Възрастна жена е изоставена от дъщеря си, след като си чупи крака при инцидент, само за да хване зет си да се промъква в стаята й една вечер.
Един прекрасен ден г-жа Пъркинс получи пенсията си и реши да отиде до бакалията. Тя искаше да купи хранителни стоки за дъщеря си и зет си, надявайки се да ги изненада.
Докато слизаше от автобуса обаче не забеляза, че има стъпало. Тя падна и си счупи крака и се озова в болницата.
Тъй като г-жа Пъркинс беше счупила няколко кости, тя прекара няколко седмици в болницата, преди да бъде освободена. Не можеше да ходи правилно и трябваше да се подложи на терапия, за да се опита да проходи отново.
Всички пари от пенсията на г-жа Пъркинс отидоха за нейното лечение и дъщеря й Миа беше разочарована от това.
— Е, ето и продуктите, с които каза, че искаш да ни изненадаш. — коментира тя, докато майка й лежеше на болничното легло.
Миа осъзна, че майка й е станала безполезна за нея. Парите от пенсията й щяха да отидат за ежедневната й издръжка, лекарства и храна, а те трябваше да се грижат за нея.
След като беше изписана от болницата, те я върнаха в старата къща, в която живееше, преди да се премести при Миа. Г-жа Пъркинс, която обикновено се наричаше Луси, осъзна, че дъщеря й вече не иска да се грижи за нея, така че беше изпратена обратно в стария си дом.
— Не се тревожи, Луси. Ще се оправиш. — каза нейният зет Джеймс, намигайки й весело. Като чу това, тя се обнадежди.
Седмиците обаче се превърнаха в месеци и Миа и Джеймс така и не посетиха Луси.
— Бяха щастливи да се отърват от мен. — тъжно си помисли тя.
Всеки ден тя лежеше неподвижно на леглото и плачеше. Ставаше само за да си приготви просто ястие, въпреки че й беше трудно да се движи. Докато се хранеше, тя сядаше до прозореца и чакаше някой да дойде, но никой никога не го правеше.
Една нощ г-жа Пъркинс беше събудена от странен скърцащ звук. Стори й се, че чува стъпки, затова от страх стисна одеялото си.
Преструваше се, че спи, но чу вратата на стаята й да се отваря с скърцане. Неспособна да спре любопитството си, тя надникна изпод одеялото си и разбра, че в стаята влиза нейният зет.
— Защо е тук посред нощ? Наистина ли искат да се отърват от мен толкова бързо? — помисли си тя с разтуптяно от страх сърце.
Тогава тя чу друг звук в стаята си, сякаш Джеймс беше изпуснал нещо тежко. Тя подскочи при звука, мислейки си най-лошото. Стисна очи, мислейки какво да направи.
Когато ги отвори отново, разбра, че зет й си е тръгнал и нещо друго привлече вниманието й – в стаята имаше проходилка. Г-жа Пъркинс започна да мисли дали е халюцинирала цялото събитие или е било сън. Тя отново затвори очи и реши да заспи.
На следващия ден г-жа Пъркинс се събуди от приятна миризма. Тя забеляза същата проходилка, която беше видяла предната вечер точно до вратата.
— Джеймс ли остави това тук за мен?
Тя бавно се добра до проходилката и с нея излезе от стаята. Видя Джеймс в кухнята да приготвя закуска.
— Не е било сън. — каза тя малко прекалено високо. Джеймс я беше забелязал и я поздрави с широка усмивка.
— Луси! Будна си! Добро утро! — каза й той.
— Какво правиш тук, Джеймс? Къде е Миа? — попита г-жа Пъркинс, изненадана защо зет й внезапно приготвя закуска за нея.
— Миа ме напусна. — тихо каза Джеймс. — Тя се запозна със собственик на голям бизнес на една от конференциите, на които присъства, и подаде молба за развод преди два месеца. — разкри той.
Луси внезапно се почувства тъжна, че дъщеря й не почувства необходимостта да сподели с нея, че е решила да се раздели със съпруга си. Тя погледна Джеймс, все още объркана защо той й помага, ако той и Миа вече не са заедно.
— Честно казано, Луси, почувствах цялата ти болка да бъдеш изоставена и разбрах, че никога не е трябвало да те оставяме сама. Съжалявам и се надявам да мога да ти се реванширам. — извини се той на тъща си.
— Тук съм, защото въпреки че Миа реши да ни изостави и двамата, ти никога не си заслужавала да бъдеш третирана по този начин. Искам да се грижа за теб и да се уверя, че имаш всичко, от което се нуждаеш. — обясни Джеймс. Той разкри, че е наел медицинска сестра на име Бел и че двамата ще се грижат за нея заедно.
Луси не можеше да бъде по-благодарна на Джеймс. Беше й трудно да живее сама и това, че той беше там, за да й помогне, я караше да се чувства обичана.
Бел и Джеймс се редуваха да се грижат за Луси и поради това се опознаха доста добре. Двамата обменяха истории за своята младост и дори неуспешните си връзки в миналото. В крайна сметка те започнаха да намекват за чувствата си един към друг, като правеха две чаши кафе вместо една и се усмихваха един на друг, докато общуват с Луси.
В крайна сметка Джеймс се влюбва отново, този път в Бел. Луси не можеше да бъде по-щастлива за двойката, тъй като вярваше, че нейният зет заслужава да се чувства обичан – дори ако това означаваше да не е с дъщеря й.
Един ден, докато Луси, Джеймс и Бел се наслаждаваха на красив градински обяд в задния двор, Миа дойде с новия си съпруг.
— Хайде, да видим дали майка ми е още жива. — каза Миа, когато влязоха през входната врата.
Джеймс беше първият човек, който видя Миа и нейния нов мъж и всички бяха изненадани да се видят.
— Джеймс? — каза шокирана Миа. — Какво правиш тук?
— Е, поех отговорност за някой специален – нещо, което ти не искаше да правиш. — отговори Джеймс. — Какво правиш тук?
— Искаш да кажеш, че мама е още жива? — попита Миа, онемяла.
— Как изобщо можа да зададеш този въпрос, Миа? Тя е твоя майка! Трябваше да я проверяваш дали е добре, а не да проверяваш дали е още жива. Наистина ли я остави тук да умре? — каза Джеймс, поклащайки глава.
— Когато още бях с теб, знаех, че единственият шанс, който имам да забогатея, е да продам тази къща, защото заплатата ти беше толкова ниска. Сега съпругът ми осигурява всичко, от което имам нужда, но решихме, че няма да навреди да имаме малко повече пари, за да си купим вила. — сви рамене Миа, без дори да се интересува, че майка й е само на няколко крачки в задния двор.
— Значи си тук, защото се надяваш да вземеш този имот, а не да провериш собствената си майка. Ти си наистина жестока, Миа. — каза той, разочарован от бившата си съпруга.
— Майка ти е на наистина добро място сега. Тъй като нямаш намерение да присъстваш в живота й, да те видя отново просто ще я разбие, както направи, когато я остави тук. Най-добре е да си тръгнеш или ще се обадя на полицията. — каза Джеймс, като стисна ръката на Бел, когато тя влезе в къщата, за да види какво прави Джеймс.
Миа се присмя, докато гледаше как Джеймс и Бел се държат за ръце.
— Хайде, скъпи, да тръгваме. Няма нищо за нас в тази безполезна къща. — каза тя на съпруга си и те излязоха през входната врата.
