Самотна възрастна жена, нежно наричана „баба“ от сина на съседката си, е изненадана да открие момчето да чисти двора й една снежна сутрин. Не подозира, че това ще я събере отново с любовта на живота й след 25-годишно чакане.
Когато първите лъчи на утринното слънце надникнаха през малкия кухненски прозорец, Дорис забърза надолу, наметна палто, нетърпелива да отпие от кафето си и да се наслади на слънцето.
Три дни. Толкова време Дорис бе чакала да види слънцето. Беше толкова студено и хладно, със снежни вълни и студени пориви, които духаха из града.
Усмивка затанцува на устните й, когато включи радиото, което излъчи глас на репортер, който четеше сутрешните новини.
— Пътищата ще бъдат чисти след три дни на прекъсване поради снежната буря…
— Слава Богу, че слънцето най-после се показа! Чаша кафе е най-добрата противоотрова за това време! — каза си тя, като дръпна палтото си по-близо и наля горещо кафе в чашата си.
Сега, докато стоеше на предната веранда, Дорис присви очи и се намръщи. Забелязала синът на съседката й да чисти снега от двора й…
13 години. Толкова време Дорис познаваше съседката си Синтия и нейния син Джак.
Когато майката и синът за първи път се преместиха в квартала, Синтия беше бременна с Джак. Дорис беше толкова щастлива, че е в съседство с нова майка.
Когато Синтия роди, Дорис й помогна да гледа малкия Джак. Тя сменяше пелени, пееше му приспивни песнички и само тя знаеше колко безсънни нощи имаше след края на отпуска по майчинство на Синтия.
Младата майка трябваше да се върне на работа, защото тя беше единствената, която Джак имаше. Баща му беше загинал в автомобилна катастрофа, след което Синтия се премести в квартала на Дорис, за да избяга от болезнените спомени.
Скоро синът и работата й се превърнаха в нейния живот и голяма част от този живот стана Дорис, когато тя предложи да й помогне да отгледа Джак.
Докато Синтия прекарваше нощите в строги срокове и доклади за срещи, Дорис люлееше малкия Джак на ръце и му пееше песни. Връзката между Синтия, Джак и Дорис стана по-дълбока от кръвта.
Баба — така Джак я наричаше нежно и Дорис никога не го чувстваше като нещо друго. Тя винаги е била до него като баба. Любяща.
Но животът на Дорис не беше само розов. Беше имала ужасен живот в миналото и присъствието на Синтия и Джак бе излекувало разбитото й сърце. Тяхната любов беше запълнила празнотата в живота на Дорис, за която дуетът майка-син не подозираше.
Така че, когато шефът на Синтия я информира, че тя ще бъде преместена в друг град, последва голяма бъркотия.
Синтия беше поканила Дорис на вечеря, за да й съобщи новината, и старата жена остана обляна в сълзи.
— Трябва да се явя в новия офис до следващата седмица, Дорис. — каза Синтия със свито сърце. — Иска ми се да имах по-добър начин да те кажа за това. Всичко беше просто… толкова внезапно…
Само минути по-рано Дорис сияеше от радост, когато намери любимите си пилешко къри и ябълков пай за вечеря. Но след като чу новината, тя загуби апетита си. Тя вече не можеше да понася вкусния аромат на храната на масата пред тях.
— Значи ще ме напуснеш? — попита тя и остави вилицата си.
— Няма начин, Дорис. Не казвам това! Обещаваме, че ще те посещаваме! — каза Синтия, но възрастната жена не изглеждаше убедена.
— Ще бъде трудно за теб, бабо Дорис, знам… — Джак се включи. — Ще бъде трудно и за нас… Ще ми липсваш.
— И ти също ще ми липсваш, скъпи. — тъжно каза Дорис. — Аз ще…
— Дорис, добре ли си? — попита Синтия, чувствайки се зле за по-възрастната жена. — Иска ми се да можехме да останем тук. Наистина искам.
— Всичко е наред, скъпа. — каза Дорис. — Свикнах… хората ме напускат…
— Дорис! Не казвай това…
— Вярно е, скъпа! — каза тя и в този момент Синтия видя странна самота в очите на Дорис. Нещо, което не беше виждала досега.
— Бях много млада, когато се влюбих в един мъж. — каза през сълзи Дорис. — Той беше ярък, талантлив мъж. Имахме син, дете със специални нужди, докато излизахме. Скоро след раждането му нещата се промениха. Баща му не искаше да има нищо общо с мен и се разделихме. Той беше богат! Много богат! И ми взе детето.Още помня как миришеше бебето ми…тази сладка миризма…ох…ще бъде добре, ако и ти си тръгнеш…ще бъде просто добре…
И Дорис стана и си тръгна.
Джак и Синтия не можеха да проумеят какво са чули. Историята на Дорис разби сърцата им.
— Не мога да повярвам, че Дорис никога не ни го е споменавала. — каза Синтия, зашеметена.
— Мамо! — добави Джак. — Можем ли да направим едно последно нещо за баба Дорис, преди да тръгнем?
— Иска ми се да направим нещо, Джак!
— Можем, мамо… Имам план…
***
— Джак, скъпи, какво правиш там? На студено? О, влизай, ще ти направя горещ шоколад! — извика Дорис, когато видя младото момче да чисти снега в двора й.
— Ббао Дорис, имам нещо да ти покажа! Трябва да направя това! — отвърна той с глупава усмивка и Дорис се намръщи.
— Лъжи! — извика тя от предната си веранда. — Лъжеш, нали, умнико? О, правиш всичко възможно, за да ми помогнеш! Всичко е наред, Джак. Не го прави. Не ме глези, защото ти и Синтия заминавате!
Дорис и Джак бяха заети с глупавите си приказки, докато младото момче продължаваше да чисти снега в двора й. Веднага след като пътеката, водеща до къщата, беше разчистена, Дорис видя кола да спира точно пред дома й.
Синтия слезе от колата и се усмихна на Дорис, а Джак й помаха.
— Мамо, ти си тук! Бабо Дорис, затвори очи!
— Какво?
— Просто го направи! — настоя момчето и закри очите й с ръце.
Дорис затвори очи, не подозирайки какво ще последва. Скоро тя чу скърцащ звук, звук от колела, търкалящи се по чакъл, и когато звукът заглъхна, тя моментално отвори очи. Сърцето й биеше лудо, докато гледаше мъжа пред себе си.
— Не вярвам в това! — извика тя и чашата й с кафе се изплъзна от ръцете й на верандата. — Той… той не може да е тук! О, какво направи?
Дорис го чакаше 25 години. Синът й беше любовта на живота й. Тя падна на колене и го прегърна.
— О, скъпи мой, колко ми липсваше. Съжалявам. Съжалявам, че те изоставих, дете!
Младият мъж, Арън, прегърна Дорис и изплака от сърце.
— Простих ти, мамо. Никога не съм изпитвал злоба, защото знаех, че всичко е по вина на татко. Толкова съм щастлив да те видя отново! Напуснах този живот и дойдох за теб. Няма да си тръгна ти. Няма да ходя никъде. Обичам те!
— Интернетът не е ли готин? — Джак се усмихна през сълзи. — Съжалявам, че се промъкнах в спалнята ти и откраднах личния ти дневник, в който беше написала всичко за Арън и баща му, бабо Дорис. Но исках да направя едно нещо за теб, преди да тръгнем. Имам няколко приятели, които помогнаха в намирането и…
— О, ела тук! — Дорис прегърна Арън и Джак и сълзите й потекоха свободно. — Ти ме събра със сина ми. Благодаря ти! Благодаря ти! Семейството ми току-що стана по-голямо и пълно. Благодаря ти много, дете!
Докато слънчевите лъчи се смесваха със снега тази сутрин, разтапяйки белите слоеве над града, скръбта от сърцето на Дорис и бремето на раменете на Синтия да остави Дорис сама избледняха. Всички бяха щастливи.
