В деня на сватбата си булката минава по пътеката и вижда младоженеца да се жени за друга жена

Дона планираше да се омъжи за богатия Брайън, независимо от всичко, но когато пристига в църквата, тя го вижда да се жени за друга жена.

Дона мразеше братовчедка си Гуен. Дона беше по-красивата от двете, но докато майка й се беше омъжила за беден мъж, майката на Гуен се беше омъжила за богат адвокат, така че животът им беше много различен.

Гуен отиде в добър колеж, имаше най-хубавите дрехи, получи първия си кабриолет на 16-ия си рожден ден, докато Дона нямаше нищо! Да, Дона мразеше Гуен, но никога не й го показваше, защото Гуен беше щедра и мила.

Благодарение на Гуен Дона ходеше на най-добрите партита, обличаше новите рокли на братовчедка си (понякога първа) и се наслаждаваше на скъпи ваканции. Истината беше, че Гуен смяташе Дона за най-добрата си приятелка, докато не открадна мъжа, когото обичаше.

Гуен познаваше Брайън Финли през целия си живот и толкова дълго беше влюбена в него. Той беше син на най-добрия приятел на баща й и прекара последните седем години в изучаване на медицина в Европа.

— Дона! — Гуен ахна. — Брайън се върна и ще бъде на танците в кънтри клуба тази вечер!

— Кой е Брайън? — попита Дона, преглеждайки роклите на братовчедка си, решавайки какво да облече.

Гуен се изчерви.

— Браян и аз…Той беше първото ми гадже, когато бях на 16…След това замина в чужбина, за да учи, и си пишем. Обичам го и той ме обича!

— Как така никога досега не си ми разказвала за него? — попита подозрително Дона.

Гуен изглеждаше смутена.

— Мислех, че ще ми се смееш, че чакам този човек седем години…

— Мисля, че е сладко! — каза Дона. — Разкажи ми всичко за него!

Дона слушаше внимателно, докато Гуен говореше за Браян, родителите му, колко умен е той и как ще стане един от най-добрите хирурзи в страната.

Той звучеше перфектно на Дона, точно това, което тя самата бе търсила! Богат, красив мъж с богати родители! Тя се усмихна мило на братовчедка си.

— О, трябва да ме представиш тази вечер!

Дона планира влизането си в залата за максимално въздействие. Тя винаги закъсняваше, разбира се, това беше нейната запазена марка. Харесваше й да влиза и всички да я гледат – имаше толкова много за възхищение!

Тя носеше зашеметяваща червена рокля (роклята на Гуен), която прилепваше към всяка извивка на нейното сладострастно тяло и оставяше много на показ. Дългата й тъмна коса се спускаше по гърба й, а тъмните й очи блестяха обещаващо.

Тя влезе и стаята буквално замря. В средата на тълпата тя видя Гуен да изглежда красива в розова рокля от тафта, застанала до висок, красив мъж, и се усмихна.

Тя изтича и нежно целуна Гуен по бузата.

— Гуен! Изглеждаш толкова красива! — После насочи знойния си поглед към мъжа, когото не познаваше, беше Брайън Финли.

— Няма ли да ме представиш? — попита тя, но преди Гуен да успее да каже и дума, Дона вече бе хванала ръката на Брайън и го привлече към дансинга, където звучеше бавна романтична песен.

Гуен стоеше там и гледаше как братовчедка й обви ръце около врата на Браян и притисна тялото си към неговото. Тя повече не ги видя тази вечер. Те просто изчезнаха и тя се прибра вкъщи и плака, докато заспи.

На следващия ден Дона се обади, извини се и каза:

— Много съжалявам, Гуен, но Брайън беше толкова неустоим! Опитах се да му кажа, че не мога да застана между вас и той каза… Той каза, че е нещо като детска игра, влюбване в ученичка…

Гуен беше съсипана, но се усмихна смело и пожела на Дона и Брайън щастие. Това лято Брайън и Дона бяха най-горещата двойка, а три месеца по-късно обявиха годежа си.

— Годеж? — попита Гуен, зашеметена — Но Брайън, ти едва я познаваш от три месеца!

— Знам. — каза Браян. — Но тя просто ме повали от краката ми, Гуени, аз съм влюбен и тя ще роди моето бебе…

— Бебе? — Гуен беше учудена. — Дона? Дона мрази децата!

— Много си несправедлива към братовчедка си. — каза Браян. — Тя е прекрасно момиче и ще бъде прекрасна майка. Надявам се, че сега, когато сме семейство, ще се откажеш от тази малка фантазия, която си имала…

— Имала? — попита Гуен. — Мислех, че и на теб ти пука за мен!

Брайън изглеждаше смутен.

— Да, да… Но Дона ме накара да видя, че между мъжа и жената има много повече!

Сделката беше свършена, така че Гуен реши да направи най-доброто, което можеше с лошата ситуация и дори предложи да купи сватбена рокля на братовчедка си. Дона беше сладко благодарна и помоли Гуен да бъде нейна шаферка.

— Искам те до мен, когато се омъжа за Браян. — каза тя и се усмихна.

Това разби сърцето на Гуен, но тя се съгласи. Дона избра най-скъпата рокля в магазина, въпреки че Гуен препоръча деликатна, семпла рокля от сатен и дантела.

— Искам да направя фурор, Гуен. — каза тя — Знаеш колко е важно това за мен.

Както и парите на Браян, защото Дона имаше план и мъж, който чакаше времето си, дългогодишен любовник, който за съжаление беше толкова беден, колкото и тя.

Седмиците преди сватбата изтекоха бързо и преди да се усетят, беше репетиционната вечеря. Разбира се, Дона закъсня както обикновено и Брайън, който нямаше търпение да види булката си, излезе навън да я изчака.

Той беше до вратата на ресторанта, когато чу познат глас:

— Скъпи, това е моят златен билет. Човекът дори не ме е помолил да подпиша предбрачен договор! Той мисли, че съм бременна, така че след няколко седмици, ще симулирам спонтанен аборт…

— И тогава сме ти и аз на тропически плаж с дебела банкова сметка!

Брайън се обърна и дъхът му спря. Това беше Дона, която стоеше в сенките, говореше с някой и планираше да му изневери още преди сватбата им!

Първият импулс на Брайън беше да я извика, да отмени сватбата, тогава му хрумна по-добра идея. Той се върна на партито и се престори, че всичко е наред. Той докосна Гуен по рамото.

— Ти беше права за всичко. — каза той тихо. — Тя е лъжкиня. Тя ме накара да повярвам, че това, което изпитвам към теб, е детинско, но в момента единственото, което чувствам, е облекчение, че няма да се женя за нея.

— Няма да се жениш за нея? — попита Гуен.

— Не. — каза тихо Брайън. — Омъжвам се за теб, защото знаеш, че винаги си била ти. Позволих й да ме заслепи, да ме съблазни… Съжалявам, Гуен.

— Но репетиционната вечеря, сватбата… — каза Гуен. — Какво ще правиш?

— Имам идея и се надявам, че си съгласна. — прошепна Брайън. — Слушай…

На следващата сутрин Дона облече пищната си сватбена рокля и сложи разкошния воал с помощта на майка си и сестра си.

— Не ми харесва косата. — каза тя на фризьора. — Направи я пак!

— Дона, вече закъсняваш с половин час… — ахна сестра й.

— Не ме интересува! — каза Дона. — Аз съм булката, ще чакат!

Час и половина по-късно Дона беше пред вратите на катедралата и чакаше да влезе тържествено.

— Отвори вратата! — изсъска тя на разпоредителя. — Не виждаш ли, че най-накрая пристигнах?

Мъжът изглеждаше объркан, но се подчини. Огромните врати се отвориха навътре и Дона чу думите:

— Можете да целунете булката!

Там, до олтара, беше Браян, а срещу него, сияеща в булчинска рокля, беше Гуен! Брайън се женеше за Гуен? Дона изкрещя и хвърли букета си, но никой дори не я забеляза или погледна към нея. Всички аплодираха Гуен и Браян.

Дона беше изиграла мръсна игра и загуби. И тя не просто загуби младоженеца си, тя загуби приятелството на братовчедка си и достъпа до всичките й пари. Дона откри, че ако иска нещо, трябва да работи – и то усилено – за всичко.

Последно обновена на 8 септември 2023, 06:32 от Иван Петров