След като майка й почина, раждайки нейния брат, на Саманта й остава само вторият й баща Мартин. Години по-късно тя се омъжва и има проблеми със забременяването, така че решава да осинови. Но след пътуване до болницата те откриват нещо шокиращо и сърцераздирателно.
— Мартин, Томас и аз ще осиновим дете. Вече сме решили. — каза Саманта на втория си баща Мартин, който беше единственото й останало семейство на света освен съпруга й.
Майка й, Трейси, почина при раждането на нейния брат, когато Саманта беше на 18. За съжаление, бебето също почина, тъй като раждането беше трудно. Саманта и Мартин бяха с разбито сърце и свързани с преживяването.
Биологичният баща на Саманта изчезна преди много години, а Мартин дълго време беше единствената бащина фигура в живота й. Поради това той в крайна сметка стана като истински баща за нея, поради което той я заведе до олтара, когато се омъжи за Томас на 20 години. Искаше да има голямо семейство и нямаше търпение да има деца. Затова се ожениха толкова млади.
За съжаление минаха три години и нищо не работеше. Направиха две процедури ин витро и все още нищо, така че осиновяването изглеждаше като най-добрият вариант за тях в този момент.
— Мисля, че това е чудесно решение, Сам. Бебе ли ще осиновиш или по-голямо дете? — попита Мартин, смятайки, че е красиво, че най-накрая ще станат родители.
— Не знаем. Ще отидем в местното сиропиталище и ще се срещнем с директора. Но има и агенции за осиновяване. Ще проучим всички възможности. — обясни Саманта, развълнувана от идеята най-накрая да стане майка.
Те живееха във Вашингтон и знаеха за сиропиталище близо до дома си, където можеха да се срещнат с деца и да видят дали по-голямо дете би работило за тях. Така те си уговориха среща и бяха посрещнати от любезния директор, който ги разведе.
Повечето от децата бяха навън и си играеха в голямата градина и Саманта се радваше, че имат толкова красиво съоръжение. Но едно дете привлече вниманието й. Той седеше отстрани с глава на колене. Струните в сърцето й бяха опънати от сцената и тя попита дали може да се приближи до него. Директорът каза да.
— Хей, хлапе. Какво има? — попита Саманта детето, коленичила пред него.
— Нищо. — каза момчето, като надничаше в Саманта, но отпусна глава.
— Как се казваш?
— Майлс. — отвърна той и най-накрая вдигна глава, гледайки директно към Саманта. Нещо в сърцето й щракна в тази секунда и тя разбра, че това дете е специално по някаква причина.
Те продължиха да говорят и тя откри, че друго дете е откраднало топката на Майлс и те не искаха да го оставят да играе. Но накрая другите деца го повикаха и Майлс се усмихна лъчезарно, изправи се и затича към тях.
Томас беше свидетел на срещата и видя погледа в очите на жена си.
— Може ли да говорим за това дете? — каза той на директора и Саманта се ухили на съпруга си.
След няколко седмици документация, те най-накрая бяха готови да отведат Майлс у дома. Бяха подготвили стая за него, купиха тонове играчки, включително врата за задния двор, където Томас и Майлс можеха да играят футбол.
Петгодишното дете влезе в дома им, сякаш винаги е било писано да бъде там. Имаше възходи и падения, но беше по-просто, отколкото си представяше Саманта. Той дори се беше сближил с Мартин и започна да го нарича „дядо“.
През следващите няколко месеца приятелите на Саманта се запознаха с детето и всички бяха шокирани колко много прилича на нея. Те дори имаха сходен вкус към храната и правеха еднакви жестове с ръце. Беше странно.
Освен това, когато заведоха Майлс на лекар за общ кръг от тестове, те откриха, че са от една и съща кръвна група, което беше невероятно рядко.
Томас беше особено объркан от всички тези съвпадения, затова реши и убеди Саманта да направи ДНК тест. Резултатите бяха шокиращи. Всичко показваше, че Майлс е полубрат на Саманта. Но как беше възможно това?
— Никога не съм познавала баща си, Томас. Кой знае колко деца е имал? — каза тя на съпруга си, след като прочете резултатите. Бяха в спалнята си, а Майлс вече спеше, без да подозира какво са научили.
— Не мисля, че е дете на баща ти. Мисля, че е дете на майка ти. — намеси се Томас, поклащайки глава от мястото си на леглото.
— Това е невъзможно.
— Помисли за това. Майлс е на пет години. Времевата линия пасва идеално. — продължи той, като посочи фактите. — И от време на време, когато видя него и Мартин заедно… е, усещам, че са истински роднини.
— Но какво би означавало това? — попита Саманта, ядосана. — Че Мартин е излъгал за смъртта на брат ми и го е изоставил? Това е лудост! Мартин е сладур!
— Готова ли си да живееш, без да знаеш истината? — попита я сериозно Томас. Саманта знаеше, че той е прав. Те трябваше да разберат какво се е случило.
На следващия ден тя открадна коса от Мартин и направи ДНК тест. Резултатите по-късно доказаха, че той е биологичният баща на Майлс и тя поиска истината от него.
— Той уби майка ти! — изкрещя той, след като отрече всичко, но не можеше да опровергае резултатите.
— Не е направил нищо! Той беше невинно бебе! — Саманта му се развика за първи път в живота си и не можеше да повярва какво е направил.
— Не можах да се справя с това. — продължи Мартин.
— Значи просто го остави да тъне в системата. Ти луд ли си? — продължи тя и гневни сълзи изпълниха очите й.
Мартин кимна, без да каже нито дума повече, а Саманта отвърна на кимването със свити устни.
— Добре. — каза тя и изхвърча от къщата му.
Томас и Саманта все пак преминаха през осиновяването на Майлс, независимо от тяхното откритие. Всъщност разбирането, че той е роднина, направи нещата по-лесни за системата. Но все пак отне години, за да завърши документацията.
Те казаха на Майлс за това, когато той навърши 18 години, като най-накрая обясниха защо са се дистанцирали от Мартин толкова дълго. Те му казаха, че е добре дошъл да се свърже с него по всяко време. Но младият мъж не искаше да го прави.
— Имам семейството си тук. Нямам нужда от повече. — каза той на Саманта с прочувствени очи. — Ти си майка ми, а татко е баща ми. Това е всичко, от което се нуждая.
