Кристи и Алекс бяха женени повече от десетилетие, но никога не са имали деца.
Вместо това те вложиха цялата си енергия в кариерата си през това време, но това също означаваше, че започнаха да се отдалечават.
Традиционно, при поводи като Свети Валентин и тяхната годишнина, Алекс и Кристи вечеряха в обикновен ресторант. Но с годините тези излизания се превърнаха повече в рутина, отколкото в романтични моменти, и Кристи копнееше за нещо повече.
Мечтата на Кристи беше да изследва света, да се потопи в различни култури и да създаде незабравими спомени. Тъй като нямаха деца, които да ги обвързват, тя си представяше тази мечта като начин да укрепят връзката си.
Алекс обаче последователно отхвърляше предложенията й за пътуване, заявявайки, че би било твърде скъпо и че трябва да спестят пари за пенсионирането си. Така някога жизнената любов на Кристи започна да отслабва, когато тя почувства, че животът й се превръща в рутина на работа и сън.
Трагедията се случи, когато Алекс беше диагностициран с рядка форма на рак, принуждавайки Кристи да се изправи срещу изчезващата си любов, докато се справяше с факта, че дните му с нея вече са преброени.
Един ден, докато се прибираше от работа, Кристи получи обаждане от болницата. Гласът на сестрата беше сериозен:
— Г-жо Карсън, съпругът ви не е в добро състояние. Най-добре е веднага да дойдете тук.
Кристи се втурна към болницата, емоциите я завладяха и се чудеше къде се е объркала връзката им. Когато пристигна, Алекс едва говореше, но се опита да изрази чувствата си.
— Кристи, знам, че не успях да ти докажа това, но искам да знаеш, че те обичам повече от всичко на света. В един момент разбрах, че тази любов може да не е взаимна между нас. — каза й той.
Затрудненото му дишане не можеше да скрие болката зад думите му. Очите на Кристи се насълзиха, когато той продължи:
— Наистина те обичам, Кристи, и не очаквах да напусна този свят толкова рано. Планирах толкова много неща за нас.
Алекс протегна ръка към нея и Кристи я хвана, докато той продължи:
— Това са последните ми часове и няма нищо друго, което да искам повече от това да ги прекарам с теб. И когато умра, бих искал да отнеса частица от теб със себе си. Така че, моля те, на моето погребение, моля те, сложи нещо в моя джоб, за да мога да го пазя завинаги.
Съкрушена, Кристи отговори:
— Обещавам да го направя, Алекс. Не се тревожи за мен. Ще се грижа за себе си. Ти си почивай спокойно и ме наблюдавай отгоре.
По време на последните си часове заедно те слушаха музика, преживяваха съкровени спомени и седяха в утешително мълчание. С падането на нощта Алекс нежно затвори очи и не се събуди повече.
На погребението му Кристи постави своя медальон в джоба на палтото му, сладък символ на тяхната любов. В джоба тя намери бележка с почерка на Алекс, която гласеше:
“Скъпа Кристи,
Обичах те през целия си живот и се радвам, че избрах да прекарам остатъка от живота си с теб. Съжалявам, че в процеса на желанието да ти докажа любовта си, забравих да живея в настоящето и поради това някъде по пътя се отдалечихме.
Спомням си, когато бяхме по-млади, ти говореше за дългогодишната си мечта да отвориш кафене край океана, където да печеш вкусни торти по рецепти и да сервираш обилни ястия на клиентите. Никога не съм забравял за това, така че всеки ден това беше моята мотивация да работя толкова усърдно. Съжалявам, че отне цялото ми време и те пренебрегнах в процеса.
Бях толкова близо до това да те гледам как изпълняваш тази мечта, Кристи. В сейфа ми има банкова книжка на твое име. Ето, спестих достатъчно пари, за да отвориш своя бизнес. В него има и плик с документи за закупуване на парцел с малка вила с гледка към морето. Това е мястото, където можеш да отвориш твоето кафене.
Не планирах да напусна този свят толкова рано. Исках да отворя това кафене с теб. Съжалявам, че няма да съм там с теб, докато правиш това реалност, но знай, че винаги съм с теб.
Обичам те с цялото си сърце, завинаги. Алекс.”
Кристи беше толкова развълнувана и й се прииска да може да върне времето назад. Тя се молеше на Алекс, говореше му за несбъднатите си мечти и постепенно намираше сили да продължи напред.
В памет на любимия си съпруг, Кристи отвори „Морското кафене на чичо Алекс“ – сбъдвайки своята мечта. То послужи като свидетелство за трайна любов и напомняне, че понякога е необходима сърцераздирателна загуба, за да се запали отново огънят на любовта и амбицията.
Какво мислите за тази красива история?
