Благородството възниква през XII век, но за много дълго време нивото на грамотност сред неговите представители остава ниско. За да повлияят на плачевното положение, децата са били принуждавани да учат и изпращани в чужбина. И това дава резултати. С течение на времето образованието от външен и наложен фактор става важна част от планирането на живота на представителите на благородството.
Важно е да се разбере, че благородното възпитание и образование през XVIII и XIX век не е педагогическа система, а по-скоро културна традиция. Това е начин на живот, стил на поведение, основан на подражание на идеала. Ние от Поничка се опитахме да разберем как са възпитавани младите благородници и какви специфични умения ги отличават от повечето наши съвременници.
Детето трябвало да спечели любовта на родителите си
Отношенията в семействата били изградени по такъв начин, че детето трябвало да спечели проявата на любов и внимание. Смятало се за тежко престъпление да се разстройват родителите. „Ти не си достоен за моето приятелство“, казва на бъдещият писател Николай Бестужев, недоволният от поведението му баща.
Животът на малкия благородник бил отделен от живота на родителите му. Личното пространство на майката и бащата не можело да бъде нарушавано. В много семейства детските стаи били разположени в друго крило на къщата, доколкото е възможно по-далеч от кабинета на бащата, за да не пречат на бизнеса му. Този тип отношения между родители и деца е илюстриран от сцената на пристигането на княз Андрей Болконски при баща му в романа „Война и мир“. Пристигайки у дома в часа, когато родителят е планирал време за почивка, княз Андрей спокойно изчаква, докато графикът на баща му им позволи да се видят.
Обучението започвало в ранна възраст
От 7-годишна възраст детето вече се възприемало като възрастен, от тази възраст децата започват да прекарват повече време с възрастните – позволяват им да участват в разговори, които водят възрастните, да четат същата литература. След 7 години децата често били наказвани за игри – такова поведение не е подходящо за възрастен.
В началото на XIX век, когато литературните интереси поглъщат знатното общество, литературни състезания и битки често се провеждат на обеди и вечери. Олга Муравиева, потомък на старо благородническо семейство, си спомня, че през детството си през летата във вилата членовете на семейството играели поетични игри, всички се смеели ужасно. Като възрастна тя се опитала да забавлява приятелите си по този начин, но нищо не се получило, защото никой не знаел как да римува.
От ранна детска възраст и момчетата, и момичетата знаели езика на ордените. Следователно, без подкана, те биха могли да разкажат за всяка награда на техен по-възрастен роднина по портрет. Всички благороднически имоти имали галерии с портрети на техните предци.
Благородникът трябвало да може да се държи еднакво с всички хора, независимо от произхода. Арогантността и неучтивостта се смятали за недостойни черти на поведение. Хората, които се отличавали с таланти и успехи, били приети на равна нога във висшето общество. И така, известният актьор Шчепкин, който бил приятел с Пушкин, е бил от крепостните селяни. Жуковски е бил велик поет, възпитател на наследника и незаконен син на пленена туркиня. Плетньов, ректорът на Московския университет, е бил от крепостните селяни.
До 16-годишна възраст обучението на благородните деца приключвало, започвала зрялата възраст. Изключение прави чуждестранното образование, след което този период се увеличавал до 18–20 години. Младите хора отбелязвали, че подобни пътувания са много скъпи. Когато главата на голямо дворянско семейство Роман Воронцов се разболя сериозно и станало ясно, че има доста голям дълг, синовете му му писали: „Знаем, че тези дългове са се появили поради факта, че сме образовани в Европа.”
От детството си благородниците са били научени да не се страхуват от студа
За подобряване на здравето се практикували разходки при всяко време. Смятало се за особено луксозно да се обличат леко в студа. Филип Вигел пише в мемоарите си, че в семейството на князете Голицин през зимата и лятото всяка сутрин децата били поливани със студена вода. А академик Берг, който е завършил военноморския корпус, казва, че след такова обучение нищо в живота никога не му се е струвало трудно. Например през ноември в Санкт Петербург те били принудени да скочат в Нева в пълна униформа с оръжия и да изплуват.
Момичетата също не били разглезени: леки дрехи, дълги разходки при всяко време – всичко за закаляване на тялото. Писателката Анна Лабзина си спомня как майка й я е отгледала като дете: „… през зимата нямах кожено палто; нямах нищо на краката си, с изключение на тънки чорапи и обувки, в най-големите студове тя ме изпращаше на разходка пеша, а през лятото ме будеха, когато слънцето едва започваше да се показва, и се къпех в реката.
Да се научат да танцуват било като тежка тренировка.
За да бъде благородникът свободен и спокоен в светското общество, от детството се обръщало много внимание на физическото възпитание и, разбира се, на танците. Обучението по танци започвало от 5-6 годишна възраст. Често било мъчително и наподобявало тежка тренировка на спортист. Елегантността, която се отразява в точността на движенията, била знак за добро образование.
Всички благородници познавали етикета в балната зала. По време на кадрила можели да се обсъждат ежедневни дела и социални събития, но романтичните разговори били неподходящи. А по време на мазурката можела да последва декларация в любов. Ето защо в романа “Анна Каренина” Кити Щербацкая, която вече е танцувала валс и кадрил с Вронски, възлага големи надежди на мазурката. В крайна сметка „струваше й се, че всичко трябва да се реши в мазурката“. Желанието й обаче не се сбъдна. А в пиесата “Сватбата на Кречински” главният герой предлага брак на Лидочка по време на мазурката.
Децата били насърчавани да бъдат безстрашни и смели
Младите жени се гордеели с умението си да яздят добре. В ловната сцена във „Война и мир“ Наташа Ростова, която „ловко и уверено“ седи на своя черен кон, със своята неуморимост предизвиква безусловното одобрение на околните.
Възпитанието в смелост и сила на духа е важна част от процеса. Екатерина Мещерская пише, че по-големият й брат се е занимавал с нейното възпитание. Веднъж, знаейки, че сестра му се страхува от гръмотевични бури, той я сложил на перваза на отворения прозорец точно под дъжда. Катя изгубила съзнание от страх и когато дошла на себе си, брат й избърсал мокрото й лице с носна кърпа и казал: „Е, отговори ми: ще бъдеш ли все още страхлива и ще се страхуваш ли от гръмотевични бури?“ Екатерина добавя, че наистина вече не се страхувала.
Жените били физически и психологически подготвени за трудностите на живота
От детството си благородничките са били научени да водят домакинство. Ако семейството имало финансови проблеми, тогава те трябвало да се измъкнат по всякакъв възможен начин, така че майките предавали своя опит как да изгладят проблемите с финансите. Принцеса Мещерская пише на дъщеря си: „Дълговете трябва да се избягват. По-добре е да се откажете не само от прищявки, но дори и от необходими разходи, отколкото да задлъжнеете.” Героинята на филма “Жесток романс”, обедняла след смъртта на съпруга си, прави всичко възможно, за да уреди живота на дъщерите си. Тя умело маскира липсата на средства, докато най-малката й дъщеря – Лариса – в една от известните сцени, криейки се от всички, яде любимия деликатес на благородниците – сладко.
Благородниците били подготвени за факта, че животът ще бъде труден и че всички трудности трябва да бъдат издържани смело, без да губят достойнството си. Жените, не по-малко от мъжете, били както психологически, така и физически подготвени за трудностите на живота. Това илюстрира разпространения през XVIII и началото на XIX век обичай, според който висшите офицери, тръгвайки на поход, водят семействата си в конвой. От само себе си се разбира, че трудностите на този живот били споделени от всички.
Бременността се възприемала от благородничките като най-често срещаното физиологично и психологическо състояние, тъй като повтарящите се периоди на бременност и раждане съставляват значителна част от живота им. Ако нямала здравословни проблеми и бракът бил силен, една благородна жена можела да роди 15-20 деца през живота си. Например в началото на романа „Война и мир“ Толстой посочва, че в семейство Ростов има 12 деца.
Някои от по-просветените съпрузи следвали месечния цикъл на жена си. Такъв пример е Анатолий Половцов, който е типичен представител на формираната през втората половина на XIX век група на “новите идеологически родители”. И когато се оказва, че съпругата му е бременна, бъдещите родители започват да водят специални “дневници”, където вписват подробно цялата информация за хода на бременността.
Кои са първите умения, които възпитавате у децата си?
