В деня на сватбата си булката отива до олтара и вижда, че младоженецът й се жени за друга жена

Дона е планирала да се омъжи за богатия Брайън, независимо от всичко, но когато пристига в църквата, го вижда да се жени за друга жена.

Дона мразеше братовчедка си Гуен. Дона беше далеч по-красивата от двете, но докато майка ѝ се беше омъжила за беден мъж, майката на Гуен се беше омъжила за богат адвокат, така че животът им беше много различен.

Гуен учеше в луксозен колеж, имаше най-хубавите дрехи, имаше първия си кабриолет на 16-ия си рожден ден, докато Дона нямаше нищо! Да, Дона мразеше Гуен, но никога не ѝ даваше да разбере, защото Гуен беше щедра и добра.

Благодарение на Гуен Дона ходеше на най-добрите партита, носеше новите рокли на братовчедка си (понякога първа) и се радваше на скъпи ваканции. Истината е, че Гуен смяташе Дона за най-добрата си приятелка – докато не открадна мъжа, когото тя обичаше.

Гуен познаваше Брайън Финли през целия си живот и точно толкова време беше влюбена в него. Той беше син на най-добрия приятел на баща ѝ и беше прекарал последните седем години в изучаване на медицина в Европа.

„Дона!“ Гуен издъхна. „Брайън се върна и ще бъде на танците в кънтри клуба тази вечер!“

„Кой е Брайън?“ – попита Дона, докато разглеждаше роклите на братовчедка си, решавайки какво ще облече.

Гуен се изчерви. „Брайън и аз… Той беше първото ми гадже, когато бях на 16 години… После замина да учи в чужбина и оттогава си пишем. Обичам го, а той обича мен!“

„Как така досега не си ми разказвала за него?“ – попита подозрително Дона.

Гуен изглеждаше смутена. „Мислех си, че ще ми се смеете, че седем години съм държала факела за този човек…“

„Мисля, че е сладко!“ Дона каза: „Това е много хубаво. „Разкажи ми всичко за него!“ Дона слушаше внимателно, докато Гуен разказваше за Брайън, за родителите му, за това колко е умен и как ще стане един от най-добрите хирурзи в страната.

Той звучеше идеално за Дона, точно такъв, какъвто тя самата търсеше! Богат, красив мъж с богати родители! Тя се усмихна мило на братовчед си. „О, трябва да ме представиш тази вечер!“

Дона планираше влизането си в танца с мисъл за максимален ефект. Винаги пристигаше със закъснение, разбира се, това беше нейна запазена марка. Харесваше ѝ да влиза и всички да я гледат – имаше на какво да се възхищават!

Беше облечена в зашеметяваща червена рокля (роклята на Гуен), която прилепваше по всяка извивка на сладострастното ѝ тяло и оставяше на показ много деколтета. Дългата ѝ тъмна коса се спускаше по гърба ѝ, а тъмните ѝ очи блестяха обещаващо.

Тя влезе и стаята буквално спря. В средата на тълпата тя видя Гуен, която изглеждаше красива в розова рокля от тафта, застанала до висок, красив мъж, и се усмихна.

Тя се пресегна и целуна нежно Гуен по бузата. „Гуен! Изглеждаш толкова красива!“ След това обърна знойния си поглед към мъжа, за когото знаеше, че е Брайън Финли.

„Няма ли да ме представиш?“ – попита тя, но преди Гуен да успее да каже и дума, Дона вече беше хванала Брайън за ръка и го издърпваше на дансинга, където звучеше бавна романтична песен.

Гуен стоеше и гледаше как братовчедка ѝ обвива ръце около врата на Брайън и притиска тялото си към неговото. Тази вечер тя повече не ги видя. Те просто изчезнаха, а тя се прибра вкъщи и се разплака.

На измамниците винаги се отплаща със същата монета.

На следващия ден Дона се обади, извини се и каза: „Много съжалявам, Гуен, но Брайън беше толкова неустоим! Опитах се да му кажа, че не мога да застана между теб, а той каза… Каза, че това било детско, ученическо увлечение…“

Гуен беше съсипана, но се усмихна смело и пожела на Дона и Брайън всичко добро. Това лято Брайън и Дона бяха най-горещата двойка, а три месеца по-късно обявиха годежа си.

„Годеж?“ – попита Гуен, зашеметена: „Но Брайън, ти я познаваш едва от три месеца!“

„Знам“, каза Брайън. „Но тя току-що ме смая, Гуен, аз съм влюбен и тя ще ми роди дете…“

„БЕБЕ?“ Гуен беше изумена. „ДОНА? Дона мрази децата!“

„Много си несправедлив към братовчедка си“ – каза Брайън. „Тя е прекрасно момиче и ще бъде прекрасна майка. Надявам се, че сега, когато ще бъдем семейство, ще се откажеш от тази малка фантазия, която си имал…“

„Имах?“ – попита Гуен. „Мислех, че и ти си загрижен за мен!“

Брайън изглеждаше смутен. „Исках, искам… Но Дона ме накара да видя, че между един мъж и една жена има много повече!“

Сделката беше сключена, така че Гуен реши да направи най-доброто, което може да направи в една лоша ситуация, и дори предложи да купи на братовчедка си сватбена рокля. Дона беше мило благодарна и помоли Гуен да ѝ стане шаферка. „Искам да си до мен, когато се омъжа за Брайън“, каза тя и се усмихна. „Така е редно!“

Това разби сърцето на Гуен, но тя се съгласи. Дона избра най-скъпата рокля в магазина, въпреки че Гуен предпочиташе нежна, семпла рокля от сатен и дантела.

„Искам да направя впечатление на Гуен“, каза тя, „знаеш колко важно е това за мен“. Както и парите на Брайън, защото Дона имаше план и мъж, който я чакаше на крилете, дългогодишен любовник, който за съжаление беше толкова беден, колкото и тя.

Седмиците преди сватбата минаваха забързано и преди да се усетят, беше репетиционната вечеря. Разбира се, Дона закъсня, както обикновено, и Брайън, който нямаше търпение да види булката си, излезе навън да я чака.

Беше до вратата на ресторанта, когато чу познат глас: „Бебе, това е моят златен билет. Този човек дори не ме е помолил да подпиша предбрачен договор! Той си мисли, че съм бременна, така че след няколко седмици ще симулирам спонтанен аборт…

„И тогава ще бъдем двамата с теб на тропически плаж с тлъсто селище!“

Брайън се обърна и дъхът му секна. Това беше Дона, която стоеше в сянката и говореше с друг, планирайки да му изневери още преди сватбата им!

Първият импулс на Брайън беше да ѝ извика, да отмени сватбата, но после му хрумна по-добра идея. Той се върна на партито и се престори, че всичко е наред. Той докосна Гуен по рамото.

„Ти беше права за всичко“, каза той тихо. „Тя е лъжкиня. Накара ме да повярвам, че това, което изпитвам към теб, е детинско, но в момента единственото, което изпитвам, е облекчение, че няма да се оженя за нея.“

„Няма да се ожениш за нея?“ – попита Гуен.

„Не“ – каза тихо Брайън. „Омъжвам се за теб, защото знаеш, че това винаги си бил ти. Позволих ѝ да ме заслепи, да ме съблазни… Съжалявам, Гуен“.

„Но репетиционната вечеря, сватбата…“ Гуен каза. „Какво ще правиш?“

„Имам една идея и се надявам да се съгласиш“, прошепна Брайън. „Слушай…“

На следващата сутрин Дона облече пищната си сватбена рокля и катедралния воал с помощта на майка си и сестра си. „Не ми харесва косата“ – каза тя на фризьора. „Направете го отново!“

„Дона, ти вече закъсняваш с половин час…“ – изпъшка сестра ѝ.

„Не ми пука“, каза Дона. „Аз съм булката, те ще почакат!“

Час и половина по-късно Дона беше пред вратите на катедралата в очакване да направи своето голямо влизане. „Отворете вратата“, изсъска тя на прислужника. „Не виждате ли, че най-накрая съм пристигнала?“

Мъжът изглеждаше объркан, но се подчини. Огромните врати се отвориха навътре и Дона чу думите: „Можете да целунете булката!“

Там, пред олтара, беше Брайън, а срещу него, изглеждаща сияеща в сватбена рокля, беше ГЕН! Брайън се жени за Гвен? Дона изкрещя и хвърли букета си, но никой дори не я забеляза и не я погледна. Всички аплодираха Гуен и Брайън.

Дона беше изиграла мръсна игра и беше загубила. И не просто загуби младоженеца си, а приятелството на братовчедка си и достъпа до всички тези пари. Дона откри, че ако иска нещо, трябва да работи – и то много – за всичко това.

Последно обновена на 5 март 2024, 08:15 от Иван Петров