Джак и Елиза бяха перфектна двойка с изключение на едно нещо: Джак не беше напълно честен с Елиза и нейното семейство. В деня, в който двойката възнамерява да застане пред олтара, тайните на Джак излизат наяве пред всички.
— Просто отиди и поискай номера му. — приятелката на Елиза, Джаки, я побутна с лакът. — С барманът цяла вечер се гледате.
Елиза се засмя. Беше нейният рожден ден и тя дойде в луксозния бар с приятелите си, за да празнуват. Не беше планирала да се среща с мъж, но… отново погледна красивия барман. Усети магия, когато погледите им се срещнаха.
Когато Елиза отиде до бара, барманът бързо се приближи до нея. Стори й се, че той се усмихна малко по-широко и се наведе по-близо, отколкото беше необходимо, за да чуе поръчката й над силната музика.
— Имам специална поръчка. — каза Елиза. — Искам твоето име и телефонен номер.
— С удоволствие. — Барманът бръкна зад бара и започна да пише на лист хартия. — Аз съм Джак, а ти как се казваш?
— Аз съм Елиза. — Тя взе листа и го пъхна в чантата си. — Ще ти изпратя съобщение сутринта, Джак.
Няколко седмици и много невероятни срещи по-късно Елиза покани Джак да се срещнат с родителите й на вечеря. Двойката беше нервна, защото въпреки че Джак получаваше страхотна заплата и бакшиши, Елиза знаеше, че той не се вписва в образа на мъжете, с които нейният богат баща предпочиташе да излиза. И така, двойката излезе с лъжа.
— Джак е съсобственик на популярен бар в града. — каза Елиза на баща си Майк, когато ги представи.
— Отлично.
Майк се усмихна и стисна ръката на Джак.
— Не разпознавам фамилното ви име. Роднина ли сте на някого, когото познавам?
Очите на Джак се разшириха от изненада.
— Ъ-ъ, не. Семейството ми е от западното крайбрежие. Преместих се тук заради колежа и накрая останах.
Зад гърба на баща си Елиза намигна на Джак. След това тя сложи ръка на рамото на Майк.
— Хайде сега, татко, не го разпитвай. Аз умирам от глад, а ти и мама ще научите всичко, което трябва да знаете за Джак по време на вечеря.
Няколко месеца след началото на връзката им Джак заведе Елиза на специална среща. Докато гледаха как пълната луна изгрява над океана, той падна на едно коляно и подари на Елиза пръстен.
— Това, което си мисля ли е? — Елиза ахна.
— Не, това е купон за еклери от любимата ти пекарна. — пошегува се Джак. — Исках да ти предложа, но реших първо да те размекна.
Елиза го прегърна силно и го целуна по бузата.
— Разбира се, че ще се омъжа за теб… след като ми донесеш тези еклери.
— Ще ти донеса каквото искаш, Елиза. — Джак притисна чело до нейното и я погледна с любов в очите.
— Ще ти дам целия свят, ако това те прави щастлива.
— Вече имам единственото нещо на света, което ме прави щастлива. — Елиза се усмихна и сложи длан върху сърцето на Джак.
— Мисля, че имам перфектния сватбен подарък за вас. — каза Майк, когато Джак и Елиза обявиха годежа си. — Бихте ли искали да имате собствен бар? С бизнес опита на Джак съм сигурен, че ще има успех.
Джак и Елиза си размениха погледи. И двамата знаеха, че ще трябва да кажат на Майк истината за кариерата на Джак, но това не изглеждаше като подходящият момент.
— Би било страхотно, татко, но нека не обсъждаме сега работата, моля.” — каза Елиза.
— Разбира се, трябва да се съсредоточим върху празника. — Майк се обърна към Джак. — Трябва да се срещнем с родителите ти. Кога могат да долетят?
Джак преглътна и се усмихна нервно.
— Те са много заети по това време на годината, за съжаление. Ще долетят за деня на сватбата и вероятно няма да останат дълго.
Майк кимна с разбиране, но Джак се потеше от тревога. Не можеше да избягва въпросите на Майк още дълго. Двамата с Елиза бяха определили датата на сватбата след два месеца и тогава всичките му лъжи щяха да бъдат разкрити. Джак погледна Елиза и се надяваше, че тя все пак ще го приеме, когато открие истината.
В деня на сватбата близките приятели и семейството на двойката се събраха в къщата на родителите на Елиза за закуска с шампанско. Тя беше изненадана от това колко нервен изглеждаше Джак. Дори започна да се тревожи, че той започва да изстива.
Той настоя, че е добре, но Елиза не можеше да се отърси от чувството, че нещо голямо тормози Джак. Всичко започна да има смисъл, когато родителите му най-накрая пристигнаха.
Елиза отвори вратата и беше изумена, когато видя много по-възрастна двойка на прага. По-внимателна проверка разкри, че кожата им е толкова изветряла, че ги кара да изглеждат по-стари, отколкото са, а евтините дрехи от универсалния магазин, които носеха, не ги ласкаеха.
— Здрасти, аз съм Елиза. — Тя протегна ръка на двойката. — Вие трябва да сте Стив и Джанет.
Двойката се спогледа, без да обръща внимание на протегнатата ръка на Елиза. Джак пристигна. Той прегърна двойката и когато се отдръпна, двамата вдигнаха ръце и направиха жест.
— Родителите ми казват, че са много щастливи да те срещнат. — каза Джак неловко.
— Защо не ми каза, че родителите ти са глухи? — попита Елиза. Тя и Джак бяха влезли в библиотеката, за да говорят насаме.
— Страхувах се. — Джак прокара пръсти през косата си.
— И двамата са родени без слух и родителите им не можели да си позволят импланти. Те ме осиновиха, когато бях на пет години, защото не искаха да рискуват да предадат увредения си слух.
— И ти си осиновен? — Елиза не можеше да повярва на това, което чу. — Има ли друга тайна, която трябва да ми кажеш?
— Никога не съм искал това да е тайна, кълна се. — Джак взе ръцете на Елиза в своите.
— Просто… това са неща, които повечето хора не искат да обсъждат. Не знаех как да ти го кажа, освен това това не би трябвало да промени нищо между нас. Все още се обичаме, нали?
— Разбира се, Джак. — Елиза целуна ръцете му. — Не че променя нещо; просто бих искала да знам. Това е важна част от живота ти и ми се иска да ми беше казал за това по-рано.
За съжаление Майк не беше толкова толерантен като дъщеря си. Хвърли един поглед към родителите на Джак, видя ги да жестикулират и извика Елиза настрана.
— Това не са хора, които съм готов да приема като роднини, Елиза. — Майк я изгледа намръщено. — Те явно не са от добро, уважавано семейство.
— Как можеш да кажеш това? — Елиза зяпна баща си. — Отгледали са Джак да бъде добър и мил, така че очевидно са от добро семейство.
— Не това имах предвид и ти го знаеш. — Майк въздъхна. — Наистина ли трябва да го казвам ясно?
— Не. — Джак се приближи до Елиза. — Ще го кажа вместо теб. Не мислиш, че моето семейство е достатъчно добро, защото не са богати и не отговарят на твоята дефиниция за нормалност.
— Тези неща са важни в нашето общество, Джак. И ако наистина обичаш Елиза, ще отмениш тази сватба и ще й спестиш трудностите да се справя в по-ниско общество.
— Никога! — изръмжа Елиза. — Обичам Джак и ще се оженим.
Майк размаха пръст към Елиза.
— Няма да благословя теб и брака ти.
— Нямаме нужда от твоята благословия. Довиждане, татко.
В другия край на стаята родителите на Джак, Стив и Джанет, бяха проследили по-голямата част от разговора, като четяха по устните. Това ги натъжи и ядоса, че бъдещите тъстове на сина им реагират толкова зле. Докато се насочваха към Джак, Стив забеляза детска снимка на Елиза.
Той показа на Джанет снимката. Тя повдигна учудено вежди и изобрази въпрос към съпруга си. Стив кимна. Бръкна в палтото си, извади визитна картичка и я пъхна в рамката за снимки.
Тогава Джак се приближи и застана пред родителите си. „
— Тръгваме си.
Елиза, Джак, Стив и Джанет отидоха в дома на Джак. Тридесет минути по-късно Майк и майката на Елиза, Карла, се появиха на прага.
— Много съжалявам за всичко, което казах. — каза Майк. — Моля, може ли да влезем и да поговорим?
Семействата се събраха около трапезата. Майк прочисти гърлото си и погледна всички седящи там. Той поддържа зрителен контакт със Стив дълго време.
— Трябва да обясня нещо — каза Майк. — Семейството ми не винаги е било богато. Когато Елиза се роди, ние брояхме стотинките си. Когато лекарите ни казаха, че има мускулно-скелетен дефект, Карла и аз знаехме, че никога няма да можем да си позволим медицинските разходи, за да й помогнем.
—Какво? — Елиза се втренчи в Майк. — Никога не си ми казвал това.
—Не искахме да се чувстваш различна и това нямаше значение, защото открихме друг начин да получите необходимата помощ. Чухме за лечител, който използвал акупресура и билки, за да лекува деца със същия проблем.
— Този човек не беше сертифициран; той научил тези техники от баща си и ги използваше, за да помогне на хората, които не можеха да си позволят скъпо медицинско лечение. Името му беше…“
Майк извади визитка от джоба на сакото си и я остави на масата. Елиа се наведе напред, за да го прочете, но Джак вече се беше досетил за самоличността на човека, за когото Майк говореше.
— Това е баща ми. Той се обърна и докосна лакътя на баща си. — Ти си излекувал Елиза, когато е била дете?
Стив кимна. „Тя беше много млада и реагира добре на моите лечения“, каза чрез жестове той.
— Баща ти е лечител? — Елиза се засмя. — Изненадите никога не свършват с новото ми семейство.
Тя се обърна към Стив и се пресегна да сложи ръката си върху неговата.
— Благодаря ти, че ме излекува.
Стив отговори, а Джак преведе: „Няма нужда да ми благодариш, когато виждам, че си се превърнала в такъв мил и толерантен човек.“
Семействата се помириха и се върнаха в къщата на родителите на Елиза за сватбата. За церемонията в градината беше издигната красива цветна арка. След това гостите се преместиха в шатра в близост до лятната къща за приема.
Джак нахрани Елайза с горното парче от френската им сватбена торта, след което Майк стана, за да вдигне тост.
— Винаги е прекрасен ден, когато двама млади хора, които толкова си подхождат, поемат доживотния ангажимент на брака. — каза Майк. —За да отпразнувам този повод, реших да създам благотворителен фонд за подпомагане на деца с вродени дефекти.
Майк махна към бизнес партньора си.
— Тод вече се съгласи да закупи някои от моите акции, за да даде тласък на това начинание. Освен това ще направя първото дарение: сто хиляди долара.
Сред гостите избухнаха приглушени разговори и мнозина аплодираха Майк. Имаше обаче още нещо, което Майк искаше да каже.
— Също така искам да съобщя, че дъщеря ми и нейният съпруг ще намерят своя сватбен подарък в центъра. Надявам се, че този обещаващ млад бизнесмен ще превърне мястото в успешен бар, където всички ние можем да се събираме и да се забавляваме.
Елиза и Джак се обърнаха един към друг с виновни усмивки.
— Знаех, че има нещо, което забравихме — каза Елиза. — Той все още мисли, че ти си съсобственик на този бар.
Джак я прегърна през кръста.
— Ще му кажем веднага щом свърши приемът. Той й предложи малкия си пръст. — Съгласна?
Елиза обви малкия си пръст около неговия.
— Съгласна. И след това, без повече лъжи или премълчаване на истината, нали?
Джак целуна Елайза по челото.
— Правилно.
— Нека между нас и семейството ни никога няма нищо по-малко от пълна честност.
Какво можем да научим от тази история?
- Бъдете винаги напълно искрени с най-близките си хора. Джак трябваше да има достатъчно доверие на Елиза, за да й каже за семейното си положение много преди деня на сватбата им. Задържането на тази информация предизвика ненужен шок за Елиза.
- Не съдете хората за това, че са различни. Хората с различни среди и ситуации трябва да могат да се събират и да празнуват различията си, а не да се чувстват изгонени от обществото поради обстоятелства извън техния контрол.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].
