Един мъж измисля план, включващ местна банда, за да попречи на тъщата си да го безпокои за ремонта на къщата си. Два дни по-късно, когато получава съобщение от членовете на бандата, че „работата е свършена“, той бърза към дома й и открива нещо изненадващо.
Като служител в малък магазин за хранителни стоки, Майкъл не изкарваше много, така че той и съпругата му Виктория живееха в малка къща и правеха всичко възможно да спестят колкото могат. В резултат на това, когато тъща му Бети го притесняваше с исканията си, Майкъл се ядосваше.
— Какво й е на тази жена? Не може ли просто да ме остави на мира? — той често се оплакваше, когато тя му се обади.
85-годишната Бети обаче не беше достатъчно умна, за да схване репликата, че зет й нямаше време да й помогне и тъй като беше слаба жена, тя често му се обаждаше и му казваше, че има нужда от помощ.
За съжаление на Майкъл, обажданията й ескалираха през последните шест месеца и този път молбите й бяха той да й помогне с ремонта на дома й…
— Майкъл! — извика тя разтревожено по телефона. — Покривът ми тече, а леглото ми е счупено! Моля те, завърши ремонта този уикенд!
— Ето я пак! — Майкъл измърмори на себе си.
— Съжалявам, госпожо Лестър — каза той, опитвайки се да не загуби самообладание. — Затрупан съм с работа и няма да мога да помогна! Защо не помолиш някой съсед за помощ?
— О, Боже! — наивно се засмя тя. — Защо да търся помощ от непознати, когато имам толкова красив зет? Скъпи, аз съм стара птица. Ако можех да се справя сама, нямаше да те помоля за помощ. Направи го за мен?
— Съжалявам, но… — Майкъл не успя да довърши.
— Или искаш да купиш нова къща на тъща си? — попита тя жадно. — Или какво ще кажеш да ме изпратиш на почивка в курорт? Знаеш ли, можеш да поправиш къщата ми, докато се забавлявам малко. Мисля, че това би било страхотна идея!“
— Ъъъ, добре. — отвърна Майкъл, раздразнен. — Няма нужда от допълнителни разходи. Ще отделя малко време по-късно, за да видя дали мога да направя тези ремонти. Моля, не ме безпокой отново! Ще ти се обадя, когато съм свободен. Довиждане! — изръмжа той и затвори.
Но Майкъл дълбоко в себе си знаеше, че няма да може да й помогне с ремонта, така че трябваше да намери друг начин да реши проблема си с тъща си. За негов късмет, три дни по-късно той най-накрая получи своя шанс…
Този ден Майкъл си тръгваше към вкъщи след работа, когато забеляза банда момчета пред магазина си. Всички те бяха в началото на двадесетте, толкова млади, но бедни, и често се шляеха в тази област. Тогава на Майкъл му хрумна блестяща идея.
В онази конкретна вечер момчетата се мотаеха в далечния край на алея срещу магазина, където той работеше, така че той бързо се огледа, за да се увери, че никой не го е забелязал и не се е приближил до тях.
— Хей, момчета. — каза той уверено. — Интересувате ли се от една поръчка?
Едно от момчетата, Питър, което изглеждаше по-голямо от останалите, направи крачка напред и се засмя заплашително.
— Не работиш ли в хранителния магазин отсреща, загубеняк? Не мисля, че можеш да ни платиш нещо с твоите мизерни доходи! И ние не вземаме поръчки безплатно! interested in a — той се засмя и другите момчета се присъединиха.
— Добре тогава. — въздъхна Майкъл. — Предполагам, че просто ще дам на някой друг 200-те долара и ще свърша работата. Добре. Довиждане. — каза той, докато се обръщаше, за да си тръгне.
Глас рязко го спря.
— Чакай малко. Каза ли 200 долара?
— Да. — потвърди Майкъл, усмихвайки се, докато се обръщаше. — Това е вярно!
— Добре, добре. — каза Питър. — Влизаме, но ще вземем половината от плащането, преди работата да е свършена. Това е правило!
— Ами… работи за мен! Ето. — отговори Майкъл, извади банкнота от 100 долара и бележка и им ги даде. — Това е адреса на тъща ми, както и информацията ми за контакт. Тя ви очаква. Уверете се, че ще се погрижите за нея. Всички инструкции са тук. Свържете се с мен, след като работата е свършена!
— Готово! — момчетата кимнаха в един глас.
Майкъл се отправи към дома си, облекчен, че проблемите му скоро ще бъдат разрешени. Най-накрая Бети щеше да спре да го безпокои и той щеше да се радва на спокоен живот. Недоволстваше, че трябваше да “пропилее” 200 долара за Бети, но знаеше, че ще си струва.
Два дни по-късно Майкъл работеше в магазина за хранителни стоки, когато телефонът му иззвъня и получи съобщение от непознат номер. „Много се забавлявахме с нея! Препоръчваме ти да отидеш при нея и да я видиш!
Майкъл се усмихна, когато прочете съобщението.
— Най-после тази жена няма да ме дразни повече! Надявам се, че са свършили добра работа! — помисли си той, докато взимаше почивен ден от шефа си и бързаше към къщата на тъщата си в покрайнините на града.
Когато пристигна, паркира колата си и излезе, само за да открие, че къщата не прилича на нищо, което е виждал досега.
— Какво, по дяволите, става? — размишляваше той, докато се приближаваше до входната врата, която беше леко отворена.
Той надникна вътре през пролуката и беше шокиран. Бети беше вътре и не беше сама. Момчетата бяха в дома й, а тя им предлагаше чай и бисквити!
Майкъл стоеше там, слушаше какво си говорят и чу Бети да се кикоти силно, водейки радостни разговори с момчетата.
Майкъл никога не е бил по-объркан през живота си.
— Какво става? — помисли си той, когато влезе в къщата на Бети, която беше ремонтирана толкова перфектно, че изглеждаше съвсем нова.
Бети се приближи до него, когато той влезе вътре.
— О, Майкъл! — възкликна тя, като го хвана за ръката. — Благодаря ти, скъпи, че изпрати тези момчета да ми помогнат. Те бяха изключително щедри към мен!
— Няма ли да се присъединиш към нас на чай, Майкъл? — попита Питър, докато се приближаваше към него и Бети. — Ти ни каза да се грижим за нея и тя оцени това, че отделихте време да й помогнете. Ние всъщност се погрижихме добре за нея, както бяхме обещали. Нали, г-жо Лестър? — попита той, усмихвайки се.
— О, разбира се, Питър! — отвърна тя, изчервявайки се. — Прави са, Майкъл. — каза Бети. — Няма да повярваш… Тези момчета изглеждат крехки, но са доста способни… Готвих се да си лягам преди две вечери, когато тези момчета неочаквано почукаха на вратата ми.
— Първоначално се страхувах да отворя, защото живея сама и съм възрастна… Знаеш как в наши дни новините са само за кражби и престъпления, но когато отворих вратата, тези момчета ми казаха, че ти си ги изпратил и че всичко, за което искаха да говорят, беше ремонт…
Майкъл беше изненадан от това колко различно изглежда къщата на Бети сега.
— Уау! Не мога да повярвам, че са направили нещо подобно сами… — каза той, оглеждайки къщата, озадачен.
— О, спри да се правиш на глупак! — Бети го удари невинно. — Изпрати ги да ми помогнат, а сега се държиш така, сякаш не знаеш, че тези момчета са толкова талантливи. Те останаха при мен два дни и оправиха всичко в къщата ми… Не ми таксуваха една стотинка, Майкъл! Благодаря ти много, че ми помогна.
— Нищо от това нямаше да се случи, ако не ми беше помогнал! — каза тя, обвивайки ръце около него. — Знам, че много те притеснявах с обажданията си… И затова щеше да мрънкаш за всичко… Но какъв беше смисълът да си толкова груб, когато щеше да ми помагаш? И бях права! Зет ми е най-добрият в света!
Майкъл беше обхванат от емоции и отвърна на прегръдката й. Просто искаше да довърши ремонта, за да не го безпокои повече Бети. Не беше очаквал момчетата да го изпълнят толкова перфектно или Бети да бъде толкова щастлива. Той беше трогнат до сълзи от това колко възхитена се появи сега тази заядлива старица.
— Радвам се, че успяха да ви помогнат, г-жо Лестър. Аз… аз… — отвърна той, борейки се със сълзите си. — Знаех, че къщата ти има нужда от ремонт… Но не можах да ти дам парите, защото спестявах за Виктория. — добави той, държейки ръката й. — Тя е бременна, а ти ще ставаш баба! И съвсем скоро ще можеш да си играеш с внучката си в току-що обновения си дом.
— Какво? — Очите на Бети се разшириха. — Току-що каза ли… О, Господи! Ще ставам баба! Чу ли това, Питър? О, Боже мой! Остави ме да приготвя торта и да видя Виктория днес. О, скъпи, ще почерпя всички! Толкова съм щастлива. Ще ставам баба! — промърмори тя, докато се насочваше към кухнята.
Щастието на Бети нямаше граници в този ден. Тя беше развълнувана и като я видя такава, това накара Майкъл да съжалява за грубото си поведение към нея. Благодари на Питър и момчетата, че го накараха да осъзнае грешките си.
— Благодаря ти, Питър. — каза той. — Това, което направихте за моята тъща, ме накара да разбера, че не трябваше да бъда толкова неуважителен към нея. Благодаря ви много. Но как успяхте да поправите всичко само за 200 долара? — попита любопитно той.
Питър разкри, че той и момчетата му са се ориентирали в основните ремонти. Когато пристигнали в къщата на Бети, те съжалили за условията, в които живеела. Покривът й течал, вратата скърцала при отваряне и затваряне, а мебелите били в ужасно състояние.
— Просто не можех да я гледам така! Така че момчетата и аз й помогнахме! И нямахме представа, че тя ще бъде толкова възхитена! Тя ни позволи да нощуваме и дори ни нахрани. Всъщност е много мила!
— Знаеш ли какво, Майкъл, парите имат голямо значение. — добави той, — но не повече от семейството ти. Бети е изключително щедра…тя беше толкова мила с нас, че трябваше да направим толкова много за нея!
Майкъл разбра, че е сгрешил да пренебрегне Бети и момчетата бяха прави да й помогнат. Той искаше да се отплати за добротата на момчетата за помощта на Бети, затова се обърна към приятел дърводелец и им намери нова работа, което им позволи да изкарват прехраната си с честен труд.
Освен това Майкъл започва от време на време да помага на момчетата, като осигуряваше на семействата им храна от своя магазин за хранителни стоки.
По-късно, когато Майкъл и Виктория най-накрая посрещнаха дъщеря си Бет, тя имаше не само майка си, баща си и баба си, които да играят с нея, но и цяла банда чичовци, които обожаваха да прекарват времето си с нея.