Анимацията “Шрек” започна като проект, който унищожава традициите на Дисни: нов формат, опасения, че няма да проработи, нестандартен хумор и необичаен музикален съпровод. А докато сте гледали този филм, едва ли се е случвало да задълбаете в историята на нейното създаване.
Но ние от Поничка решихме да се разровим и открихме много интересни факти. Някои от тях промениха начина, по който гледаме на този шедьовър на DreamWorks.
Как започна всичко и какво се получи
Основателят на DreamWorks Джефри Катценберг първоначално е работил за Disney, но е напуснал и е основал собствено студио.
“Шрек” спечели първия “Оскар” в света за най-добър анимационен филм. Тази номинация се появи в списъка на наградата през 2002 г., като е присъдена на филми, създадени през 2001 г.
Това е първият анимационен филм, който не е на Дисни и е включен в Националния филмов регистър на Америка.
Как е създадена анимацията
Филмът не е измислен от създателите си. Има книга със същото име от Уилям Стейг, правата върху която са закупени през 1991 г. от Стивън Спилбърг. Той не започва работа по анимацията и 4 години по-късно носи сценария в новосъздадената компания DreamWorks. Режисьорът искал да направи стандартна история в стил Дисни. Но Катценберг настоявал да не се състезават с гигантското студио, а да направят нещо коренно различно.
Блатото на Шрек е вдъхновено от плантация с магнолии в Чарлстън, Южна Каролина.
Сюжетът на анимацията не повтаря книгата едно към едно. Например в оригиналната творба Фиона не е била красива принцеса нито през деня, нито през нощта. Тя, както и Шрек, е чудовище. А самият главен герой, освен страховития си външен вид, издиша огън.
Ролята на Шрек била предложена на Никълъс Кейдж, но той отказал: не искал да бъде свързван с такъв герой.
Работата по “Шрек” е продължила 6 години: проектът е стартиран през 1995 г., а филмът излезе на големия екран през 2001 г.
Аниматорите, които се проваляли в други проекти, бивали изпратени да работят върху “Шрек” като вид наказание. Факт е, че създателите на анимацията използвали техника за заснемане на движение: камерата записвала движенията на актьорите и след това те били комбинирани с компютърен модел. Този изключително времеемък процес преди е бил използван при създаването на филми, но не и на анимации.
Всички текстури са разработени подробно: коса, животинска козина, трева, мъх, листа – всичко това е предадено със зашеметяваща автентичност. Магарешката козина се развява на вятъра, но изобщо не реагира като дългата коса на Фиона например. А Шрек има двойна брадичка, когато започне да говори.
Разрушаване на каноните
Още от първия кадър режисьорите показват отношението си към стандартната история на Дисни за принцеси възможно най-ясно: Шрек просто използва откъсната от книга страница като тоалетна хартия. И това създава настроение за цялата лента.
Музиката не е създадена специално за филма (което е нетипично за историите на Дисни), а е избрана от съществуващите разработки. Хитовите, груби песни направиха “Шрек” по-малко приказка и повече поп култура. В същото време музиката е подбрана по такъв начин, че в идеалния случай да съответства на настроението на героите.
Катценберг вярвал, че анимационният филм трябва да се хареса на всички, а не само на децата: за най-малките – ярка картина и интересни герои, за тийнейджърите – сюжет, а за по-възрастните – шеги, които са нетипични за анимациите.
Голяма част от хумора има за цел да унищожи очакванията, създадени в съзнанието ни от традиционните филми за принцеси. Шрек се приближава до спящата Фиона – очакваме целувка, но той просто я разтърсва с рязкото „Стани!“ Разбойници в гората – красивият принц трябва да се справи, но Фиона разпръсква всички. И това е постоянно.
Многобройни препратки
В “Шрек” има много препратки към други анимации. В първата част виждаме огромен брой магически персонажи: Снежанка и седемте джуджета, Вълкът от Червената шапчица, 3-те феи от Спящата красавица, Пинокио. Магарето излита под въздействието на приказен прах – това е препратка към “Питър Пан”. От същото място капитанът-пианист Хук във 2-рата част. Според легендата Фиона спи, омагьосана от проклятие, което може да бъде премахнато само с целувката на истинската любов – „Спящата красавица“. Песента на Фиона в сутрешната гора (не забравяйте, дует с птица) дублира сцена от анимационния филм от 1937 г. „Снежанка и 7-те джуджета“.
Има и препратки към киното. Пинокио във 2-ра част, слизайки в подземието, за да освободи Шрек и котката с магарето – препратка към филма “Мисията невъзможна”. Схватката на Фиона копира схватките на Тринити от “Матрицата”. Началото на 2-рата част и моментът с пръстена е точно копие на сцена от „Властелинът на пръстените“. Да не забравяме и целувката в стил “Спайдърмен” от 2002 г. и Котаракът в чизми, който пародира Зоро.
Влизайки в кралството, героите виждат надписа “Far Far Away”, което, разбира се, предполага Холивуд. А замъкът на лорд Фаркуад много прилича на Дисниленд.
Във втора част, когато Фиона среща феята-кръстница, има сцена, която дублира известната сцена с Мерилин Монро и нейната рокля, издигаща се от вятъра във филма „Някои го предпочитат горещо“. Също така в анимацията се появяват образите на принц Чарлз (феята предлага опции за ухажори на Фиона) и Джъстин Тимбърлейк (плакат над леглото на Фиона в замъка на родителите й).
Не липсва и любопитната „обърната“ трансформация. Фиона е красива принцеса, която всъщност е плашещо чудовище. В „Красавицата и звяра“ пък красивият принц се превърна в чудовище. Трансформацията на Фиона в края на 1-ва част напълно повтаря трансформацията на Звяра: тя се издига във въздуха, озарява я златна светлина и, превъплътена, стъпва на земята. Но краят се случва неочаквано: Фиона остава чудовище.
Нетипични герои
Образът на Фиона разбива стереотипите. Първо, в крайна сметка тя се оказва не красива, а плашеща принцеса. На второ място, тя не е просто жена с нежни ръце, която наблюдава как я спасяват.
Шрек е нетипичен персонаж, тъй като първоначално в неговата история няма конфликт. Напротив, първите кадри от анимацията са образ на идеален живот. Конфликтът около главния герой възниква с наплива на приказни създания в блатото, тоест с появата на типични представители на приказката като такава. Накратко, Шрек спори с класическите приказки на Дисни на всички нива.
Историята в приказка започва не с принцеса, а с условния принц, с Шрек.
Шрек едва ли изглежда като благороден рицар и това разширява възможностите за създаване на нетипичен характер. Ако Снежанка излезе от тоалетната или Пепеляшка си направи свещи от ушна кал, това би изглеждало поне странно. Но в случая с Шрек всичко това е допустимо и дори хармонично.
„Шрек“ не би бил толкова важно и значимо творение, ако не беше първият, който заговори за една идея. „Това е страхотна история за това да приемеш себе си такъв, какъвто си“, казва Майк Майърс, актьорът, който даде гласа си на Шрек. И е трудно да се спори с това.
Кой беше най-неочакваният факт за вас? Може би сега ще разгледате тази анимация от различен ъгъл, какво мислите?
