Г-н Картър Сантяго обмисляше живота си и осъзна, че все още не е направил завещание. Но кой ще наследи имението му, което включваше няколко луксозни ресторанта в Чикаго? Затова той реши да направи тест и откри нещо неочаквано.
Въпреки това, което повечето хора в Чикаго биха искали да вярват, г-н Сантяго не произлизаше от богат род. Майка му го беше отгледала сама, докато работеше на минимална заплата, и той поемаше странни задачи из родния си град Аурора, Илинойс, за да помага.
Г-н Сантяго започва да мие чинии в ресторант и в крайна сметка става помощник-готвач. Но той искаше да направи повече. Така той започна да посещава нощни бизнес класове в местния обществен колеж и по-късно сам си става шеф.
Първият му ресторант беше малък и имаше просто меню. Но беше брилянтен и популярен сред хората. Тогава той поиска първия си банков заем, за да отвори ресторант в Чикаго, и успехът му тръгна оттам. Ресторантите му печелеха награди.
Най-добрите готвачи от страната искаха да работят за него и оттам започна снежна топка. Той беше най-уважаваният ресторантьор в района.
Но с течение на времето г-н Сантяго вече не можеше да управлява ресторантите си, защото едва можеше да напусне къщата си поради болест. Лекарите му обясниха, че може би е време да оправи нещата си и така той се натъкна на дилема.
Г-н Сантяго нямаше останало семейство. Той така и не намери любовта на живота си, въпреки че получи тонове женско внимани, и нямаше деца.
“На кого да оставя имотите си?”, той често се чудеше.
Един от адвокатите му предложи да го остави на наставляван от него човек или благотворителна организация. Но искаше да обмисли нещата, преди да официализира завещанието си. Той седна на широката предна веранда с бележник.
— На когото и да оставя това, трябва да се е борил като мен, за да го оцени истински. Как мога да разбера? Трябва ли да гледам автобиографиите на мениджърите и готвачите? Това изглежда толкова безлично. — размишляваше г-н Сантяго на глас.
Но вдъхновението го осени и той измислил план. Облече се в най-старата си дреха и си купи овехтял бастун втора употреба. Той пусна брадата си, преди да отиде да посети ресторантите си.
— Сър, съжалявам. Не можете да влезете тук. — каза мениджърът на The Mockingbird. И когато г-н Сантяго се опита да настоява, тя извика охраната. Добре, нищо не получаваш, помисли си той и се отправи към другия си ресторант, наречен Lueuer des Étoiles.
— Върви си, старче! Бездомни хора не се допускат в това място със звезда Мишлен. Можеш да претърсиш боклука, след като затворим, за остатъци. — подсмихна му се хостесата.
Да, нямам най-добрите служители в света, отбеляза той на себе си, докато се отдалечаваше. Но г-н Сантяго не отговаряше за наемането на служители от десетилетия. Той имаше мениджърска фирма, която се занимаваше с всички тези неща.
След това той се появи в Cinnamon, популярен бар-ресторант сред знаменитостите в Чикаго. Но отново не му беше позволено да влезе вътре.
— Човече, махай се от тук. Това място има дрескод и е твърде скъпо. Можеш да опиташ в най-близката кухня за бедни. — сопна се управителката.
Губеше надежда.
— Предполагам, че никой от служителите ми не смята, че всеки заслужава приятелско отношение. — тъжно си помисли той. Но г-н Сантяго искаше да опита още едно място, Бамбино. Този ресторант изглеждаше изискан, но приличаше на първото му място в Аврора. Сервираше вкусна и автентична италианска храна, която му беше любима.
Този път той реши да отиде отзад и да тества нещата оттам. Той почука на задния вход и главният готвач излезе.
— Да? — попита той.
— Мога ли да хапна тук? Имам пари да платя. — заяви г-н Сантяго.
— Дай ми секунда. — отговори готвачът и затвори вратата. Г-н Сантяго беше сигурен, че готвачът щеше да доведе мениджъра и вероятно охранител, за да го изгони. За щастие това не се случи. Главният готвач отвори вратата и го въведе вътре.
— Благодаря ти. Как се казваш? — попита господин Сантяго.
— Казвам се Бенджамин Флин. Аз съм главният готвач тук. — отвърна Бенджамин. Той заведе господин Сантяго до една маса близо до кухнята. Това беше частна зала в ресторанта. По-възрастният мъж му благодари, докато сядаше.
Отнесоха се с него като с кралска особа и когато г-н Сантяго поиска сметката, готвачът каза, че вече е платил.
— Защо бихте направили нещо подобно? Казах, че имам парите. — каза г-н Сантяго, преструвайки се на ядосан, когато всъщност беше доволен.
— Сър, знам, че вероятно сте спестявали тези пари дълго време, за да ядете тук. Храната е фантастична, но някои от цените са малко прекалено високи според мен. Трябва да спестите тези пари. — разкри главният готвач Флин.
— Знаете ли, много други ресторанти не ме пуснаха. Защо ме пуснахте? — попита господин Сантяго.
— Ах, това е ужасно. Искам да кажа, че ако имате парите, трябва да можете да отидете навсякъде. Пуснах ви вътре, защото знам какво е да съм на ваше място. Бях бездомен дълго време, докато един добър човек не ми предложи работа преди години. Той ме обучи да стана готвач. — обясни шеф Флин.
— И сега сте тук. Чух, че това е едно от най-добрите места в града. — добави г-н Сантяго, искайки да научи повече.
— Да, така е. Освен това е идеалната работа. Възхищавам се на ресторантьора, който го е създал. Планирам да отворя собствено място един ден, което ще посреща всеки, богат или беден. Но това е страхотно засега. — каза готвачът Флин.
Г-н Сантяго беше изненадан, че готвачът Флин не го разпозна, но това трябваше да се дължи на маскировката му.
— Благодаря ви, млади човече. Дадохте ми много неща за размисъл. — каза той на готвача. Тогава г-н Сантяго се изправи, остави няколко доларови банкноти на масата и се отдалечи.
Междувременно главният готвач Флин помаха на възрастния мъж за довиждане и продължи да работи.
— Шеф, човекът остави 1000 долара на масата. — каза една от неговите сервитьорки, Уенди.
— Какво? Това е невъзможно. — намръщи се шеф Флин. След като Уенди му подаде парите, той излезе навън и се опита да намери бездомника, но безуспешно. Той реши да раздели парите между служителите си.
Няколко месеца по-късно той научи за смъртта на г-н Картър Сантяго и беше изненадан да види снимката му по телевизията. Седмица по-късно той получи още по-голям шок, когато адвокатът на г-н Сантяго се свърза с него.
По-възрастният мъж му беше оставил всичко, включително кратко ръкописно писмо, което обясняваше маскировката на неговия бездомник и защо е избрал Флин за свой наследник.
Писмото завършва с:
„Надявам се, че ще се справите с предизвикателството да бъдете най-важният ресторантьор в града. Храната ви е добра, но сега идва трудната част. Късмет!”
