Алис подозираше, че момчето, което често събираше остатъци от нейния ресторант, крие нещо, така че тя реши да го последва един ден. Но това, което откри по пътя, я изуми.
— Имаш късмет, хлапе. Днес имаме много остатъци и можеш да ги вземеш вкъщи. — каза Стив. Той беше главният готвач в ресторанта на Алис и често пазеше остатъците за Кристофър, малко момче, което често се отбиваше в ресторанта им за храна.
— Наистина ли? Всъщност толкова много ли е храната? Има ли достатъчно, за да споделя с приятелите си? — Очите на Кристофър светнаха.
— Да, Крис. — отвърна Стив с голяма усмивка. — Просто изчакай тук; Ще ти донеса пакетите.
Кристофър се зарадва, след като получи пакетите с храна. Той благодари на Стив с широка усмивка, помаха за сбогом и си тръгна щастлив.
Алис, от друга страна, нямаше представа, че това е обичайна практика в нейния ресторант, докато не видя Кристофър да си тръгва една вечер. Тя обаче не беше убедена, че той е от децата, които ядат остатъци, за да поддържат стомаха си пълен.
— Трябва да разбера какво се е случило с това дете. В края на краищата той не изглежда бездомен. — помисли си тя, докато го гледаше как се отдалечава.
Следващите няколко дни го чакаше да се върне и когато на третия ден се върна, го срещна в ресторанта.
— Здрасти. За остатъците ли си дошъл? — нежно го попита тя.
— Да! — весело отвърна Крис. — Можете ли да извикате готвача? Той трябва да е запазил пакети за мен.
Алис му дари топла усмивка.
— Е, няма нужда от това. Приготвила съм ти прясна храна, за да не ядеш остатъците. Между другото, как се казваш?
— О, много мило от ваша страна, благодаря. — отвърна Кристофър. — Пълното ми име е Кристофър, но можете да ме наричате Крис.
— Е, защо не ядеш у дома, Крис? — попита Алис. — Майка ти болна ли е?
Изражението на Кристофър се промени.
— Ами всъщност… живея в сиропиталище и не ме хранят добре. Всеки път, когато идвам тук, вашите служители ми помагат. Благодарен съм за това. Както и да е, сега ще си тръгна. — каза той и побърза да си тръгне.
Алис имаше тайно подозрение, че момчето крие нещо през цялото време. И така, този ден тя реши да го последва. И това, което видя след това, я остави смаяна.
Вместо да спре в сиропиталище, Крис отиде в една къща, остави торбата с храна на верандата и избяга. Скоро една възрастна жена излезе; тя се огледа озадачено, взе чантата и влезе обратно вътре.
Алис се канеше да почука на вратата и да попита тази дама коя е тя и откъде познава Кристофър, но преди да успее, тя получи спешно обаждане от ресторанта и трябваше да си тръгне.
На следващия ден, когато Кристофър отново дойде в ресторанта, тя вече го чакаше.
— Има нещо, което трябва да ми обясниш, Крис. Знам, че си вземал храната за някой друг. Бъди честен, коя е тя?
— Съжалявам, излъгах ви. — веднага призна Крис. — Но аз взех храна за баба си. Тя е единственото семейство, което имам сега.
Алис беше зашеметена.
— Тогава защо си в сиропиталище?
Крис се намръщи.
— Когато родителите ми починаха, баба ми не получи попечителство, защото не беше финансово стабилна. Тя дори не може да си позволи храна, така че всеки ден събирам храна оттук и я оставям в къщата й.
Алис се гордееше с това как Крис се грижи за старата си баба, но в същото време се чувстваше ужасно заради тяхното положение. И така, този ден тя отиде при баба му и й разказа всичко. Бабата на Кристофър, Едит, беше изненадана, когато разбра, че нейният внук е този, който е оставя пакети с храна на прага й през цялото време.
— Наистина ли е моят внук? — Едит едва не се разплака. — Боже мой. Страшно много ми липсва! Съжалявам, че не можах да му бъда полезна.
— Не се безпокойте, госпожо. — увери я Алис. — Има начин да помогна на вас и внука ви.
Този ден Алис отиде в сиропиталището, където беше Кристофър, и подаде молба за попечителство над момчето. За щастие формалностите бяха приключени бързо и Кристофър успя да се върне в дома на баба си.
— Не знам как да ти се отплатя за това, което направи Алис. — благодари й Едит. — Винаги съм искала да бъда с внука си, но обстоятелствата бяха такива, че… — Едит започна да плаче.
— Няма нужда да ми благодарите, госпожо. — отвърна Алис. — Бях повече от щастлива да помогна. Тъй като загубих и двамата си родители, когато бях малка, разбирам колко е ценно Крис да бъде заобиколен от любими хора.
Едит взе ръцете на Алис в своите.
— Не мога да го компенсирам, но си добре дошла да ни видиш, когато пожелаеш. В крайна сметка вие сте като семейство за нас.
— Много мило от ваша страна, госпожо. — каза Алис с почти просълзени очи. — Бих искала да направя това. Вече много харесвам Крис. Той е добро момче.
— О, да, той е. — съгласи се Едит. — Сега просто имам нужда от средства, за да го подкрепя.
— О, в такъв случай мога да ти предложа нещо…
Едит мислеше, че Алис ще й предложи работа в ресторанта, но когато чу какво е, тя отново избухна в сълзи.
— Знам, че може да искам прекалено много, но откакто загубих родителите си, няма кой да се грижи за мен. — каза Алис. — И така, търся някой, който да ме обича като майка. Надявам се, че ще приемете позицията. Що се отнася до образованието на Крис, това е моя отговорност, защото аз съм негов настойник.
— Разбира се, скъпа. — отвърна Едит, докато я прегръщаше. — Никога няма да мога да се отплатя за щедростта ти. Ти буквално се появи в живота ни като ангел.
— Няма нужда да ми благодариш. — каза Алис. — Сега имам семейство благодарение на теб и мисля, че това е най-голямото богатство, което някога мога да имам.
