Джеръми отрича бащинството на детето на бившата си приятелка, но променя решението си, след като научава за наследството на детето за милиони долари. Нетърпелив да изплати дълговете си, Джеръми измисля хитър план, но нещата излизат извън неговия контрол, когато бившата му приятелка неочаквано е откарана по спешност в болницата.
Джеръми застана на прага на бившата си приятелка Андреа. Беше го поканила на вечеря и каза, че иска да проведат важен разговор. Когато вратата се отвори, на устните на Джереми се появи срамежлива усмивка.
— Хей, здравей. Ъх, радвам се да те видя. Как си?
— Здравей, Джем. Добре съм, оправям се. Благодаря, че успя. Влизай. — отговори Андреа.
Джеръми влезе, само за да бъде шокиран от гледката в кухнята. Малко дете седеше на детското столче до кухненския плот и се кикотеше…
— Запознай се с бебето си, Оли! — обяви Андреа и лицето на Джереми пребледня.
— Моето какво? — Той отстъпи назад.
— Виж, знам, че е шокиращо, Джеръми, но Оли е нашето бебе. Разбрах, че съм бременна само две седмици след като се разделихме, и исках да ти разкажа за това още тогава, но се страхувах как щеше да реагираш. Вече не можех да го пазя в себе си… така че, да, изненада!
— Е, запази това бебе за себе си, а аз си тръгвам. Затъвам в дългове и не мога да гледам дете… поне не в този момент от живота си!
— Помисли отново, Джереми. — каза Андреа. — Мога да отида в съда. Но не искам да протакам въпроса там, ако можем да го уредим любезно.
Оли започна да плаче, преди Джереми да каже нещо.
— Ще взема залъгалката му и веднага се връщам. Остани тук.
Андреа изчезна в друга стая, а Джереми се свлече на дивана във всекидневната, неспособен да издържи силния плач на Оли.
Междувременно Андреа извади телефона си и изпрати съобщение на приятеля си Ксавие.
— Казах му всичко, но той отрича бащинството. Време е да вземем мерки!
Внезапно тишината около Джереми беше разбита от непознат глас от домашния телефонен секретар, който беше в режим на високоговорител.
— Мис Хилтън, Дейвид е, вашият адвокат. Имам добри новини. Проверих всички документи и синът ви Оли наистина е наследил 3 милиона долара от покойните си баба и дядо. Парите са разделени на няколко транша, като Оли ще получава първото изплащане – сума от $200 000, когато навърши три години. Приятен ден, госпожице Хилтън.
— Оли… бебе за милион долара? О, Боже мой! — Джеръми ахна, когато стана от дивана и се взря в бебето Оли. Без да подозира, че гласът не е адвокатът на Андреа, а Ксавие, Джереми измисли план. Той изтри съобщението от телефонния секретар и напусна къщата, без да каже нито дума на Андреа.
На следващия ден той се върна в къщата на Андреа, но този път Джеръми донесе букет от рози и се извини на Андреа, обещавайки й, че ще се грижи за Оли.
— Обмислих всичко и искам да се реванширам и на двама ви. — каза той на Андреа, давайки й цветята. — Да започнем отначало…с нашето бебе!
— Ъъъ, добре, аз… не знам какво да кажа, Джеръми. — възкликна Андреа. — Готвих се да отида в съда, честно.
— Хей, какво ще кажеш да прекараме този уикенд заедно… в зоопарка и след това на плажа? Само тримата?
— О — подигра се Андреа, знаейки, че Джереми я е посетил само заради наследството на Оли. — Ако искаш да се сближиш с нашия син, коя съм аз, за да те спирам? Мисля, че Оли ще се радва да прекарваме времето си заедно.
Този уикенд се оказа наистина вълшебен. Джереми ентусиазирано посочваше животните и птиците, а малкият Оли се изкикоти, когато малките му пръсти се протегнаха към орангутаните, елените и папагалите зад огромните стъклени витрини.
— Много се радвам, че намерих този пакет от радост — каза Джереми на Андреа, когато излязоха от зоопарка. — Никога не съм си представял, че това да съм баща ще ми донесе толкова много щастие!
— Той те обича, усещам го. — усмихна се Андреа.
Джереми наистина обичаше всеки момент, прекаран с Оли, и щом бяха на плажа, той не можеше да спре да се смее на неуспешните опити на Оли да построи пясъчния замък.
Изведнъж Джеръми осъзна, че Андреа е твърде мълчалива и когато се обърна, за да я провери, видя, че тя лежи в безсъзнание на пясъка.
— О, боже! Андреа! — Джеръми я закара бързо в болницата и нетърпеливо чакаше пред отделението й с бебето Оли.
— Г-н Пайнс. — един лекар се приближи до него малко по-късно. — Страхувам се, че имам лоши новини. Андреа има рак в 4-ти стадий и тя трябва вече да го знае. Ракът се е разпространил в тялото й и като се има предвид тежестта на състоянието й, остават й приблизително две седмици.
Джеръми, шокиран от новината, отиде при Андреа разплакан.
— Хей, добре съм. — усмихна му се Андреа от болничното легло. Беше се примирила с предстоящата си смърт и не искаше Джереми да се пречупи.
— Защо не ми каза? — попита той, като я хвана за ръката. — Ще се справим заедно, става ли? Оли… той ще порасне, чувствайки любовта ти. Той винаги ще знае колко много го обичаш.
След като напусна болницата, Джереми започна съдебно производство, за да получи попечителството над Оли. Но една подробност привлече вниманието му, когато преглеждаше документите.
— Кръвната група на Оли не съвпада с моята? Нито с тази на Андреа? Той не е мой син?
Джереми беше потресен от истината, но реши да я запази за себе си, тъй като не можеше да се откаже от парите, които щеше да получи скоро. Две седмици по-късно Андреа почина, а Джереми трябваше да се грижи за Оли, което беше като разходка с влакче в увеселителен парк за Джереми.
Оли копнееше за Андреа и неговите избухвания и изблици бяха твърде тежки за Джеръми, за да ги понесе. Една сутрин той се събуди от миризмата на пълната пелена на Оли и веднага след като я смени, Оли се изпика върху него.
— Аууу… Колко отвратително! — Джереми едва не изпусна бебето от отвращение! Той накара Оли да седне на повивалника, след като отново му смени памперса и някак успя да го нахрани. След това остави Оли сам, за да се погрижи за прането. — Да не си посмял да мръднеш оттук, става ли?
Но когато Джереми се върна, сърцето му спря да бие. Оли беше пропълзял и държеше празна опаковка от хапчета. Джереми не можа да си спомни дали опаковката е била празна преди и се втурна към болницата с Оли.
2-годишното дете претърпя стомашна промивка и Джереми въздъхна с облекчение едва когато лекарят на сина му каза, че Оли е добре.
— Почти ми докара сърдечен удар, малки човече. — каза Джереми на момчето онази нощ, докато го приспиваше. — Никога не бих си простил, ако нещо ти се случи.
След като приспи Оли, Джереми грабна бира от хладилника, когато звънящият му телефон го разсея. Беше представител на банка, който уведоми Джеръми, че времето му да плати дълговете си изтича.
Същата вечер Джереми потърси онлайн адвоката на Андреа и реши да се срещне с него на следващия ден.
***
— Благодаря ви, че дойдохте, г-н Пайнс — каза адвокатът, ръкувайки се с Джеръми. — Всъщност се опасявам, че има недоразумение, сър. Няма индикации за наследство, свързано с вашия син, Оли.
— Какво… но как? Сигурен съм, че има грешка. — възрази Джереми. — Моята партньорка и аз получихме съобщение от адвокатът й, Дейвид, за наследството на сина ми. Сър, вие сте единственият Дейвид, който практикува право в този град.
— Е, прегледах всички документи, сър. И няма доказателства за каквото и да е наследство на името на сина ви. Изглежда, мистър Пайнс, сте били измамени.
Джереми изскочи от кантората на адвоката и се прибра вкъщи.
— Как можа да ми причиниш това, а? Това ли беше твоят план, Андреа? Да ме направиш на глупак? — Той се втренчи в тавана.
Джереми извади телефона си и помоли банката да му даде повече време да изчисти дълговете си.
— Планирам да ипотекирам тази къща и да направя значителен депозит. — каза той на представителя на банката.
— Разбираме, господин Пайнс. Но можем да ви дадем само една седмица.
— По дяволите! — извика той, докато затваряше. — Дори и да ипотекирам тази проклета къща, това няма да е достатъчно! И ще остана да работя на двойни смени в продължение на десетилетия!
Джърми трябваше да действа бързо. Той взе Оли у дома от къщата на съседката си и го настани на масата.
— Добре, приятелю, не мога да те задържа повече, става ли?
Бебето просто се втренчи в Джереми.
— Не, не. Спри да ме гледаш така! — Джереми извика. — Ти и аз…трябва да се разделим, приятелю. Не е като да съм ти баща – Трябва да намерим отделните си пътища. Трябва да започнем отначало.
Половин час по-късно Джереми спря пред приемния дом. С тежка въздишка, Джеръми събра сили и излезе от колата, стискайки малкия пръст на Оли.
Очите на малкото момче блестяха от удивление, докато оглеждаше околността. Беше развълнуван, мислейки си, че е като един от онези излети, на които се радваше не много отдавна с родителите си.
Когато се приближиха до вратата, Джеръми почука и погледна надолу към Оли. Изведнъж малкото момче вдигна очи към Джереми, очите му бяха изпълнени с невинност и любов.
— Татко!! — Малкият Оли изчурулика първата си дума. В този миг нещо вътре в Джереми се стопи… и сърцето му се разби.
Джереми не успя да сдържи сълзите си. Той прегърна силно Оли, когато вратата се отвори и една по-възрастна жена поздрави Джереми.
— Здравей! О, разбирам защо си тук. Насам, моля… рецепцията е насам…моля, последвайте ме. — каза тя.
В този крехък момент гробна тишина висеше във въздуха за десет секунди. Накрая Джереми каза:
— Знаете ли какво… Съжаляваме! Изглежда сме сбъркали адреса. Приятен ден!
С малкия си син, сгушен на ръце, Джереми се обърна и се запъти към колата си.