in

6 мита за древен Египет, разказани от киното

Киното е популярна форма на изкуство и един от стълбовете, на които се основава популярната култура. Всъщност често благодарение на филмите ние развиваме определени идеи за известни личности, държави и епохи. Но не всички от тях отговарят на истината.

Advertisements

Ние от Поничка многократно сме развенчавали митове, които са се вкоренили в съзнанието ни благодарение на киното. И този път решихме да унищожим някои стереотипи относно Древен Египет.

Йероглифите са таен код

В Древен Египет са били използвани 3 системи за писане: йероглифи, йератическа писменост и демотическа писменост. Най-красивата и сложна от тях – богато украсените йероглифи – са били използвани за украса на паметници. В същото време текстовете, издълбани върху камък и дърво, биха могли да имат много различно естество: както сакрално, така и художествено. Следователно, ако древните египтяни са искал да шифроват тайни знания с помощта на йероглифи, едва ли биха използвали за тези цели знаци, с помощта на които също са писали например литературни произведения.

Йероглифичната писменост е обрасла с легенди, тъй като древната египетска цивилизация умира и писмеността, приета от египтяните, е напълно излязла от употреба. Последният йероглифен надпис датира от 394 г. пр.н.е. След известно време изчезва и последният човек, който притежавал древната грамотност.

Векове наред значението на йероглифите оставало недостъпно, докато френският лингвист Жан-Франсоа Шамполион не дешифрира древните писания през 1822 г. Разбира се, работата, извършена от него, е била голям тласък в развитието на древноегипетската писменост. Но много от оцелелите документи все още не са проучени. Наивно е обаче да се предполага, че всички те пазят тайни.

Археолозите говорят древноегипетски език

В почти всеки филм има сцена, в която главният герой – обикновено авантюристичен археолог – открива древен свитък и започва свободно да чете написания върху него текст. Всичко би било наред, но древен египетски език не съществува. Египтяните са говорили много диалекти. Следователно, колкото и надарен да е бил ученият, той едва ли би могъл да овладее всички древни диалекти.

Друг недостатък е, че не знаем със сигурност как точно е звучал така нареченият древноегипетски език и въпросът за неговото произношение все още е отворен. Е, няма нужда да казвам, че археолог и лингвист са напълно различни професии.

Фараоните не носели шапки, а Клеопатра винаги е с перуки.

В почти всички периоди от древната египетска история шапките и перуките са били най-важният атрибут на костюма както на жените, така и на мъжете. Те защитавали хората от слънцето и въшките и служили като индикатор за състояние и власт. Например Рамзес II никога не се е появявал публично с непокрита глава. Дори в стаите си фараонът носел една от няколкото шапки, символизиращи кралската власт. А във филма на Ридли Скот „Изход: Богове и царе“ актьорът Джоел Едгертън, изобразяващ египетския владетел, се появява през целия филм с напълно обръсната глава.

Ситуацията обаче се промени драстично по времето на Птолемеевото управление. Елинистичната култура повлиява на много области от живота на древните египтяни, включително модата. Жените престанали да носят перуки и събирали естествената си коса по гръцки. Това се доказва от фибите, намерени в косата на мумифицираните жени от този период, и портретите на Клеопатра, последната кралица на елинистичния Египет, достигнали до нас.

Съдейки по тези изображения, обожаваният от Холивуд владетел, подобно на гръцките жени, събирала косата си на кок на тила. И не носела перуки, украсени със злато и сребро, или помпозни шапки.

Яркият грим на кралицата също може да бъде поставен под въпрос. Най-вероятно Клеопатра се е гримирала възможно най-естествено, както повечето гръцки жени.

Тутанкамон е строен, войнствен владетел

През 2015 г. се състоя премиерата на минисериала „Тутанкамон“, който разказва за живота на египетския фараон Тутанкамон. Ейвън Джогиа изигра главната роля в сериала. Актьорът изобразява войнствен и смел владетел с релефни форми на екрана. Според учените обаче „синът на бога-слънце“ не е бил писан красавец.

Поради цял куп болести, Тутанкамон е бил много слабо развит физически и се движел изключително с помощта на бастун, което го направило неспособен да участва във военни действия. Също така фараонът се отличавал с женствен външен вид и имал неправилна захапка.

Имхотеп и Анак-су-намун

Историята на Древен Египет обхваща около 30 века, повечето от които през върху династичния период. През това време са се сменили много царства, владетели и дори богове.

Но това не пречи на холивудските продуценти да включват исторически личности от различни периоди в един филм и да изграждат измислени събития около тях. И така, сюжетът на 1-ва част от любимата трилогия „Мумията“ се основава на трагичната любовна история на първосвещеника Имхотеп и наложницата на фараон Сети I Анак-су-намун.

Но иронията е, че те не биха могли да се срещнат в реалния живот, защото били разделени от повече от хиляда години. Имхотеп е роден през XXVII век пр.н.е. и е бил древноегипетски мъдрец и везир. А Анак-су-намун е родена през 1348 г. пр.н.е. и е била съпруга на Тутанкамон.

Кой от тези факти ви изненада най-много? Може би знаете други исторически грешки, които приемаме за истина благодарение на киното?