Айви вижда бездомник, Кърт, да чака близо до гарата и го кани на обяд. След като чува историята му, тя предлага да му купи билет за дома. Години по-късно тя плаче пред болница, когато мъж се приближава до нея и казва, че всичко ще бъде наред. Айви вдига глава, вижда Кърт и това я кара да се усмихне.
— Нека те почерпя с обяд и чаша топло кафе. Влакът на моята приятелка закъснява с пет часа. Не искам да се връщам у дома и мразя да ям сама. — каза Айви на бездомен мъж, когото видя точно пред жп гара Cold Springs в Ню Йорк. Тя чакаше приятелката си да пристигне от Покипси, но времето забави всичко.
Айви започна да обикаля гарата, без да знае какво да прави, когато забеляза мъжа в оръфани дрехи, седнал на една пейка. Тя реши да му предложи храна и това щеше да я разсее от дългото чакане. Мъжът я погледна шокирано и кимна бързо с глава. Той каза, че се казва Кърт и тръгна.
— Хайде да отидем при Бъби. Има страхотни палачинки и бургери. — предложи Айви с усмивка и тръгна. Мъжът вървеше точно до нея с ръце в джобовете, за да предпази от студа. Те пристигнаха в закусвалнята, настаниха се и бързо поръчаха. Айви започна неангажиращ разговор, но след това попита Кърт за живота му.
— Това е дълга история. — започна Кърт с въздишка. — Но кратката версия е, че дойдох в този град, за да намеря по-добра работа. Родителите ми не искаха да идвам тук. Имахме страхотен спор преди да тръгна. Развиках се и им казах, че никога няма да се върна.
— Е, всички ние сме имали такъв скандал с нашите родители. На колко години си? Изглеждаш на моята възраст сега, когато те виждам без шапка. — учуди се Айви, отпивайки от кафето си, което сервитьорката донесе.
Кърт също отпи от чашата си и продължи.
— Аз съм на 25.
— Аз съм на 24. Това е страхотно. Можем да си поговорим удобно. — добави тя, усмихвайки се лъчезарно на непознатия.
— Уау, ти си мила. Хората обикновено игнорират всеки нуждаещ се по улиците, особено тук, в Ню Йорк. Брутално е. — каза Кърт, свивайки устни.
— Вярно е. Но повечето хора са ледено студени към всички около тях. Както и да е, как се оказа без дом? Дошъл си тук, за да работиш. — попита Айви, връщайки разговора в релси.
— А, да. Дойдох тук преди години да работя и започнах, но приятелят ми, който ми предложи работата, ме измами. Той не ми плати и открадна всичко, което току-що бях купил за апартамента си тук, дори социалната ми карта. Скандалът с родителите ми беше толкова голям, че не исках да се връщам. Тогава срещнах други хора, които бяха още по-лоши. Попаднах в голяма беда и загубих всичко. — обясни Кърт със свиване на рамене.
Храната им беше пристигнала и двамата започнаха да ядат. Кърт бързо изяде бургера си, сякаш не беше ял от дни, но Айви дъвчеше по-бавно.
— Но все пак можеш да се върнеш при родителите си. — предложи Айви, като отряза парче от палачинката си и сложи вилицата в устата си.
— Не мога да го направя. — измърмори Кърт, докато дъвчеше.
Айви остави вилицата си и стисна устни замислено.
— Ще сключим сделка. Ще ти купя билет за вкъщи. Отивам! Помири се с родителите си, защото всички трябва да признаем, когато имаме нужда от помощ. — посъветва го тя.
— Какво получаваш в замяна? — попита Кърт, намръщен.
— Не знам. — започна Айви и скръсти ръце на масата. — Мисля, че е защото идва Коледа, искам да направя последното си добро дело за годината. Върви си вкъщи, Кърт. Може би един ден в бъдещето ще ми се отплатиш под някаква форма.
След като се нахрани, Кърт прие сделката й и тя му купи билет за връщане до Милфорд, Делауеър. Те разговаряха с часове на гарата, докато приятелката на Айви пристигна. Тя махна за довиждане на Кърт, който все още трябваше да чака няколко часа. Но докато се връщаше у дома, тя се молеше той да се качи на този влак.
Шест години по-късно…
Айви изтича през вратите на болницата и вдиша ледения въздух на студената пролет, докато се опитваше да се успокои. Но сълзите започнаха да текат и не спираха, така че тя облегна гръб на стената и бавно се наведе, докато можеше да плаче на колене. Сърцето й се късаше, защото майка й беше диагностицирана със сложно заболяване, а те нямаха пари да платят лечението й.
Семейството й премина през тежък период през последната година. Баща й почина по време на пандемията, а медицинските разходи бяха астрономически. Майка й винаги е била домакиня и сега Айви беше отговорна за всичко. Тя все още не беше платила дълга на покойния си баща и сега майка й беше болна.
Но освен парите, тя можеше да загуби майка си.
— Не е честно! — изплака тя тихо, все още опряла чело на коленете си. — Не мога… не мога да направя това…
— Какво не можеш да правиш? — попита мъжки глас.
Айви нямаше сили да погледне нагоре.
— Не мога да платя лечението на майка си. Тя ще умре и аз не мога да направя нищо по въпроса. Кълна се… на тази държава не й пука… на лекарите не им пука… — отвърна тя, повдигайки малко глава и слагайки ръка на челото си.
Видя сянката на мъж, който се движеше и той сякаш се опитваше да погледне лицето й. Айви искаше да се покрие, защото вероятно беше зачервена, подута и от устата й можеше да излизат сополи. Но тя не го направи.
— Мисля, че ще се получи, Айви. — каза мъжът изненадващо. Айви вдигна поглед, фокусира се върху лицето на мъжа и присви очи. Изведнъж мозъкът й свърза точките. Беше Кърт. Но той изглеждаше съвсем различно от това, което тя си спомняше. Той беше в скъп костюм и й отвръщаше уверено с усмивка.
Тя светкавично се изправи и едва не скочи върху него.
— Кърт! Не мога да повярвам! Това е невероятно! — възкликна Айви, докато той я прегръщаше.
— Най-накрая те намерих. Търсих те от няколко дни, но имах само името ти, за да продължа. За щастие това място е като малък град. Вашият съсед обаче ми каза, че си тук. Разкажи ми всичко. — настоя Кърт, когато сложиха край на прегръдката.
Айви не се сдържа. Тя му разказа всичко, което се е случило с баща й, а сега и с майка й. Когато тя свърши, Кърт стисна устни, скръсти ръце и каза:
— Ще сключа сделка с теб.
Шест месеца по-късно…
— Много се радвам, че се върнах у дома, скъпа. Д-р Хенсън каза, че ще се възстановя напълно. И все пак почти не му повярвах, след като ме ръгаха и бодяха всеки ден. — каза с радост майката на Айви, Таня, след като пристигнаха в дома й и Айви я настани на инвалидната количка. Тя щеше да бъде слаба за известно време, но Таня скоро щеше да се оправи.
— И аз се радвам, мамо. Но има нещо, което още не съм ти казала. Имам изненада за теб! – разкри мистериозно Айви.
— Какво има, Айви? – попита майка й с леко намръщено лице.
— Виж! — възкликна Айви, свали ръкавиците си и показа годежния си пръстен.
Челюстта на Таня падна.
— Това е… това е… — тя заекна, докато сочеше ръката на Айви. — Кърт ти предложи?!
— Да! Ние ще се женим! — Айви се развесели и прегърна майка си, която започна да плаче. Изведнъж входната врата се отвори и Кърт излезе, за да прегърне и бъдещата си тъща.
Онзи ден в болницата Кърт каза на Айви, че ще плати за всичко. Първоначално тя протестира, защото билетът му за дома струваше само няколкостотин долара, докато медицинските сметки на майка й щяха да бъдат стотици хиляди. Но Кърт настоя. Той също така приключи с изплащането на старите й дългове и беше до нея, за да предложи подкрепата си във всичко.
Сега Кърт беше успешен адвокат в Манхатън, след като се беше помирил с родителите си и се върна в колежа. Той беше твърде зает известно време, за да търси Айви и да се отплати за добротата й, въпреки че не живееше толкова далеч от Колд Спрингс. Той обаче си даде почивка и реши да я намери. След като откри нейното затруднение, той се премести по-близо до Колд Спрингс и пътуваше до офиса си.
Двамата започнаха да се срещат след първата успешна операция на Таня.
— Деца, сигурни ли сте? Познавате се само от няколко месеца. — зачуди се Таня, след като я вкараха вътре и се настаниха в хола.
Айви погледна Кърт с топла усмивка и отговори.
— Да, сигурни сме. Както и да е, животът е твърде кратък, за да чакаме щастието. — Кърт се усмихна в отговор и я целуна по бузата.