо, Катрин я прекъсна. “Моля, напуснете веднага!”
Какво изобщо съдържа тази кутия? Никога не съм я виждала да се вманиачава толкова по нещо – размишляваше Луси, като гледаше в очите на Катрин, които изглеждаха по-скоро притеснени и тъжни, отколкото разстроени.
“Трябва ли да се повтарям? Моля те, напусни!” Катрин отново изкрещя.
“О, не, съжалявам, че те безпокоя” – каза Люси, като набързо събра всичките си вещи и си тръгна.
През онази нощ вкъщи, когато Люси се опитваше да заспи, мислите ѝ все се връщаха към старата кутия. Тя изглеждаше стара, но имаше прекрасен сребърен блясък и сложен модел, гравиран върху нея. Дали е била подарена на Катрин от някого, на когото тя много държи? Но ако случаят е такъв, защо би я крила? Тя ми е разказала всичко за живота си, нали така, зачуди се тя.
На следващия ден, когато Луси посети Катрин, тя реши да ѝ се извини. Жената разсъждаваше, че това трябва да е нещо лично за Катрин и че не е трябвало да го докосва без нейно разрешение. Но Катрин не отвори вратата.
“Там ли сте, госпожо?” Люси извика. “Това съм аз, Луси.” Не последваха никакви отговори. Разтревожена, Луси се втурнала към задния двор, за да види дали Катрин е там, но той бил пуст, сякаш никой никога не е живял там.
Въпреки че Катрин никога не напускаше дома си, без да уведоми Люси, тя си помисли, че може би след случилото се предишния ден Катрин ѝ се е разсърдила и е излязла сама. Но когато се обади на телефона на Катрин, звъненето идваше от вътрешността на къщата. В този момент Луси се притеснява и се обажда на полицията.
Щом пристигнали, те разбили вратата, а там била Катрин, в безсъзнание. Полицаите извикали линейка и тя била откарана в болница.
Когато Люси посетила Катрин в болницата, възрастната дама не могла да спре да ѝ благодари. “Много ти благодаря, Люси! Нямаше да съм жива днес, ако не бяхте пристигнали навреме. Съжалявам, че вчера бях груба.”
“О, не, всичко е наред”, отвърна Люси. “Трябва да си починеш точно сега. Можем да поговорим за всичко това по-късно. Изглеждаш доста слаб.”
“Ах, скъпа, не мисля, че този път ще успея да се измъкна оттук”, изстена старицата. “В случай че нещо се случи с мен, искам да ти дам всичко, което притежавам, включително старата винтидж кутия за дрънкулки. Моля те обаче да я отвориш след смъртта ми. Срамувам се от това, което съм направила. Ключът може да бъде намерен в шкафа на масата. Считайте това за последното ми желание.”
“Не бива да говориш такива неща! Няма да отидеш никъде, разбираш ли?” Луси започна да плаче. Но на следващия ден думите на старата дама се оказали верни и тя заминала за небесното си жилище.
Луси организирала погребението ѝ и след като всички си тръгнали, първото нещо, за което си спомнила, била кутията, която Катрин ѝ била оставила. Тя се втурна към рафта, грабна я и се плъзна на леглото. Когато най-сетне я отвори, тя беше изненадана от това, което намери вътре.
Имаше старинна флейта, сребриста на цвят и също толкова прекрасна, колкото и кутията, в която се намираше. След това имаше стара млечна кутия със снимка на млада двойка в нея. След като се вгледа по-внимателно, тя разпозна, че младата жена е Катрин Дейвис. В онези дни тя беше доста щастлива и красива, за разлика от старостта, когато лицето ѝ беше изпъстрено с тъмни кръгове и хлътнали бузи.
Но кой е този млад мъж? Дали Катрин беше омъжена? Жената се зачуди и започна да чете дневника. Тогава разбра защо старата дама не е позволявала на никого да я докосва.
Оказало се, че Катрин се е влюбила в беден талантлив музикант и искала да се омъжи за него по-скоро, но мъжът настоявал да се ожени едва след като се утвърди, защото искал удобен живот за бъдещото си семейство. Междувременно родителите на Катрин я уредили да се омъжи за богат мъж.
Първоначално тя се колебае дали да приеме уговорения брак. Но после вижда в тази възможност отмъщение за отказа на любовника ѝ да се ожени за нея и се съгласява на сватбата въпреки молбите на младия музикант.
Въпреки това, когато получава сребърната флейта като сватбен подарък от своя любим, заедно с бележка колко му липсва, тя бяга и се връща при него. Но след това я сполетява поредната трагедия и тя научава, че той е загинал при автомобилна катастрофа.
Катрин е с разбито сърце, а когато се връща у дома, родителите ѝ отказват да я приемат. Затова тя прекарва известно време при баба си и дядо си, а когато те умират, работи на непълно работно време до дълбока старост, когато трябва да разчита на спестяванията си, за да оцелее.
Когато Луси обърна последната страница на дневника, откри бележка, адресирана до нея. “Благодаря ти, че се грижиш за мен, Луси”, пишеше в нея. “И моля те, приеми извиненията ми, ако съм била нелюбезна. През цялото време водих дневник за целия си живот, защото не можех да преодолея първата си любов, и винаги, когато чета за него, съм щастлива, че макар и със закъснение, съм го избрала пред някой друг.
“Но знаеш ли, този дневник е доста пълен с трагични спомени и не исках да те споменавам тук, защото за разлика от това, с което се сблъсках в миналото, откакто те срещнах, съм щастлива. Затова реших да запиша мислите си в тази бележка днес. Благодаря ти, че ме обичаше и се грижеше за мен. Радвам се, че те срещнах. С любов, Катрин Дейвис.”
Очите на Луси се насълзиха, докато тя дочиташе дневника. Флейтата на възрастната жена струваше хиляди долари, но тя предпочиташе да остане бедна, вместо да я продаде за по-добър живот, защото напомняше за бившия ѝ любовник.
Катрин, няма да позволя жертвата ти да отиде напразно! закле се Люси пред себе си. И на следващия ден жената решила да дари флейтата на музея на изкуствата, в който сега се намират флейтата и камък, гравиран с любовната история на Катрин.
