Жена, която наскоро е загубила майка си, прибира възрастна жена от старчески дом за отвращение на съпруга си, който веднага я напуска.
Ан Фишър загуби майка си, когато беше на 52. Ан и майка й, Фиона, бяха много близки и загубата й я остави съсипана. Ан беше майка и съпруга, но нищо не запълни вакуума, който Фиона остави в живота й.
Седмица след смъртта на Фиона, от старческия дом, в който тя живееше, се обадиха на Ан и я помолиха да вземе личните вещи на майка си. Това, което никой не очакваше, дори Ан, беше, че тя няма да се прибере сама.
Когато Ан влезе в старческия дом, спомените за майка й нахлуха и тя трябваше да сподави хлипането си. Тя се насочи към рецепцията и попита за вещите на майка си.
— Г-жо Фишър — каза рецепционистката съчувствено. — Ако желаете, можем да натоварим кашоните с дрехите и вещите на майка ви в колата ви…
Рецепционистката беше прекъсната от вик:
— Ани? Ани Карсън? — попита глас. — Това ти ли си?
Ан се обърна и видя една крехка на вид възрастна жена да стои пред нея.
— Госпожо Гоув? — ахна тя. — О, Господи! Минаха повече от 30 години…
Госпожа Гоув се приближи и прегърна Ан.
— О, Ан! — прошепна тя. — Да те видя е почти като да съм отново с моя Саймън!
Ан прегърна госпожа Гоув и очите й се напълниха със сълзи. Саймън… Колко време беше минало, откакто за последен път беше мислила за Саймън? Години, вероятно от раждането на Манди и тя най-накрая се беше помирила с миналото си.
Но някога, когато беше щастливата, жизнена Ани Карсън, тя беше влюбена, лудо, напълно влюбена в Саймън Гоув. Бяха се запознали в колежа, в бар в университета.
Ан седеше със съквартирантката си, когато внезапно беше залята с леденостудена бира. Тя скочи на крака с гневен вик, само за да се окаже лице в лице с най-красивото момче, което някога е виждала.
— Толкова съжалявам! — извика момчето. — Моля те, моля те прости ми! — Ан бе отворила уста да възрази, но момчето падна на колене пред нея.
— Толкова си красива. — каза той. — И това беше единственият начин, за който се сетих да привлека вниманието ти, да те накарам да забележиш, че съм жив. Моля те, прости ми и кажи, че ще се ожениш за мен!
Ан беше избухнала в смях и Мей, съквартирантката й, възкликна:
— Ани, този човек заслужава 6+ за старанието! Омъжи се за него!
Беше прекрасна нощ и когато по-късно същата нощ Саймън я целуна на вратата на нейната сграда на общежитието, тя знаеше, че той е този, че никога, никога няма да иска да целуне някой друг.
Ан и Саймън бяха неразделни от тази нощ нататък и когато две години по-късно той й направи истинско предложение за брак, тя прие. Той я заведе у дома, за да я запознае с родителите си и те бяха много гостоприемни.
— Ти си първото момиче, което Саймън воду у дома. — беше възкликнала г-жа Гоув. — А ти си най-красивото нещо, което съм виждала – той беше прав за това!
Ан се засмя.
— Не можеш да се довериш на Саймън, нали знаеш! — възкликна тя. — Той е пристрастен!
Госпожа Гоув взе ръката на Ани в своята.
— Не, скъпа. — каза тя. — Моят Саймън те обожава и мисля, че е намерил правилното момиче!
До края на посещението г-жа Гоув и Ан бяха най-добри приятелки. И когато Саймън срещна майката на Ан, г-жа Карсън беше възхитена от годеника на дъщеря си.
Тогава Ан беше повярвала, че живее в приказка, че всичко е перфектно. Тя беше на 23, беше на път да стане учителка и да се омъжи за мъжа на мечтите си.
Тогава два дни преди сватбата Ан и майка й отидоха да вземат роклята и когато се прибраха у дома, намериха бащата на Саймън да седи на прага им, с глава между ръцете си.
— Г-н Гоув. — беше извикала Ан. — Какво правите тук толкова рано?
Г-н Гоув отпусна ръце и се изправи с мъка, а когато видя опустошеното му лице, Ан разбра, че се е случило нещо ужасно.
— Ани… — прошепна той. — Ани, нашият Саймън. Имаше автомобилна катастрофа снощи и той и неговият приятел Дейвид, те… — Ужасен звук, полуписък, полуридание, задуши г-н Гоув.
— Не! — Ани изпищя. Тя пристъпи напред и бутна г-н Гоув.
— Лъжец! Лъжец! Лъжец! — Ан изтича в къщата, нагоре по стълбите и се заключи в стаята си.
Легна на леглото си и се остави на страха да я обземе.
— Лъжец! — прошепна тя. — Той е лъжец! Моят Саймън е добре. Той е добре.
Малко по-късно тя чу някой да чука на вратата.
— Ани. — чу тя гласа на мисис Гоув да казва. — Моля те, пусни ме да вляза. — Ан чу болката в гласа на майката на Саймън.
Не можеше да й каже „не“, не и когато болката, която чу, повтаряше толкова точно нейната. Така че тя стана и отвори вратата.
— Любов моя — каза г-жа Гоув. — Нашият Саймън го няма…
Двете жени се държаха една за друга и плакаха докато не им останаха сълзи.
— Саймън винаги ще живее в сърцата ни. — беше казала г-жа Гоув на Ан след погребението.
— Много си млада, Ан. — каза тя. — Един от тези дни ще се събудиш и ще откриеш, че денят е прекрасен, въпреки болката. И може би в друг ден може да срещнеш млад мъж и ще откриеш, че можеш да обичаш някой друг. И това е добре. Това е животът. Това не означава, че обичаш Саймън по-малко, това просто означава, че си човек и че се лекуваш.
Ан слушаше със сълзи, стичащи се по бузите й, поклащайки глава в знак на отрицание.
— Не! — извика тя.
— Да. — нежно каза госпожа Гоув. — Защото това е, което Саймън би искал. Той те обичаше толкова много, Ани, би направил всичко за теб, така че направи това за него – бъди щастлива.
Сега, почти 30 години по-късно, Ан стоеше пред г-жа Гоув.
— Защо си тук? — попита Ан. — Г-н Гоув…
Мисис Гоув въздъхна.
— Страхувам се, че Алфред почина преди 6 месеца. — обясни тя. — Той имаше Алцхаймер и затова продадох къщата и се преместихме тук. Бяхме в крилото на семейните двойки, те току-що ме преместиха тук.
— Майка ми беше тук. — обясни Ан. — Тя току-що почина. Липсва ми толкова много!
Г-жа Гоув отново прегърна Ан.
— Трябва да си силна, скъпа. Имаш ли семейство?
Ан кимна.
— Да, имам. — потвърди тя. — Дъщеря ми порасна, напусна къщата… Съпругът ми… е, той прекарва много време в работа, а през уикендите играе голф…
Мисис Гоув тихо каза:
— Предполагам, че да си жена най-вече означава да си сама.
Ан погледна мисис Гоув и изникна идея.
— Може би, може би не…
Когато Ан пристигна у дома този следобед, тя не беше сама.
— Хей, скъпи! — извика тя на съпруга си. — Джак?
Съпругът й излезе усмихнат.
— Хей, човече! — каза той, след което спря. — Кой е това? — попита той, като погледна госпожа Гоув, която стоеше в салона с куфара си до себе си.
— Джак. — каза Ан. — Това е г-жа Гоув, много скъпа, много стара приятелка. Тя се мести при нас.
— Какво? — попита Джак. — За какво говориш?
— Е — каза Ан. — “Винаги си казвал, че майка ми е добре дошла да живее с нас…
— Но тя не го направи! — протестира Джак.
— Защото тя… — Ан спря и затърси думи, които не биха наранили.
— Защото тя не ме харесваше! — Джак извика. — Мислиш, че не знаех това? Защо мислиш, че й предложих да се премести? Знаех, че никога няма да го направи!
Ан се втренчи в Джак.
— Било е схема, за да изглеждаш добре? — тя попита. — Не си искал това? Е, много лошо. Защото г-жа Гоув се мести в апартамента, който оправих за майка ми!
— Тази жена се нанася, а аз се изнасям! — извика Джак.
— Давай! — каза Ан спокойно. — Ти вече прекарваш цялото си време в офиса или на голф игрището. Честно казано не мисля, че ще окаже влияние върху живота ми, ако си тръгнеш. Освен това забравяш, че това е моята къща. Купих тази къща, преди да те срещна. Имам работа и добра заплата. Нямам нужда от теб, Джак, не си ми нужен от години, не и откакто спря да ме обичаш.
Тази нощ Джак спа на дивана, а г-жа Гоув в апартамента за гости. На сутринта стегна багажа си и излезе от къщата. Ан се обади на дъщеря си Манди по Skype и обясни всичко.
— Мамо, — каза Манди, — не се учудвам, че изгоних татко, но се учудвам, че си приела някаква случайна старица!
— Манди, г-жа Гоув не е някаква случайна старица! — Ан извика. — Тя е майката на любовта на живота ми, момчето, за което щях да се омъжа, когато бях на 23. Тя е толкова сама и аз я обичам. Баба ти ми липсва толкова много и мисля, че г-жа Гоув и аз ще си паснем. Искам да се срещнете. Мисля, че ще я обикнеш.
— Щяла си да се омъжиш за друг? — попита Манди. — Разкажи ми за него…
Ан го направи и беше приятно да говори за Саймън и онези прекрасни шеметни години, когато беше Ани и вярваше, че мечтите могат да се сбъднат и че любовта е вечна.
Когато Манди дойде на гости за Деня на благодарността, тя се влюби в госпожа Гоув и двете се кикотеха и клюкарстваха като ученички. Ан се усмихваше през целия уикенд. Никога не се беше чувствала толкова добре в живота си, толкова спокойна.
Тогава телефонът иззвъня, беше Джак. Той поиска да говори с Манди и Ан можеше да го чуе да хленчи:
— Знаеш ли, че майка ти ме изостави заради стара жена?
Манди отговори студено:
— Ти беше този, който си тръгна, татко. Всъщност ти напусна мама преди години, когато спря да й обръща внимание, да бъдеш до нея. Срещнах г-жа Гоув и тя е прекрасна, нежна дама. Радвам се, че тя е тук с мама.
Ан беше щастлива да има госпожа Гоув до себе си. Двете жени прекараха две дълги години заедно, докато и без това крехкото здраве на г-жа Гоув се влоши.
Към края тя беше хоспитализирана, но Ан беше там, държеше ръката й в последните й мигове и видя приятелката си да се усмихва и да прошепва името на сина си, преди очите й да затворят за последен път.
Г-жа Гоув беше положена до съпруга си и любимия си син. След погребението Ан беше изумена, когато адвокатът на г-жа Гоув се свърза с нея и я помоли да отиде в офиса му.
Той обясни, че г-жа Гоув е оставила на Ан цялото си имущество, което възлиза на над 1,7 милиона долара. Той прочете от завещанието: „Ан Карсън Фишър беше предназначена да бъде моя дъщеря, но съдбата ни измами. В края на живота ми Ан беше до мен и наистина стана моя дъщеря.“
Ан беше изумена от наследството на г-жа Гоув, но беше още по-изненадана, когато бившият й съпруг й се обади.
— Ан… — каза той с най-хитрия глас. — Скъпа, мислех си, че можем да се съберем, да започнем отначало…
— Джак! — сопна се Ан. — По-скоро ще те видя в ада! Разкарай се! Ти си вън от живота ми!
