След като обстоятелствата ги принуждават да се разделят, един мъж обещава да чака любимата си жена в любимото им кафене. Той чака почти 20 години, докато най-накрая се срещат отново.
Ралф бил в средата на 50-те си години, когато срещнал Натали, 49-годишна жена, която кандидатствала да стане негова домашна прислужница. Веднага след като я среща, Ралф се влюбва в нея и я ухажва.
Отначало Натали се страхува от Ралф, като си мисли, че шефът ѝ просто си прави шеги с нея. Той продължава да ѝ говори, докато тя работи, и Натали си мисли, че това е тест, за да види колко лесно се разсейва.
Въпреки това, колкото повече време прекарваше Натали с Ралф, толкова повече я привличаше той. Връзката между тях я плашела, затова тя мислела да напусне работа.
Въпреки че искаше да се отдръпне, дълбоко в себе си знаеше, че не иска да си тръгне – тя също изпитваше чувства към Ралф. Знаеше обаче, че те не могат да бъдат заедно, тъй като Ралф беше богат, а тя – бедна прислужница.
“Никога няма да можем да бъдем заедно. За него ще се говори в целия град” – мислеше си тя. Въпреки това химията между тях беше неоспорима и те започнаха да се срещат тайно.
“Знам, че и ти го чувстваш, Натали”, каза ѝ Ралф една вечер, докато тя подреждаше масата за хранене. Натали го погледна с копнеж, а очите ѝ почти се напълниха със сълзи.
“Чувствам, Ралф, знаеш, че чувствам. Но също така знаеш, че никога няма да можем да бъдем заедно – хората няма да спрат да говорят за нас”, отвърна тя.
“Не ме интересува какво ще кажат другите хора. Обичам те и искам да бъда с теб”, каза Ралф, държейки я за ръка. Натали се замисли дали да приеме предложението му да започнат да се срещат, но после изведнъж си спомни за дъщеря си.
“Ти си един от най-добрите бизнесмени в района. Щом разберат, че се срещаш с вдовица с дъщеря, няма да спрат да правят заглавия за теб. Твърде много те харесвам, за да те спася от подобен срам” – каза му Натали.
Двамата седяха в мълчание няколко секунди, докато Натали най-накрая реши да последва сърцето си. “Бих искала да бъда с теб”, каза му тя. “Но може би засега трябва да запазим връзката си в тайна.”
Ралф прие идеята ѝ без въпроси. Всичко, което искаше, беше да бъде с Натали.
Двамата започнаха да посещават едно кафене, което се превърна в едно от любимите им. Прекарваха там всяка вечер, хранеха се и си говореха за живота.
Поради това Натали всеки ден се прибираше късно и дъщеря ѝ Миа започна да подозира, че тя крие нещо. Скоро след това тя научила от съседите им, че майка ѝ си има любовник, тъй като вече няколко пъти го виждали да я откара до вкъщи.
“Един мъж в луксозна кола я закарал до дома. Тя вече не е млада, за да си търси богат съпруг. Какво прави?” – казваха съседите, опитвайки се да засрамят Натали пред дъщеря ѝ. Това разгневи Мия, тъй като тя смяташе, че майка ѝ я засрамва.
“Защо се срещаш с шефа си?” Мия попита майка си същата вечер, щом се прибра вкъщи. “Знаеш ли, че целият квартал говори за теб?” “Не, не знам.
“Обичам го, Миа. Обичам – призна Натали. Но Мия не вярваше на това и смяташе, че майка ѝ иска да получи парите на мъжа.
“Моля те, ти искаш само неговите пари. Това е срамно!” Мия изкрещя.
Натали се разплака насън през онази нощ. Дъщеря ѝ трябваше да роди по-късно същата седмица и тя не можеше да понесе мисълта, че няма да види как внучето ѝ расте.
Когато внучето ѝ се роди, Натали реши да напусне Ралф, но не и преди да се срещнат в любимото си кафене за последен път. Ралф също я помолил да се срещнат, защото имал да ѝ каже нещо важно.
Но докато Натали пътуваше с автобуса, за да стигне до кафенето, изведнъж й стана студено. Осъзна, че може да не успее да се спре да се предаде, щом види Ралф, затова в крайна сметка не отиде.
Ралф беше сигурен, че Натали е единствената, с която иска да прекара остатъка от живота си. Любовта между тях избухна мигновено и всеки ден, който прекарваха заедно, беше рай за него.
Той помоли Натали да се срещнат в любимото им кафене, защото планираше да ѝ предложи брак. Той беше любопитен, тъй като Натали му каза, че и тя има да каже нещо.
Ралф я чакаше през целия ден, но Натали така и не дойде. Той претърсва целия квартал за нея, но така и не я намира. Той никога повече не вижда Натали и чува от съседите им, че те са напуснали града, без да ги информират накъде са се запътили.
Решен да намери Натали, Ралф наема билбордове из града и по магистралата, на които пише: “Натали, ще те чакам в любимото ни кафене всеки ден в 19:00 ч. Обичам те завинаги, Ралф.” И всеки ден той я чакаше в това кафене в 19:00 ч. Бяха минали обаче почти двадесет години, а Ралф все още чакаше Натали на същата маса.
Един ден пред него седнала жена. Той вдигнал поглед и помислил, че най-накрая е Натали, но това била сервитьорката. “Съжалявам, сър. Забелязах, че всеки ден идвате тук, сякаш чакате някого. Току-що започнах работа тук и исках да науча историята ви – каза тя учтиво.
Ралф се усмихна. “Чакам любовта на живота си, Натали Стивънс – отвърна той спокойно, а лицето на сервитьорката пребледня от шок.
“Натали Стивънс? Това е името на баба ми!” – възкликна тя.
Ралф беше зашеметен. “Тя е твоята баба? Моята Натали? Къде е тя? Как е била?” Ралф попита, а сълзите напълниха очите му. “Чакам я от почти двайсет години” – проплака той.
“Баба се премести в друг град с майка ми, след като се родих. Баба остана с мама, докато тя не почина преди две години. Винаги сме били аз и баба ми, но в момента съм в града заради колежа”, разкри сервитьорката, която се представи като Аманда. “Баба ми ми разказа за вашата история. Никога не съм предполагала, че ще ви срещна тук – призна тя.
“Когато баба се разболя веднъж, тя ми разказа за теб и съжали за случилото се. Трябваше да обичам и да не се страхувам от чуждите мисли!” – каза ми тя. Сега баба е много по-здрава. Ще я заведа при теб – каза Аманда, решена да накара Ралф и Натали да се срещнат отново.
Ралф не можеше да повярва, че е имала шанса да се срещне с внука на Натали. Той не можа да спре сълзите си и помоли младата жена да му помогне да се срещне отново с Натали. Аманда му обещава, че ще вземе Натали със себе си в града, за да може тя и Ралф да се срещнат отново.
Същия уикенд Аманда се прибира у дома, за да вземе Натали. Те се качиха на автобуса обратно към града, където Аманда насочи Натали към кафенето. “Някой тук е чакал почти двадесет години, за да те види отново, бабо”, каза Аманда, като погледна към масата на Ралф.
“Ралф?” Натали извика. “Не мога да повярвам на това! Това наистина ли си ти?”
Ралф се изправи и бавно се приближи до Натали. Сякаш Аманда гледаше романтичен филм. Той я прегърна силно и остави сълзите си да текат. “Мислех, че никога повече няма да те видя”, каза й той.
“Мислех, че ще трябва да живея със съжалението до края на живота си. Не трябваше никога да те пускам да си отидеш.” – каза Натали на Ралф, докато продължаваха да се прегръщат. “Радвам се, че успяхме да се видим отново”.
След почти двадесет години Ралф и Натали се бяха събрали отново в кафенето, което означаваше толкова много за връзката им. Аманда даде благословията на баба си да се среща с Ралф, нещо, което Натали така и не получи от покойната си дъщеря Мия.
Не беше твърде късно Ралф и Натали да започнат отново и сякаш бяха двама влюбени тийнейджъри. Те никога повече не се отделиха един от друг и прекараха остатъка от живота си заедно.
