Мъж се усъмнява в 13-годишната си дъщеря, когато я вижда да слиза от колата на непознат мъж след училище и решава да я последва. Това, което открива в процеса, го оставя изумен.
Когато Аманда замина за небесната си обител, Мат знаеше, че нещата няма да са лесни за него. Тогава дъщеря им Стейси беше едва на 3 години и Мат нямаше друго семейство, на което да разчита да се грижи за нея.
Първите няколко години на родителство бяха като влакче в увеселителен парк за него и жонглирането на домакинска и офис работа беше предизвикателство, но нещата станаха още по-сложни, когато Стейси порасна и стана тийнейджър.
Тя изведнъж започна да преминава през физически промени точно пред очите му и той знаеше какво означава това: момчетата идваха за нея. И как не; дъщеря му имаше кафявите очи на покойната му съпруга и красива усмивка, която изглеждаше създадена да пленява.
Дори Мат не беше имунизиран срещу очите й и беше ставал жертва на тях многократно. Когато навърши 13 години, тя навлезе в пубертета и откри момчетата.
Мат реши, че ще бъде строг с дъщеря си, така че да не направи нещо лошо, но поради това негово решение имаше много недоразумения между тях, като той понякога се нахвърляше на Стейси, без да чака обяснение, а Стейси понякога криеше неща от него.
Един ден Мат се прибра от работа по-рано, защото не се чувстваше добре. Реши, че тъй като е вкъщи, ще им приготви лека закуска. Той изчака Стейси до 15:00 часа, обичайното време, когато тя се прибираше от училище, но тя не беше там.
„Може би се е заела с нещо“, разсъждаваше мъжът, поглеждайки часовника си. Въпреки това към 16 часа той започна да се тревожи и се обади на нейната учителка, г-жа Уотсън.
— Извинявам се, че ви безпокоя, г-жо Уотсън, но имаше ли допълнителни часове в училище днес? Бащата на Стейси е, Мат Бъркс.
— Ни най-малко, господин Бъркс! — отговори мисис Уотсън. — Както обикновено часовете свършиха в 14 часа. Всичко наред ли е?
— Всъщност Стейси все още не си е вкъщи, така че се чудех дали има някакви допълнителни дейности, които да я задържат в училище. Може би е отишла в къщата на някой от приятелките си.
— Може би първо трябва да се обадите на шофьора на автобуса, г-н Бъркс. Стейси не взема ли училищния автобус всеки ден?
— За съжаление, не, г-жо Уотсън. Обикновено я оставям на училище сутрин и тя се прибира следобед с градски транспорт или такси. Въпреки това оценявам вашата помощ. Ще стигна до дъното на това. — каза Мат и затвори.
Същия следобед той се обади на всички приятели на Стейси и ги попита дали е в дома им. Но за голямо негово разочарование повечето от тях дори не бяха видели Стейси да напуска училището, с изключение на един, който твърдеше, че е напуснала по-рано. Когато Мат чу това, сърцето му заби бързо.
“Само се надявам да е добре! Къде изобщо е отишла?!” Мъжът бил на косъм от сълзи и решил да се обади на полицията и да ги информира за ситуацията. Но тогава той забелязал черна кола, която се приближава към къщата им, и малко след това Стейси слязла от нея. Видя грубо лицето на шофьора и той изглеждаше на около 50 години.
Мат очакваше Стейси да има много приятели мъже, но мъж на 50 беше далеч отвъд най-смелите му мечти!
— Стейси, къде, по дяволите, беше? И защо си излязла от училището по-рано? — той се нахвърли върху нея, когато тя влезе в дома им.
— О, татко, какво правиш тук? Не трябва ли да си на работа? — Стейси спря на вратата безмълвна.
— Не сменяй темата, Стейси! Къде беше и кой е човекът, който току-що те остави с черната кола? — Мат избухна.
— Успокой се, татко! Няма нужда да се нахвърляш така, когато нямаш представа какво се случва, става ли?
— Защо не ми кажеш? Това се опитвам да те попитам!
— Виж, татко, уморена съм, става ли? Можем да поговорим за това по-късно. — каза Стейси и се отдалечи към спалнята си, без да се притеснява от строгото изражение на лицето на баща си.
Това не беше първият път, когато тя правеше нещо подобно. Докато растеше, беше имала няколко подобни срещи с Мат, които не завършиха с нищо. Мат първоначално го игнорира, вярвайки, че се дължи на юношеската фаза на дъщеря му. Но след днешния инцидент той просто не можеше да го избие от главата. Така че на следващия ден, когато отиде да остави Стейси в училище, той реши да остане, докато часовете й свършат.
Около 14:15 ч. рояк ученици излязоха от главната порта на училището и Мат забеляза Стейси сред тях. Въпреки това, вместо да излезе от училището с приятелите си, тя скочи в същата черна кола, която той видя предния ден, както личеше от регистрационния номер. Подозирайки, че дъщеря му крои нещо нередно, той реши да последва колата.
Внезапно спря пред стара, занемарена къща. Погледна през прозореца и осъзна, че е бил толкова съсредоточен върху колата, че не е разбрал, че е изминал толкова път и е почти извън града и в покрайнините. Тогава видя Стейси и непознатия мъж да слизат от колата и да влизат в къщата.
Мат изтича от колата и сграбчи ръката на Стейси.
— Какво, по дяволите, Стейси?! Не очаквах, че ще замислиш нещо подобно! Какво изобщо си мислиш?
— Татко?! Току що ме последва? Какво ти става?
— Какво става с мен?! Какво правиш тук с този човек? — сопна се той, докато хващаше яката на мъжа. — Наистина ли вярваше, че ще ти се размине? Кълна се, че ще те убия, ако докоснеш дъщеря ми!
— Татко, успокой се. — умоляваше Стейси, дърпайки баща си, но Мат отказа да помръдне. Той стисна юмруци и се канеше да удари мъжа, когато отвътре се появи крехка жена.
— Карла, тук ли си, скъпа? Няма да ме изоставиш днес, нали?
Мат отстъпи крачка назад, когато видя възрастната дама.
— Коя е тя? Какво става? — промърмори той, докато бавно сваляше ръката си от яката на мъжа.
— Това е майка ми, г-н Бъркс — каза мъжът. — Изглежда, че Стейси не ви е казала нищо. Моля, елате с мен.
Когато се настаниха вътре, мъжът се представи като учителя по музика на Стейси, г-н Колинс. Майка му имаше терминална болест и лекарите му казаха, че няма много време. Когато един ден г-н Колинс й показал снимки от училището си, възрастната дама забелязала Стейси на тях.
Стейси напомни на по-възрастната жена за нейната внучка, която бе загинала трагично в автомобилна катастрофа преди месеци. Жената не се беше възстановила от травмата и с напредването на болестта желанието й да види внучката си ставаше все по-силно.
Виждайки как лицето на майка му се проясни, когато видя Стейси на снимката, г-н Колинс измисли идея: да я запознае със Стейси. И тогава той помоли Стейси за услугата да посети майка му и да прекара време с нея след училище.
Мат се засрами от себе си, когато научи цялата история.
— Защо не ми каза това, Стейси? — попита той засрамен.
— Е, татко. Казах ти, че ще говоря за това по-късно, но някой не ме слуша!
— Съжалявам, скъпа. — извини се Мат на дъщеря си, а след това на учителя, че е допуснал най-лошото. И всеки уикенд след това той водеше Стейси в къщата на по-възрастната дама, където тримата – той, Стейси и г-н Колинс – прекарваха известно време с нея, докато тя замина за своя небесен дом.
