През 30-те години на XX век в Париж две много различни, но силни и талантливи жени с диаметрално противоположни представи за красота се борят за първото място в света на модата. Едната обичала лаконичния стил, а втората предпочитала да шокира. Първата се казвала Коко Шанел, втората – Елза Скиапарели. Разбира се, за две толкова ярки и креативни натури било тясно в едно пространство, така че много скоро те станали ожесточени съпернички.
Ние от Поничка решихме да разберем каква връзка са имали тези легендарни жени и кой може да бъде наречен победител в тази битка.
Бунтарката Коко Шанел
Габриел Бонер Шанел е родена в обикновено бедно семейство. Майка й е била перачка, а баща й – уличен продавач, който продавал работно облекло и бельо. Когато момичето било на 11 години, майка й починала. Габриел не ходела на училище и баща й я изпратил в сиропиталище в манастир, където се научава да шие. Когато Шанел навършва 18 години, тя си намира работа като шивачка, а в свободното си време започва да пее в кабаре и скоро получава известния си прякор „Коко“.
По време на едно от представленията младата Габриел е забелязана от офицера и богат наследник Етиен Балсан. През следващите три години тя живее с него в луксозния му замък и той изпълнявал всички желания и прищявки на Коко. По някое време обаче момичето започнало афера с приятеля на Етиен, английския индустриалец Артър Капел. Той наел апартамент за Коко в Париж и финансирал първия й магазин. През 1910 г. тя получава лиценза си за диайнер и отваря собствен бутик за шапки.
Скоро Артър помогнал на любимата си да отвори друг магазин в престижния курорт Довил, където Шанел представяла не само шапки, но и ежедневни дрехи, подходящи за отдих и спорт. Нещо повече, Коко шиела своите модели от обикновени платове като трикотаж, който преди се използвал за изработване на мъжко бельо. Било необичайно и ново и много скоро в света на модата се появило ново име – Коко Шанел. Дизайнерката бързо придобива популярност и до 1919 г. отваря модната си къща в Париж.
Аристократката Елза Скиапарели
За разлика от Коко, Елза Скиапарели е родена в семейство на италиански аристократи. Баща й е учен и декан на Римския университет, единият й чичо е известен астроном, а другият е известен египтолог, който открива гробницата на Нефертари.
Разбира се, израснала в такава среда, Елза се стреми към творчество от най-ранна възраст и в един момент тя е увлечена от изучаването на древни култури и религиозни обреди. Елза пише стихосбирка, но нейното свободомислие тревожи консервативните родители на Елза и те я изпращат в интернат в манастир в Швейцария. Момичето не харесва строгия ред в интерната и обявява гладна стачка. Разбира се, родителите й били принудени да я приберат у дома.
Доста бързо Скиапарели осъзнава, че подредения и благоденстващ живот, за който родителите й са я подготвили, не й отива. Тя била жадна за приключения, така че когато нейният приятел й предложил да се премести в Лондон и да преподава италиански на децата там, момичето веднага напуснало Рим. Друга причина за това „бягство“ било желанието да се избегне брак с богат, но скучен младоженец, който родителите й намерили за нея.
С дългогодишна страст към мистиката и окултното, Скиапарели започнала да посещава лекции по Теософия в Лондон и се влюбва в харизматичния лектор Уилям де Вент де Керлор. Ден след като се запознават, двойката обявява годежа си и скоро Уилям и Елза се женят. Тя била на 23 години, а той на 30. Уилям твърди, че има паранормални способности, но всъщност е обикновен измамник и шарлатанин, така че в един момент той е депортиран от Англия, като е осъден за гадаене. Двойката пътува до Европа и след това се мести в Америка. Там се ражда дъщеря им Мария Луиза Ивон Радха, която всички наричали „Гого“. Скоро де Вент изоставил жена си с новородената им дъщеря, която е диагностицирана с полиомиелит, а след време, когато Гого пита майка си за баща си, Елза отговаряла, че е мъртъв.
През 1922 г. Скиапарели решава да напусне Ню Йорк и да се премести в Париж. Нейна приятелка и предложила да разработят съвместен бизнес за дрехи. Привличайки подкрепата на модния френски моден дизайнер Пол Поаре, жените решили, че ще продават френски дрехи в Америка, но тази идея не се осъществила.
Независимо от това, Елза се възползвала от идеята да стане моден дизайнер и скоро започнала да шие дрехи за себе си и приятелките си. Истински пробив в нейната работа е колекцията от пуловери и плетени рокли, изплетени от шивачка от арменски произход, която живеела близо до къщата на Скиапарели. Основната „характеристика“ били оригиналните сюрреалистични изображения върху продуктите, с ефект на оптични илюзии, а най-големият успех била шарката, имитираща шал, увит около врата. Година по-късно Скиап, както я наричат приятелите й, пуснала колекция спортни облекла, бански и ленени рокли. Скоро тя отворила модната си къща. Така изгрява звездата на Елза Скиапарели.
Жестоко съперничество
През 30-те години Шанел вече била много популярен моден дизайнер и притежавала голям бизнес. С пристигането на Елза обаче нейното място на трона на висшата мода е застрашено.
В същото време Коко се дразнела от факта, че Скиапарели дори не знаеше как да крои и шие. Което било чиста истина – Елза не шиела сама тоалетите си, а просто драпирала плата по тялото си. За Шанел шумният успех на новия дизайнер бил обида. Коко пренебрежително наричала Елза „тази италианска художничка, която прави дрехи“. Скиап обаче уверено вървяла към успеха и успявала да свърже света на модата и света на изкуството. Сюрреализмът станал много популярен през тази ера и Елза работела с известни художници като Салвадор Дали и Жан Кокто, за да проектират заедно нейната линия дрехи. Те са създали колекция от оригинални рокли и палта. По-конкретно по това време се ражда емблематичната рокля с омар.
Иновативният дизайн на Скиапарели е пробив в света на модата и прави Елза един от най-известните модни дизайнери по това време. За да е в крак със съперницата си, Шанел също решава да си сътрудничи с Жан Кокто и се заема с костюмите за новата му театрална пиеса. Създадените от нея тоалети обаче били осмивани. Говорело се, че „актьорите, увити в бинтове, приличат на ходещи мумии“.
През 1931 г. Шанел се запознава с известния продуцент Самюъл Голдуин, който й предлага огромен хонорар за проектиране на костюми за неговите филми. В Холивуд тя успява да работи върху няколко филма и също така придобива такива звездни клиенти като Грета Гарбо и Марлене Дитрих. В крайна сметка обаче нейната естетика и тоалети не се харесват на местната общественост. Американците смятали, че роклите й не са достатъчно сензационни. Шанел напуска Холивуд, наричайки го „столицата на лошия вкус“.
В същото време тоалетите на Елза достигнали до холивудските звезди и продуценти. Тя успешно успява да работи по няколко филма и започва тясно сътрудничество с филмовата звезда от онова време Мей Уест.
Друг удар за Коко е излизането през 1934 г. на списание “Time” с Елза Скиапарели на корицата. В списанието Елза е наречена „гений“, докато модна къща “Chanel” попада във втория сегмент на модата.
Шанел на бойното поле
В един момент съперничеството между двете талантливи дизайнерки дори довело до лични атаки от страна на Коко Шанел. Именно тя за пръв път обявила война на своята съперничка. Ето само няколко истории, които доказват, че отношенията между двете жени са били доста изострени.
- Веднъж Коко и Елза били заедно на бал. Шанел започнала да танцува със съперницата си и в даден момент „случайно“ я насочила право към свещник със запалена свещ. Гостите трябвало да загасят роклята на Елза със газирана вода.
- След като научила, че Скиапарели има любим модел – Люда Федосеева, Шанел решила да й я отнеме. Тогава Елза платила на момичето двойно повече. Но Коко не отстъпила и предложила на Лзюа троен хонорар. Шанел също така примамила счетоводителя на Скиапарели, който се занимавал с всичките й финансови дела.
- Веднъж Шанел поканила Скиапарели в дома си на рождения си ден. Елза дошла в черна кадифена рокля, а Коко я сложила да седне на току-що боядисан с бяла боя стол. Разбира се, роклята била съсипана.
Безценен принос за модата и на двете дизайнерки
Както Шанел, така и Скиапарели са повлияли сериозно на модния свят и това влияние все още се усеща. И така, благодарение на Шанел, днес имаме безсмъртната малка черна рокля, а Елза даде на света своят “шокиращо розов” цвят.
Скиапарели е била и един от първите дизайнери, които са разработили рокля с прехлупване, бански от две части и шорти с пола. Нейна е и заслугата днес да носим дрехи с видим цип и да използваме материали като целулоид и целофан (например без тях е невъзможно да се създадат водоустойчиви дъждобрани и бейзболни шапки с прозрачен козирка). Елза е била тази, която е излязла със супер популярният костюм от сако с подплатени рамене и панталон-камбана. И това е само малка част от приноса на Скиап в световната модна история.
Дори хора далеч от света на модата знаят за безсмъртните творения на Коко Шанел. Без нея нямаше да я има известната чанта-клъч 2.55, нито рокли от трикотаж, скъсени сака, легендарния аромат Chanel No 5. Освен това Коко беше първата сред модните дизайнери, която е смесвала евтини дрънкулки и скъпи бижута в една визия, а също така е въвела модата на загорялата кожа.
Кой знае, може би именно този състезателен дух е подтикнал двете дизайнерки и им е помогнал да създадат своите шедьоври.
И така, кой печели в крайна сметка?
Няма еднозначен отговор на този въпрос. Да, от една страна, днес името Шанел се чува много по-често и по-силно. Но, от друга страна, Коко затваря бизнеса си през 1939 г., казвайки, че сега не е времето на модата, а Скиапарели продължава да работи до 1954 г. Някой може да спори, че модната къща “Chanel” е възродена през 1954 г., но това вече не е нейна работа – тя е закупена от френските бизнесмени, братята Вертхаймер.
Елза Скиапарели изживя дълъг живот, живеейки в Париж, след това в Тунис. Тя почива през 1973 г. на 83-годишна възраст. През 2007 г. италианският бизнесмен Диего Дела Вале придобива марката “Schiaparelli” и обявява възраждането на модната къща.
Що се отнася до Коко Шанел, тя работи до последно и напуска света през 1971 г. на 87 години.
Вероятно не е толкова важно кой е бил победител в тази сериозна конфронтация. В крайна сметка победата е за целия свят, на който тези две велики жени оставиха своите творения.
Смятате ли, че съперничеството е по-полезно или е разрушително? Кой е по-близо до вас като дизайнер – Шанел или Скиапарели?