Казвам се Жулиет и това не е романтична история. Всъщност това е историята за това как любовта и бракът могат да се объркат ужасно, когато сляпо се доверяваш на хората. Подписах предбрачен договор, без да осъзнавам, че един ден ще остана без дом с дете на ръце.
Границата между това да действаш от сърце и да си глупав е много фина. Когато сте влюбени, тази линия продължава да се размива все повече и повече, докато доверието ви в партньора ви укрепва.
Понякога пренебрегваме най-видимите червени знамена. Защото любовта трябва да бъде красива, вярна, надеждна и лоялна, нали?
И аз вярвах в това, докато не осъзнах колко глупаво съм постъпила да се доверя на съпруга си.
Здравейте, аз съм Жулиет и съпругът ми беше Ромео във всеки смисъл, когато го срещнах за първи път.
— Среща на кафе? — беше предложил той, когато си разменихме номерата за първи път.
Никога не бях харесвала кафе. Всъщност го мразех. Но когато го погледнах в очите и отпих първата глътка, това беше най-доброто нещо, което някога съм опитвала.
Седмица след това лежахме в леглото му в студиото му и докосването му беше второто най-добро нещо, което някога съм изпитвала.
— Мамо, татко, имам да ви кажа нещо. — казвах на родителите си месец по-късно, когато той предложи и аз казах „да“. — Искам да се запознаете с моя годеник, Роман.
Мама и татко се зарадваха да го срещнат. Поканиха го у дома на вечеря и си прекарахме чудесно — или поне така си мислех.
— Той не е точният човек, скъпа. — каза ми мама, след като Роман си тръгна. — Чувствам, че нещо не е наред с него.
— Хайде, мамо. — казах, отхвърляйки притесненията й. — Той е добър човек! И аз го обичам!
— След като се срещате един месец? — попита ме мама. — Не пришпорвай нещата, скъпа. Роман може и да не е лош човек, но не е и най-добрият.
Още помня как този разговор се превърна в спор, когато татко също възрази срещу нашата връзка. В ярост напуснах дома си и се преместих в апартамента на Роман. Спрях да говоря с родителите си и вече нямах нужда от тях. Имах Роман, който ме обичаше и разбираше.
Уви, каква глупачка бях!
След като завършихме колежа, Роман си намери добра работа, а аз реших да стана домакиня. Негова беше идеята аз да превърна къщата ни в дом и да стана домакиня. Не възразих, защото, разбира се, го обичах!
Всичко вървеше добре. Роман и аз се сближихме повече от всякога и скоро се оженихме. Тогава година по-късно се роди първото ни дете, момиченце, и решихме да й дадем най-добрия дом.
През първите няколко години от живота на дъщеря ни Анджела Роман спази обещанието ни. Изтеглихме кредит и се преместихме в нов по-голям дом. Чувствах се така, сякаш бях благословена. Имах прекрасен дом и семейство.
Но всичко се промени една нощ…
Прегърнах нежно Роман, когато се прибираше от работа, но той не отвърна на прегръдката. Никога преди не се беше държал така и това ме накара да се почувствам странно.
— Хей, скъпи, всичко наред ли е? — попитах го.
Той се свлече на дивана, след като хвърли офисната си чанта върху него.
— Можеш ли да спреш да се държиш като детектив и да ме разпитваш, Жулиет? — каза той грубо. — Спри да се държиш така, сякаш ти пука!
— Роман! — Бях шокирана. — Наистина ме интересува. Какво не е наред? Направих ли нещо лошо, за да те разстроя?
Да, така започва. „Дали направих грешка? Дали направих нещо нередно?“ Ние жените не се ли обвиняваме за всичко? Ужасени сме, че ако не поправим нещата, ако не поправим себе си, нашият дом, нашето обичано място ще се разпаднат.
— Всичко! — извика той. — Ядосваш ме, Жулиет! Защо не можеш просто да изчезнеш? Защо трябва да виждам болното ти, уморено лице, когато се прибера? Вече не миришеш на рози и любов, Жулиет! Миришеш на кухня, подправки и мъртва маруля и не искам дори да се доближавам до теб.
— Мразя, когато ме прегръщаш. Мразя, когато се доближаваш до мен! Така че нека приключим!
Бях в сълзи онази вечер. Анджела изпълзя от стаята, когато Роман крещеше, а аз не исках тя да вижда мама и татко така, така че не казах нищо и просто си тръгнах.
За съжаление оттам нещата само се влошиха. С Роман все повече се отдалечавахме и дори спряхме да спим в едно легло, в една стая. Но нищо от това не болеше толкова, докато бяхме под един покрив. Поне Анджела имаше любовта и на мама, и на татко.
Но един ден Роман унищожи и това.
— Развеждам се с теб! — каза той и хвърли един плик на пода. — И не искам попечителството на Анджела, така че можеш да я вземеш.
— Няма да подпиша тези документи, Роман! — Казах. — Анджела има нужда от баща си.
— Какво? — попита той. — Не бъди глупава. Намерих някоя по-добра, Жулиет, и не искам нито теб, нито малкото ти дете в тази къща! Вън!
— Детето ми? — Плачех. — Тя е наша дъщеря, Роман!
Когато Роман внезапно се промени, го подозирах в изневяра, но нямах представа, че ще го признае по този начин.
— Да, както и да е… Не я искам повече, така че можеш да я вземеш. Или искаш тя да вижда баща си да прекарва нощи с друга жена в тази къща?
Това беше истински удар. Той беше безсърдечен, жесток мъж и измамник, спящ с друга жена зад гърба на жена си.
— Отвратително! — Извиках аз, подписах документите и ги хвърлих в лицето му. — Ти си отвратителен, Роман! Не забравяй, че и аз ще получа дял от активите, след като се разделим.
Изведнъж Роман се засмя и аз се обърках.
— Глупава жена! — каза той с усмивка. — Нищо! Няма да получиш нищо! Забрави ли за предбрачния договор?
Сърцето ми спря, когато каза това. Тогава разбрах, че съм направила ужасна грешка.
Бях подписала предбрачния договор, без да го прочета, защото имах доверие на Роман. Нямах представа, че не мога да предявя никакви претенции, ако се разделим. Отне ми само миг и останах бездомна с дъщеря си на ръце.
Но си спомням, че бях казала на дъщеря ми:
— Обещавам, че няма да се откажа, скъпа! Мама ще направи всичко за нас!
И го направих. За да нахраня Анджела, миех чинии в ресторанти и метях улиците. Преживях много възходи и падения в живота си, докато един познат не ми намери работа в печатница.
Работих усилено и за щастие скоро успях да наема къща. До този момент с Анджела спяхме на паркинг.
За щастие работата ми в печатните медии се оказа много ползотворна и ми се предоставиха няколко възможности, една от които промени живота ми завинаги.
Ставаше дума за създаване на илюстрации за вестници. Изпратих няколко дизайна и агенцията ги хареса толкова много, че ми предложиха по-висока позиция и по-добро заплащане. Скоро Анджела беше записана в добро училище и животът ни започна да се променя.
Помирих се и с родителите си и те ме прегърнаха с отворени обятия. Но преди няколко дни — пет години след раздялата ми с Роман — се натъкнах на него, докато вземах Анджела от училище.
Той изрази желание да види Анджела. Не искам този човек дори да се доближава до дъщеря ми след всичко, което ни причини. Но не искам да решавам вместо Анджела.
Понякога й липсва, че няма баща и ме пита защо татко ни остави. Тя беше много малка, когато Роман и аз се разделихме, така че няма спомен от онези времена.
