Хейли заминава на почивка, за да се откъсне от проблемите си в миналото. В магазин за хранителни стоки тя се сблъсква с мъж, който прилича точно на покойния ѝ съпруг. Любопитна и нетърпелива да получи отговори, Хейли се приближава до мъжа, но се оказва в животозастрашаваща ситуация.
Хейли се радва, че може да си почине от напрегнатия си живот. Тази ваканция беше точно това, от което се нуждаеше. Тя отива в магазина за хранителни стоки близо до хотела си, за да си купи храна.
Там видяла мъж, който приличал на Джордж, покойния ѝ съпруг. Но той не беше сам. Майка му, Марта, беше точно до него…
Без да може да повярва на очите си, Хейли се приближила до мъжа и осъзнала, че той прилича точно на Джордж. Тя извикала: “Джордж?” и той се обърнал.
Когато погледите им се срещнали, Джордж пребледнял и се опитал да си тръгне заедно с Марта. Но Хейли ги настигна и препречи пътя им.
“Джордж… Това си ти, нали? Но как е възможно това да се случи? Ти… ти си умрял!” – каза тя невярващо.
“Хейли, мога да ти обясня всичко – отвърна той с тих глас. “Само не тук, моля те.”
Той огледа магазина, сякаш се страхуваше да не го хванат.
“Какво можеш да обясниш?” – попита ядосано тя и гласът ѝ се усили. “Как си откраднал всичките ми пари, а после симулираш собствената си смърт?”
“Виж, не е това, което изглежда. Ще ти обясня всичко, само че не тук, моля те.”
“Защо не тук? Страхуваш ли се, че полицията ще те хване?”
“Хейли, моля те, ела с мен и ще ти разкажа всичко.”
Хейли ядосано се обърна към Марта за отговор, но възрастната жена не пророни нито дума. В крайна сметка Хейли, Джордж и Марта напуснаха заедно магазина. “Качвай се – каза ѝ той, след като бяха близо до колата му.
В колата на Джордж Хейли наруши тишината. “Джордж, трябват ми отговори. Сега. Как можа да ме предадеш по този начин?”
Очите му се насочиха към огледалото за обратно виждане и срещнаха погледа ѝ. “Знам. Дължа ти толкова и ще ти разкажа всичко. Преди това обаче трябва да те заведа някъде.”
Колата продължи по пътя и Хейли не можа да се сдържи и си припомни какво беше накарало нея и Джордж да се отдалечат. Бяха се чувствали добре като двойка, ако и да не бяха щастливи. Но един ден всичко се промени.
Една вечер преди години Джордж се прибра късно, като каза, че работи, но Хейли не му повярва. От доста време тя имала подозрения, че съпругът ѝ изневерява. Затова същата вечер, когато той си легнал, тя проверила колата му и открила доказателства, че в колата му е имало друга жена.
На следващия ден го проследила и видяла, че той не е отишъл с кола до офиса си, въпреки че бил казал, че има спешна среща. Видяла го да шофира в скромен квартал и да посещава къща, където млада жена отворила вратата и го целунала. Било ясно какво се случва: той имал афера.
Когато тя го конфронтира, Джордж признава, че е влюбен в другата жена, Стейси.
“Мислех, че ще е само за една нощ, но после се влюбих в Стейси. Съжалявам, не можах да се сдържа”, каза той.
Хейли усети остра болка в гърдите си. “Е, всичко свърши, Джордж. Не си прави труда да се прибираш тази вечер. Не искам да те виждам.”
Хейли се обърна и си тръгна.
На следващия ден тя седеше в студената им, тиха кухня с документи за развод в ръка.
Вратата се отвори със скърцане; Джордж влезе колебливо. “Моля те, седни – каза му тя, посочвайки стола срещу себе си, а гласът ѝ беше лишен от топлина.
Джордж седна, търсейки думи. “Слушай, Хейли…” – започна той.
“Не, ти слушай”, прекъсна го тя. “Шест години брак, а аз откривам, че имаш любовница?”
“Отначало беше само една нощ… но после…” Джордж се отдръпна, без да може да срещне погледа ѝ.
“Но след това какво, Джордж? Решихте да продължите да се виждате с нея?” Хейли попита рязко, чувствайки се наранена.
Джордж погледна надолу със съжаление. “Съжалявам, Хейли. Не е толкова просто.”
“Е, не ме интересува дали е просто или сложно. Твърде късно е да спасяваме брака си, Джордж.” – каза Хейли и плъзна към него документите за развод. “Подпиши ги и всичко свършва. Не забравяй брачния ни договор; ти изневери, така че ще останеш без нищо”.
Очите на Джордж се разшириха от шок. “Не можеш да ми направиш това! Няма да подпиша това!”
“Добре – каза тя спокойно, – тогава ще го решим в съда” и излезе от кухнята.
Прощалните думи на Джордж: “Ти си студена б-! Затова ти изневерих!” я накараха да се поколебае, но тя не се обърна назад. Заключвайки се в спалнята си, Хейли позволи на сълзите си да текат свободно. Тя щеше да плаче, щеше да скърби, но също така щеше да израсне и да се излекува.
На следващия ден Хейли се събуди от зловеща тишина, която изпълни къщата. Тя се обърна от другата страна на леглото, очаквайки да види Джордж, но мястото до нея беше празно.
Хейли стана от леглото и тръгна през тихата къща, като викаше името на Джордж, но нямаше отговор.
Докато минаваше покрай малкия му кабинет, нещо привлече вниманието ѝ. Вратата на сейфа беше отворена. Обхвана я чувство на ужас, когато установи, че сейфът е празен. Проверила банковите си сметки и разбрала, че не ѝ остават никакви пари.
Паникьосана, тя се опитала да се обади на Джордж, но стигнала само до гласовата му поща. Предадена и изгубена, тя решава да се срещне с майката на Джордж, Марта, за да получи отговори. Тя заминава за дома на възрастната жена.
“Трябва да знам къде е Джордж”, казала тя и влязла вътре.
“Той си отиде, Хейли. Напуснал е страната”, разкри Марта, обвинявайки Хейли, че е прогонила Джордж, като е подала молба за развод.
“Подадох молба за развод, защото той ми изневери. Как това е моя вина?” Хейли попита ядосано.
“Ти го отблъсна, накара го да направи това!” Марта я обвини.
Чувствайки се несправедливо обвинена, Хейли си тръгва, а в главата ѝ се въртят обвиненията на Марта. Знаеше, че нищо, което ще каже, няма да убеди по-възрастната жена, че не е виновна.
Вкъщи тя потърси разсейване по телевизора, само за да се шокира от новините за самолетна катастрофа, в която са замесени Джордж и любовницата му Стейси.
Никога не можеше да забрави как Марта ѝ се обади и я обвини отново. “Това е твоя вина, Хейли. Той нямаше да си тръгне, ако ти не го беше изгонила!”
Плачът на Марта изпълни линията. “Марта, наистина съжалявам” – предложи тя, но линията внезапно замря.
Сега, години след цялата тази болка, докато Джордж я откарваше мълчаливо, с Марта до себе си, Хейли попита: “Къде ме водиш, Джордж?”. Но не получи отговор. Тя видя, че са в гората в покрайнините на града, а само след минути спряха до една изоставена къща.
“Чакай тук”, каза Джордж на Марта. След това слезе от колата и отвори вратата за Хейли. Хейли излезе, а краката ѝ се чувстваха слаби. Тя погледна къщата и я изпълни чувство на ужас. “Джордж, какво правим тук?” – попита тя, а гласът ѝ трепереше.
Джордж не отговори. Вместо това той я поведе към къщата. Сърцето на Хейли заби в гърдите ѝ, докато приближаваха входната врата. Вратата изскърца, когато Джордж я бутна, разкривайки тъмния, мухлясал интериор на къщата.
Хейли се поколеба на прага. “Джордж, моля те, кажи ми какво става”, помоли тя.
Но преди да успее да получи отговор, Хейли усети внезапна, остра болка в задната част на главата си. Зрението ѝ се замъгли и тя усети как коленете ѝ се подкосяват. Последното нещо, което видя, преди всичко да потъмнее, беше лицето на Джордж, което не показваше никакви емоции.
Когато се събуди, Хейли се озова в мазето, а едната ѝ ръка беше прикована към радиатора. “Защо, Джордж? Защо?” – попита тя, чувствайки се дезориентирана.
“Не мога да ти позволя да ме пратиш в затвора, Хейли”, призна той. Гласът му беше безчувствен, докато разказваше как планът му е завършил с трагедия – самолетът, на който се бяха качили със Стейси, се беше разбил, убивайки Стейси и карайки всички да вярват, че и Джордж е мъртъв.
Продължи да обяснява как се е примирил след катастрофата, като накрая е купил билети на Марта и я е преместил в новото си жилище. Беше изградил нов живот с нови документи, живот, в който Хейли нямаше място.
“Какво ще правиш с мен?” Хейли попита, страхувайки се от най-лошото.
“Още не съм решил”, отвърна студено Джордж и я остави в тъмнина.
Въпреки че се чувствала ужасена, Хейли решила, че не може да се предаде. Умът ѝ се забърза, мислейки за план за бягство. Откри искрица надежда, когато откри, че може да измъкне ръката си от белезниците.
Разтревожена и решителна, тя протегна крака си и посегна към чантата си, която беше захвърлена на земята. Кракът ѝ се закачи за каишката, като я придърпа по-близо. Вътре намери крема си за ръце.
Внимателно нанесе крема, който направи кожата ѝ хлъзгава, и след напрегнат момент се освободи.
В притъмнялото мазе Хейли погледна към тежката му врата и високия, недостъпен прозорец, чувствайки се в капан. Дори и да се опиташе, никога нямаше да успее да разбие заключената врата. В крайна сметка тя грабна един стол – единственото ѝ оръжие срещу Джордж.
Скривайки се близо до вратата, тя се подготви да се изправи срещу него. Часовете минавали в напрегната тишина, докато Джордж най-накрая влязъл. “Хейли?” – извика той, объркан и раздразнен.
Възползвайки се от шанса си, Хейли го удари със стола и избяга на горния етаж. След като излезе навън, тя се затича към колата на Джордж, намери Марта вътре, а ключовете висяха от запалването. “Хейли, какво става?” Марта попита паникьосана.
Пренебрегвайки думите на Марта, Хейли потегли, отчаяна да избяга.
“Не можеш да направиш това, Хейли. Спри колата!” Марта възкликна, като гласът ѝ се повиши от отчаяние.
Паниката на Марта достигна връхната си точка и тя сграбчи волана, в резултат на което колата се отклони от пътя и се блъсна в един стълб. Светът на Хейли почерня, когато ударът я повали в безсъзнание, а аварийните светлини на колата примигваха в тихата нощ.
Хейли се събужда в болница и открива до себе си офицер на име Даниелс. “Мис, чувате ли ме? Трябва да ви попитам за отвличането – каза той.
За миг Хейли се мъчеше да си спомни как е попаднала там, но после събитията от миналото се върнаха при нея.
Тя си пое дълбоко дъх, опитвайки се да успокои нервите си. След това разказа за ужасяващите събития – от неочакваната среща с Джордж до пленяването в мазето и последвалата автомобилна катастрофа.
Офицер Даниелс отбеляза всичко в бележника си. “Вашият така наречен съпруг – той е живял под фалшива самоличност – обясни той. “След предполагаемата самолетна катастрофа е приел ново име. Все още сглобяваме всички подробности.”
“Какво се случва сега?” – попита тя.
“Ще трябва да направите официално изявление в участъка, щом се почувствате готова – отвърна офицерът. “Ще направим всичко възможно, за да потърсим отговорност от Джордж и Марта за действията им”.
Когато офицер Даниълс напусна стаята, Хейли се облегна на възглавницата си и се загледа в тавана. Тя си мислеше за бъдещето и за дългия път на изцеление, който ѝ предстоеше. То нямаше да е лесно. Щеше да има дни, изпълнени с болка и съмнения, но щеше да има и моменти на триумф и устойчивост.
Мислеше си да се свърже отново със стари приятели, да се занимава с отдавна забравени хобита и може би, само може би, да отвори сърцето си, за да се довери и да обича отново. Това, което се случи, беше нейното минало. Тя нямаше да позволи белезите от преживяното да я определят; тя беше оцеляла и беше готова да напише собствената си история.
