Крейг се връща у дома, за да прекара Коледа с майка си, но е шокиран да я намери да живее в палатка. След като научава, че е била измамена и принудена да напусне дома си, Крейг не се интересува от пресичането на границите, за да върне къщата на майка си.
Крейг не забеляза табелата „Продава се“ на поляната, докато не тръгна по мразовитата пътека. Тежката чанта падна от рамото му и той се взря към старата къща във викториански стил, в която беше израснал, само за да открие, че завесите липсват от прозорците и столовете са изчезнали от верандата.
Крейг извади телефона си и набра номера на майка си. Той моментално чу песента от 80-те, която майка му използва като мелодия наблизо. Когато последва звука из къщата, той спря шокиран.
Стара палатка стоеше на тясното парче трева, а майка му седеше вътре, сгушена в одеяло, втренчена в телефона си шокирана. Тя вдигна поглед, когато той се приближи, и избухна в сълзи…
— О, Крейг! О, слава Богу, че си добре! — извика тя, скочи на крака и го придърпа в прегръдка.
— Разбира се, добре съм, мамо. — каза Крейг, отдръпвайки се от нея. — Но какво става тук? Защо къщата се продава?
— Трябваше да платя откупа, скъпи. — изсумтя майка му, оглеждайки Крейг от главата до петите. — Тези похитители нараниха ли те? Получих обаждане от онзи мъж, който каза, че те е взел за заложник. Не можех да информирам военната или цивилната полиция, иначе той щеше да те убие. Така че му платих парите, които искаше.
По гърба на Крейг пробягаха тръпки.
— Какво говориш, мамо? Знаеш, че бях на обучение!
— Аз… Опитах се да ти се обадя, но обажданията и съобщенията не бяха възможни. И ипотекирах къщата. — изхлипа тя. — Запорираха имота, когато им казах, че не мога да направя плащанията. О, скъпи, Крейг, всичко, което похитителите ми казаха… всичко ли беше измама?
Крейг я придърпа в прегръдка.
— Да, мамо. — каза той тихо. — Но не се притеснявай. Ще си върна къщата и обещавам, че няма да им се размине!
Крейг незабавно отиде при приятеля си Джеймс. Бяха издържали много заедно по време на основното обучение и Крейг се надяваше приятелят му да му помогне.
Челюстта на Джеймс се стисна и ръцете му се свиха в юмрук, докато Крейг му разказваше всичко.
— Ти и майка ти сте добре дошли да останете тук, братко, но не сте сами в това. — разкри той. — Майка ми също е получила обаждане.
— Няма начин! — Крейг беше шокиран. — Тя добре ли е? И нея ли ограбиха?
— Тя не може сама да продаде къщата си и да даде пари на някого, така че не, не са я обрали, но не е било поради липса на опити. — каза той. — Здравето й се е влошило, но е твърде упорита, за да признае, че не може да се справи сама. Не иска да напусне скъпоценната си Златна улица.
— Аз също не бих искал. — каза Крейг и Джеймс поклати глава. — Не е това, което си мислиш, братко. Този квартал е забравен. Името е саркастичен прякор, който местните използват.
— Моя грешка, съжалявам. Но ти осъзнаваш какво означава това, нали? — попита Крейг. — Това е някой от нашите собствени редици, приятелю. Те знаят кога нямаме контакт по време на тренировка, и тогава ни подготвят капана.
— Е, какво ще правиш? — Джеймс въздъхна.
— Имам идея.
Крейг се върна в базата, за да се види със старши сержанта и го помоли да му позволи достъп до информацията на други новобранци, за да може да предупреди семействата им предварително. Но сержантът отказа.
— Ние следваме стриктни протоколи по отношение на достъпа до информация за персонала, назначаване.
— Но сър…
— Казах ли, че можеш да говориш, войнико? Сега вън от кабинета ми.
Крейг се отдалечи от кабинета на сержанта, чудейки се защо сержантът ще го спре да предупреди семействата на другите новобранци. Тогава Крейг осъзна… старши сержантът можеше да бъде неговият човек! Той имаше достъп до всички архиви на персонала и властта да попречи на всяко разследване.
Крейг се обърна и реши да съобщи за измамата на командира на ротата, чийто кабинет беше в края на коридора. Но когато стигна до кабинета на старши сержант, вратата се отвори с трясък.
— Още ли си тук, новобранец? Тръгвай! — Сержантът подмина Крейг с бърза крачка.
Крейг изруга под носа си, когато сержантът влезе в кабинета на командира. Той се втурна обратно към кабинета на сержанта и заключи вратата. Преглеждайки компютърните файлове, Крейг забеляза раздел в лентата на задачите, показващ минимизирано приложение и намери списък с имена и телефонни номера.
Крейг настрои списъка за печат и осъзна, че сержант трябва да е погледнал списъка веднага след като си е тръгнал, което означава, че той вече е планирал кои роднини да измами.
Крейг грабна страницата от принтератер и я сложи в джоба си. Той отново минимизира приложението и се отдръпна от бюрото. Когато отвори вратата, за да си тръгне, той се блъсна право в старшия сержанта.
— Значи любопитният новобранец се върна да рови из офиса ми? Целуни кариерата си за сбогом, момче! — Сержантът направи махащ жест към някого, когото Крейг не можеше да види.
— Не можете да ме освободите само защото съм във вашия кабинет, сър! — каза той.
— В интерес на истината, мога. Това определено се счита за пропуск в очакваното поведение, така че ще го направя още по-добро и ще ви уволня с нещо различно от почетно.
***
Един час по-късно Крейг седеше в евтина закусвалня и пиеше лошо кафе, докато чакаше автобуса да го отведе у дома. Кариерата му беше приключила, но той все още можеше да спаси бившите си другари войници.
Крейг извади списъка, който беше отпечатал от компютъра на сержанта, и се обади на всички номера там, предупреждавайки ги за измамата. Отне му два дни, за да се свърже с всички в списъка. Междувременно той и майка му останаха в къщата на Джеймс и Крейг се съгласи да работи за чичото на приятеля си от детството, за да се издържа.
Седмица по-късно Крейг се прибираше от работа, когато получи обаждане от жена.
— Казаха, че са отвлекли момчето ми. — каза тя по телефона. — Искаха пари!
— Спокойно, госпожо. — Крейг обясни целия процес на това как измамниците се насочват към жертвите си. — След като ви кажат мястото за оставяне, обадете ми се и аз ще се погрижа за това.
— Добре, да, добре.
Когато разговорът приключи, Крейг зави зад ъгъла и спря шокиран. Джеймс беше вкъщи.
— Какво правиш тук, братко? — попита шокиран Крейг.
— Получих специален отпуск. Мама не изглежда добре. — каза той и Крейг го утеши, като му каза, че всичко ще бъде наред. И скоро Джеймс отиде да види майка си.
Един час по-късно жената отново се обади на Крейг и му каза, че измамникът иска парите да бъдат доставени в парк в другия край на града.
— Не се тревожете за нищо, госпожо. — каза Крейг, — и каквото и да се случи след това, не забравяйте, че това е просто измама. Вашият син не е в никаква опасност и никога не е бил.
Крейг пристигна на мястото за оставяне по-рано и седна на една пейка с бургер и сода. Дамата беше поставила чанта в хралупа в основата на близкото дърво и си тръгна. Скоро един строен мъж с качулка се приближи до дървото и обърна лицето си настрани, когато Крейг се приближи.
Крейг изчака, докато мъжът посегне към чантата, преди да се нахвърли. Сигурно е чул Крейг или го е забелязал с периферното си зрение, защото побягна.
Крейг му извика да спре, но мъжът не го послуша. Въпреки това, тъй като чантата му тежеше, мъжът не можеше да се мери с армейската подготовка на Крейг, който го бутна към едно дърво и го хвана за ръцете зад гърба му.
— Аз съм просто куриер! — извика мъжът, когато Крейг свали качулката си.
Крейг разбра, че си има работа с младо момче.
— Искам информацията, хлапе. Знаеш местоположението и самоличността на този, който трябваше да получи парите, нали?
Човекът призна, че не знае. Вместо това той получавал поръчки чрез приложение и когато Крейг го помоли да постави отметка в квадратче в приложението, което да покаже адреса, на който трябваше да бъде пусната чантата, просто не проработи.
Крейг огледа хората и кучетата по ярко осветените пътеки и осъзна, че мозъкът зад измамата вероятно е знаел, че неговият доставчик е заловен.
— Твърде млад си, за да свършиш в затвора за сляпо изпълнение на заповеди от някой, когото никога не си срещал.
— Когато живееш на Голдън стрийт, работа като тази е честен труд. — присмя се момчето.
— Златната улица? — попита Крейг, като извади телефона си. — Приятелят ми идва оттам. Виждал ли си го?
— Джеймс? — каза човекът, гледайки снимката на телефона на Крейг. — Мислиш, че не бих го познал? Майка му ми е съседка. Леля ходи там всеки ден, за да помага на старата дама.
— Наистина ли? — Крейг прибра телефона си. — Удари ме и бягай.
— Какво?
— Просто направи това, което казах, или ще те докладвам на полицията!
— Ти си странен, човече! — каза мъжът, като удари силно лицето на Крейг.
Крейг се върна у дома със счупен нос и подуто лице, но очите му бяха спрели да сълзят.
— Почти хванах измамниците. Но човекът избяга с парите. Сега дължа голяма сума пари на една от майките на войниците. — каза той на Джеймс, който го гледаше безизразно.
— Ти трябваше да ми кажеш, Крейг! Господи! Можех да ти помогна! Както и да е, вземи болкоуспокояващи и си почивай.
— Благодаря, ще го направя. — каза Крейг и тръгна към стаята си.
***
В дълбочина на нощта мъж в сянка се вмъкна през прозореца на къщата на доставчика и приклекна зад един фотьойл. Претърси под дивана и след това влезе в кухнята.
Натрапникът беше с единия си крак на стълбите, водещи към спалните, когато всички лампи в къщата светнаха. Обърна се обратно по пътя, по който дойде, но изви сирена и през прозорците проблеснаха сини светлини.
Натрапникът се завъртя и хукна към задната част на къщата, грабна тиган от кухнята и го вдигна, за да разбие прозорец, но познат глас го изненада.
— Всичко свърши, Джеймс! — Крейг насочи пистолета си към него. — Знаех, че ще дойдеш за парите. Трябваше да те тествам, след като разбрах, че си свързан с доставчика на измамника. И ще знаеш къде да дойдеш да търсиш парите, ако той те измами.
— И ме излъга, че хлапето се е измъкнало с парите! — Джеймс извика, когато полицаите нахлуха и му сложиха белезници. — Направих това за майка ми, Крейг. Точно както ти направи всичко за майка си. Можех да изчакам бонуса си за записване от армията, но майка ми имаше нужда от операция.
— Не, приятелю. — каза Крейг. — Можеше да намериш по-добър начин да намериш парите.
Месец по-късно…
Джеймс се появи, облечен в оранжев гащеризон и придружен от мрачен пазач.
— Какво правиш тук? — изсъска той на Крейг, седнал на централната маса.
— Дойдох да ти кажа, че операцията на майка ти е успешна.
— Какво? — Джеймс се отпусна на стола срещу Крейг.
— Всички, дори семействата, които ограби, се събраха, за да осигурят средства за майка ти. — Крейг срещна погледа на Джеймс и го задържа. — Трябваше да помолиш приятелите си за помощ в началото, вместо да ни мамиш, Джеймс.
