Г-жа Джейн Степсън продава къщата си, за да помогне на внука си, след което изчезва безследно. След това един ден нейната доведена дъщеря Ана получава телефонно обаждане от болницата и я информират, че Джейн е открита в критично състояние на улицата.
Джейн седеше в хола и хвърляше осъдителен поглед към Ана.
— Това ли е всичко, което имаш за мен, Ана? Наистина ли мислиш, че една торта с маслен крем и малко евтин чай ще са достатъчен подарък за мен? Всичко това не струва повече от няколко долара!
— Съжалявам, мамо. — каза Ана. — Този месец имах финансови трудности. Обещавам, че ще ти купя нещо хубаво следващия месец.
— Надявам се! — Джейн продължи. — Погледни сестра си, Лесли. Този път тя ми купи прекрасна рокля. О, тя има страхотно чувство за стил! Но трябва да знаеш, че вината не е твоя. В края на краищата Лесли е моя дъщеря.
— Права си, мамо — добави Ана. — Лесли е доста добра във всичко.
— О, тя е просто невероятна! — каза Джейн. — Няма друга като Лесли!
— Е, къде е татко, мамо? — попита Ана, пренасочвайки разговора към нещо друго, защото й беше писнало Джейн постоянно да говори за Лесли.
— Тук съм, скъпа! — Джош Степсън отвърна, когато влезе в стаята. — О, взела си торта с маслен крем? Любимата ми! — Той се втурна към масата развълнуван, но спря, когато Джейн го погледна строго.
— Не си ли прекалено щастлив, Джош? Тази торта не е нещо извън този свят!
— О, скъпа, права си. — съгласи се той, за да избегне строгото изражение на жена си. — Нямаше ли планове да отидеш на пазар днес?
— Да, сега тръгвам. Ще направя любимия пай на Лесли, така че имам нужда от специални съставки. Наслади се на тортата с маслен крем! Само ти можеш да я харесаш! — Тя се изправи и си тръгна, след като отново се подигра на Ана.
— Не се чувствай зле за това, което тя казва, скъпа. — каза Джош, докато жена му се отдалечаваше. — Тези дни тя се тревожи за Лесли и не може да приеме факта, че перфектната й дъщеря се разделя със съпруга си!
— Какво? Разделят ли се Лесли и Хари?
— Да, скъпа. Всъщност те живеят разделени и техният беден син Томас в момента остава при баща си, но ще трябва да избира между майка си и баща си в бъдеще.
— Наистина нямах представа за всичко това. — каза Анна. — Сега разбирам защо мама отново се държеше така. Тя беше наистина мила с мен през последните няколко месеца. Но в момента се чувствам ужасно за Томас.
Биологичната майка на Ана беше починала, когато тя беше едва на 10 години. По-късно баща й среща Джейн на работна конференция, влюби се в нея и се ожениха.
Джейн беше вдовица и самотна майка и Джош с радост пое отговорността за Лесли. Но нещата не бяха същите, след като Джейн пое отговорността за отглеждането на Ана. Тя почти не направи минималното от това, което се изискваше и не се интересуваше много от нея.
Беше загрижена само за Лесли, когато бяха деца, което не се промени, когато пораснаха; всъщност малкото притеснение, което имаше за нея, изчезна, когато се роди малкият Томас. Може би това беше причината Ана рядко да посещава майка си. В края на краищата и на нея й беше писнало непрекъснато да й се подиграват.
След няколко месеца Лесли се разведе и Томас избра да живее с майка си. Беше предизвикателство да се грижиш за дете сам, но Джейн често помагаше на Лесли и се грижеше за Томас.
Така минаха няколко години. Томас навърши 18 години и се премести в друг град, за да учи в университет. Междувременно Ана създава красиво семейство със съпруга си Дейв, с когото се запозна онлайн.
Роди им се красиво момиче скоро след брака си, но Джейн никога не се грижеше за нея, както се беше грижила за Томас, когато беше дете. Тя ревнуваше, че Дейв и Ана имат красиво семейство, докато семейството на дъщеря й Лесли беше разбито.
Междувременно здравето на Джош започна да се влошава и никакво лечение не изглеждаше ефективно. Дейв и Ана го заведоха при най-добрите лекари, които успяха да намерят, и потърсиха помощта на приятели, които бяха лекари в чужбина, но нито едно от лекарствата или лечението не подейства. Джош се бори с влошеното си здраве близо четири години, докато не загуби.
След като Джош почина, Дейв и Ана често посещаваха Джейн и се грижеха за нея, но Лесли беше твърде заета със собствения си живот. Беше срещнала богат мъж в друг град няколко години след като Томас замина за университета и никога повече не се върна да се погрижи за майка си; всъщност единственият път, когато се върна, беше да присъства на сватбата на Томас.
Един ден Томас посети Джейн и отправи „молба“.
— Бабо — каза той. — Хайде да продадем тази къща и да купим нов апартамент, където всички можем да живеем щастливо завинаги! Ти си съвсем сама в тази голяма къща и никой не се грижи за теб.
— Но скъпи, този дом пази всичките ни спомени. Не искам да го продавам. — каза Джейн, скептично настроена към внезапното искане на внука си да продаде къщата. — Защо просто не дойдеш да живееш при мен?
— Но бабо, това място няма какво да предложи. Мама не се интересува от теб, а леля Ана е съвсем различна история. — настоя Томас. Освен това продажбата на къщата ще ми помогне с бизнеса ми. Имам нужда от пари и се надявам, че няма да ми откажеш.
В този момент Джейн осъзна защо Томас през цялото време я е убеждавал да продаде къщата. Възрастната дама беше категорично против. Но тогава тя се замисли за самотния си живот и реши, че да се премести при Томас и съпругата му не би било толкова лоша идея, без да осъзнава, че най-лошото тепърва предстои.
През това време Ана започна да се занимава с живота си и с новороденото си дете и не можеше често да проверява Джейн. Така че, когато отиде да посети къщата им един ден, тя откри, че Джейн се е изнесла преди много време.
Тя попита сестра си Лесли за местонахождението на Джейн, но тя каза, че няма представа къде е отишла. Когато Ана се обади на Томас, той се престори, че не я е виждал от месец.
Ана обиколи целия квартал, от врата на врата, разпитвайки за Джейн, но никой не знаеше нищо. Най-после реши да подаде жалба за изчезнал човек, но точно тогава телефонът й звънна.
— С госпожа Анна Колинс ли говоря? — попита я глас от другия край на линията.
— Да, кой е?
— Обаждам се от болницата, госпожо. Става въпрос за майка ви, Джейн Степсън. Тя беше докарана тук снощи. Най-накрая дойде в съзнание и ни помоли да се свържем с вас.
— Какво?! Моля, изпратете ми адреса възможно най-скоро. Ще дойда веднага! — Ана се качи в такси и се отправи към болницата.
Оказа се, че след като Томас получил всички приходи от продажбата на къщата, той изгонил Джейн от дома си. Бедната жена нямала дори стотинка в себе си и се скитала по улиците като бездомна жена, докато тялото й не отказало и тя колабирала.
Когато Ана я посети в болницата, Джейн не можеше да спре да плаче.
— Много съжалявам, че те тормозих през целия си живот, скъпа. Аз съм ужасна майка!
Ана имаше голямо сърце. Тя прости на Джейн и я прибра у дома, след като беше изписана от болницата. Джейн стана любяща баба на дъщерята на Ана и живееше щастливо с тях, докато си отиде.
