Аманда и Даниел не можеха да разберат защо момченцето им не спи в креватчето си. Когато Даниел решил да провери креватчето, той открива нещо напълно неочаквано в него: камъче с инициалите на момчето върху него.
Когато Аманда забременя на 18 години, всички й казаха да се отърве от бебето, защото е твърде млада. Майка й Ребека каза, че раждането на бебето ще съсипе живота й. Но приятелят на Аманда, Даниел, обеща да подкрепи нейното решение.
Той беше само на 20 години, но веднага след като разбра, че Аманда е бременна, той й предложи брак с истинско щастие и вълнение и двамата скоро сключиха брак. Със сигурност помогна фактът, че двойката имаше допълнителната подкрепа на майката на Даниел, г-жа Хамилтън.
— Не се тревожи, скъпа Аманда. — беше казала г-жа Хамилтън. — Ти, Даниел, и малкият можете да живеете с мен толкова дълго, колкото трябва. Тази къща ще бъде твоя толкова, колкото е моя. Лицето на Хамилтън беше едно от най-гордите лица на семплата сватбена церемония на двойката и тя беше тази, която държеше ръката й през страховете, тревогите и болките на бременността.
И по-късно, когато донесоха момченцето си у дома, идея на г-жа Хамилтън беше да го кръстят Били. И отдадената майка за нула време се превърна в грижовна, глезеща баба.
Независимо дали сменяше памперсите на Били в 2 часа сутринта, когато родителите бяха твърде уморени, или правеше на Аманда успокояващи масажи на главата, мисис Хамилтън винаги изглеждаше, че знае точно от какво се нуждаят нейният син и снаха. И тя беше повече от готова да го предложи.
Аманда би страдала без присъствието на свекърва си.
— Това е толкова изтощително! Всеки дава страхотни съвети в тези книги за бременни, но имам половината ум да съдя всеки автор и самопровъзгласил се експерт в момента.
— Всички, включително и ти, ми казахте, че бебетата спят по-голямата част от деня в първите си месеци. — Аманда звучеше разочаровано, докато се опитваше да разлюлее Били, за да спре безмилостния му плач и да го приспи.
— Не разбирам, скъпа. Бебетата наистина трябва да спят много през тези месеци. Това им помага да растат. Даниел го правеше. Като бебе Даниел не беше такъв, а аз бях самотна майка. — г-жа Хамилтън обясни.
— Нека не бързаме веднага при лекаря. Съвременната медицина не винаги е непременно най-добрата. Нека опитаме няколко традиционни домашни лека, за да помогнем на Били да заспи.
Оттогава това беше серия от експерименти с масла, балсами и есенции. Въпреки че Даниел и Аманда не харесваха това изобщо, те се чувстваха длъжни да оставят г-жа Хамилтън да опита.
Но когато нищо не подейства, Аманда спря г-жа Хамилтън да провежда нови изпитания.
— Това е. Сега трябва да го заведем на лекар.
Педиатърът не можа да намери причина защо Били не спи. Тя им каза, че може да е фаза и това се случва при някои бебета. Г-жа Хамилтън се опита да успокои Били, но той толкова беше свикнал да спи в ръцете на Аманда, че му беше трудно да намери мир с някой друг.
Даниел беше подкрепящ съпруг, но той работеше на две места и ходеше на училище, за да стане по-добър човек за семейството си. Аманда беше безработна и беше отложила колежа, докато Били порасне. Беше трудна ситуация за всички.
— Добре, просто ще го оставя да плаче, докато заспи. Четох онлайн, че някои родители го правят и бебето свиква с това. — разкри Аманда пред Даниел една вечер.
Г-жа Хамилтън се опита да я убеди, че това е ужасна идея. Докато Аманда отново се опитваше да запази самообладание, Даниел застана зад мнението на жена си.
— Звучи като добра идея, мамо. Искам да кажа, лекарят каза, че е здрав. Може би просто е придирчив и трябва да сме по-строги с него. — отговори Даниел. Оставиха бебето, но беше трудно да заспят, като го чуваха да крещи в другата стая.
— Скъпи, просто ще седна с него. Чувствам се толкова зле за теб и майка ти. — прошепна Аманда, когато стана от леглото.
— Сигурна ли си, Аманда? Имахме план. — меко отвърна Даниел.
— Да. По-късно ще измислим друг начин. Трябва да спиш, а майка ти не заслужава този шум на нейната възраст. — разсъждаваше Аманда и отиде в детската стая. Тя завари госпожа Хамилтън да се опитва да успокои Били, но той все още плачеше.
— Съжалявам, скъпа. Нищо, което правя, не работи с него. Той иска майка си. — каза г-жа Хамилтън и й даде бебето. Аманда взе Били и седна в люлеещия се стол, където остана цялата нощ.
На следващия ден Аманда беше уморена и недоспала, но не искаше да пусне Били, защото той най-накрая беше спал повече от три часа в ръцете й. Даниел се почувства безпомощен и реши да провери креватчето. Купиха го от магазина, но може би матракът е неудобен за бебето им.
Той опипа матрака с пръсти, за да търси грапавини. Натисна го, за да види дали е прекалено твърд. Но когато разклати малкото легло, за да го огледа, нещо падна.
Даниел се наведе и забеляза камъче.
След като откриха първопричината, сега беше време да намерят виновника.
— Аманда, защо си сложила това нещо в леглото на Били? — Даниел попита жена си.
— Какво? — Аманда беше изненадана. — Никога не съм виждала това през живота си. В креватчето му ли беше? — Аманда отвърна от позицията си на дивана в хола. Тогава г-жа Хамилтън се приближи до тях и видя камъка в ръцете на Даниел.
— О, защо махнахте камъка? Купих го за Били. — чудеше се госпожа Хамилтън.
— Какво? Сложила си това в креватчето му? — попита Даниел.
— Да. Защо? Има ли нещо грешно? Мислех, че ще му улавя сънищата и ще му помага да спи. — обясни по-възрастната жена.
— Кога го купи? Сега ли го сложи в креватчето му? — Даниел продължи.
— Не, купих го в същия ден, в който ти купи това креватче. Имаше го още преди да се роди. Никога ли не си го виждал? — попита госпожа Хамилтън.
Аманда, която обикновено беше повече от благодарна, че има свекърва си наоколо, се опитваше да не отприщи гнева си върху жената.
Тя се опита да го потисне, но в крайна сметка избухна:
— Как можа просто да сложиш нещо в креватчето на бебето и да го забравиш? Толкова много безсънни нощи, заради какво? Камък?
— Не какъв да е камък, скъпа. Вие, децата от днешното поколение, не бихте разбрали. Това е камък, който…
— Не ме интересува какво прави камъкът. Може да е имал значение за теб. Но за нас всичко, което направи, беше да тормози бебето ни и да съсипе съня ни. Обикновено не те спираме да правиш неща, които са очевидно непрактични и старомодни, но това… това беше съвсем друго ниво. Какво…
— Шшшт! — Даниел прекъсна спора между жените и насочи вниманието им към Били.
Били се беше свил като малка скарида в креватчето, малкият му пръст на крака стърчеше от одеялото, докато малките му пръсти бяха увити около камъка. Аманда почти се разплака при вида на бебето си, което спи спокойно. Тя също имаше минута да преосмисли спора си с г-жа Хамилтън.
— Аманда, скъпа, толкова съжалявам. Ако знаех, че това ще донесе дискомфорт на Били, никога нямаше да го донеса у дома! — по-възрастната жена се разплака.
— Всичко е наред, г-жо Хамилтън. Съжалявам, че загубих хладнокръвие. Обикновено си толкова мила и сърцето ти беше на правилното място и този път. Сега нека се отпуснем за няколко минути и да гледаме нашия малък принц как спи мирно!
Аманда се усмихна, защото този ден най-накрая успя да подремне и да вземе душ. След това Били можеше да бъде държан от всеки, без много да се притеснява.
Това беше краят на безкрайния плач и безсънните нощи; поне за няколко месеца.
И въпреки че г-жа Хамилтън и Аманда рядко биха влизали в спорове, по-възрастната жена беше решила, че е време да даде на децата си пространство.
Старата къща така или иначе се нуждаеше от ремонт, така че г-жа Хамилтън я събори и преустрои в две по-малки къщи.
По този начин Аманда и Даниел можеха да живеят независимо с Били, а г-жа Хамилтън все пак можеше да гледа бебето през цялото време.
В новата детска стая за бебета Аманда реши да запази камъчето с надпис на Били до прозореца близо до креватчето, защото това все още беше прекрасен жест от баба му.
— Не се притеснявай, малко момче. Все още ще можеш да спиш, а този камък ще прогони всички лоши сънища. — изгука щастливо Аманда.
