Може да изглежда, че появата на някои популярни продукти непременно трябва да е свързана с упорита работа и болезнено търсене на формулата за успех. Но кой би си помислил, че в някои случаи това е просто случайност. Изгорени ябълки, остаряла пшеница и неизмити ръце са само малък списък с причини за появата на това, което сега виждаме като продукти и храни, популярни по целия свят.
Ние от Поничка се забавлявахме много, правейки това малко проучване и сега сме готови да споделим с вас тези истории за необикновени открития.
Царевичен снакс
Според едната версия за създаването на царевичния снакс с вкус на сирене, той произхожда от щата Уисконсин. Фирма за полуготови фуражи използвала специална машина, която от време на време се запушвала и изисквала почистване. За целта работниците хвърляли в нея мокра царевица, която падала във фурната и се подувала като пуканки. Един ден служителят на компанията Едуард Уилсън видял как тази пуканка излиза от машината, отнесъл я вкъщи и добавил подправки. Така се появил любимият вече снакс, който основателите на компанията впоследствие успешно патентоват.
Начос
Според легендата сервитьорът Игнасио Аная изобретил рецептата за начос в движение, когато редовен клиент помолил да сготвят нещо необичайно. В кухнята мъжът забелязал прясно изпечени тортили, нарязал ги на триъгълници, поръсил ги със сирене и ги подправил с халапеньо, наричайки ястието Nachos especiales. Ресторантът все още използва тази оригинална рецепта, а самият Аная по-късно отваря собствено заведение, ресторант Nachos.
Синьо сирене
Смята се, че синьото сирене е открито случайно поради факта, че просто е забравено. В миналото сиренето се съхранявало при естествена температура и в пещери с контролирана влажност. Според легендата едно от първите сини сирена – Рокфор – се появява, когато младеж забравя хляб и сирене в пещера, разсеян от красиво момиче. Няколко месеца по-късно плесента си свършва работата. Впоследствие се появяват много сортове синьо сирене поради опитите да се задоволи търсенето на сирене Рокфор.
Тарт „Татен“
През 80-те години на миналия век сестрите Стефани и Каролайн управлявали хотел във Франция, който бил кръстен на фамилното им име – Татен. Най-често срещаната версия е, че Стефани Татен, която често се занимавала с готвене, веднъж искала, както обикновено, да приготви ябълков пай за гостите. Но в този ден тя била толкова преуморена, че сложила ябълките да се задушат в масло и захар и напълно забравила за тях. Когато се върнала, плодовете вече били карамелизирани, но тя решила все пак да ги сложи в пая. В крайна сметка всички го харесали и той се превърнал в емблематично ястие на хотела.
Корнфлейкс
Веднъж братята Джон и Уил Келог забравили варено жито за дълго време. Когато го намерил, заради ограничения си бюджет те все пак решили да го използват и се опитали да го разточат, за да получат дълги листове тесто. Резултатът обаче бил зърнени храни, които те изпържили и поднесли на пациентите от санаториума си. По-късно Уил решава да разшири производството, като започва да използва захар в рецептата. В крайна сметка, поради това, възникнали разногласия между братята, но ние се радваме на техните продукти и до днес.
Стафиди
За пръв път стафидите са открити случайно в изсушена форма директно на лозата още през 2000 г. пр. хр. и, според стенните рисунки, те са използвани главно не за храна, а като… украса. Това обаче не продължило дълго. По-късно финикийците и арменците засаждат в своите региони с идеален климат лозя, от които да произвеждат стафиди и започват да търгуват с гърците и римляните, които ги ядат в големи количества.
Изкуствен подсладител
Един от видовете изкуствен подсладител, аспартамът, е открит за пръв път през 1965 година. Джеймс Шлатер, химик на GD Searle, работел върху лекарство за лечение на стомашни язви и случайно разлял по ръката си аспартам, междинен продукт в гастрина. Облизвайки пръста си, той забелязал, че вкусът му е сладък. Впоследствие аспартамът бил обявен за алтернатива на захарта, която не води до напълняване и не е канцероген (за което се подозира друг подсладител – захарин).
Розова лимонада
Точният произход на розовата лимонада остава загадка, но изследователите са измислили два възможни сценария, които датират от времето, когато пътуващите циркове са били популярни.
Едната история датира от 1912 година. Мъж на име Хенри Алот стоял зад гишето и продавал обикновена лимонада. По някое време няколко бонбона с червена канела паднали в каната с напитката и боядисали лимонадата в розово. Поради големия поток от клиенти той не можел да си позволи да затвори, затова продал новата напитка, а хората я харесали.
Втората теория е по-малко романтична и гласи, че продавачът на лимонада в цирка по някакъв начин е останал без вода. Той се втурнал в близката палатка и се сблъскал с циркова артистка, която току-що била изпрала червените си чорапогащници, които придали на водата розов оттенък. Той грабнал легена и хукнал да продава водата, наричайки я „ягодова лимонада“.
Може би знаете някои интересни истории за произхода на други продукти?
