М. Димитрова
Тази есен Нетфликс пусна минисериала „Дамски гамбит“, който разказва историята на Елизабет Хармон, момиче-чудо, което успява да победи на шах най-добрите гросмайстори от цял свят. Главната роля е изиграна от една от най-обещаващите млади актриси в Холивуд – 24-годишната Аня Тейлър-Джой. Проектът незабавно се превърна в един от най-гледаните и обсъждани през 2020 г. и получи възторжени отзиви както от критиците, така и от зрителите.
Ние от Поничка решихме да разберем защо историята за брилянтната шахматистка е завладяла публиката. А накрая ще намерите бонус, който може да ви подтикне да играете шах.
Вплетена е лична история
Поредицата е базирана на едноименния роман на Уолтър Тевис. Написан е през 1983 г. и до някъде отразява личната история на автора, който сам е бил шахматист. Планирано е романът да бъде филмиран почти веднага след публикуването му, но скоро след това Уолтър починал и възникнали проблеми с правата върху книгата.
През 2000-те адаптацията на романа е обсъждана отново и Хийт Леджър е бил готов да режисира филма. Актьорът се заинтересувал много от тази история, защото и той, като главната героиня, беше пристрастен към наркотиците и искаше да подчертае тази тема, използвайки своя опит. Елън Пейдж е била разглеждана за ролята на Елизабет Хармон. Трагичната смърт на Леджър обаче съсипа всички планове.
Интересът към проекта се събужда отново 12 години по-късно. Режисиран е от успешния сценарист Скот Франк, който решава да заснеме не филм, а мини сериал, като по този начин разширява разказа. Играейки умело със сценария и улавяйки публиката от първите кадри, Франк превръща тази история в драма и психологически трилър.
Отчасти „Гамбитът на кралицата“ се основава на реални събития
Въпреки че Бет Хармон е измислен герой, съществува поразителни прилики с истинското шахматно чудо Боби Фишер. Той също е влязъл внезапно в шахматния свят през 60-те години, мразел е баща си, изкарвал е прехраната си с игра на шах още от детството си и печели шампионата на САЩ на 14-годишна възраст. В допълнение, Фишер, подобно на Хармон в сериала, учи руски, за да се справи със съветските гросмайстори. По ирония на съдбата обаче Боби е бил доста пренебрежително настроен към шахматистките, твърдейки, че жените не са толкова способни в тази игра.
За да придаде на сериала максимална достоверност, режисьорът наема за консултанти един от най-опитните треньори по шах, Брус Пандолфини, както и 13-ия световен шампион по шахмат Гари Каспаров. В резултат на това всички актьори на екрана играят истински и техните ходове и игри изглеждат много убедителни. Нещо повече, последната игра на Елизабет с Боргов е частично копирана от истинска игра през 1993 г., когато Василий Иванчук и Патрик Улф се срещат на масата. Така че не е изненада, че сериалът беше добре приет в шахматния свят, което е голяма рядкост. Дори Международната федерация по шах туитва „Страхотна игра, Netflix“.
Авторите създават красива драма за израстването, която повдига важни теми
Въпреки факта, че „Гамбитът на кралицата“ дори в заглавието на поредицата ювучи като глава от учебник по шах за начинаещи, това не е история за спорта. Сериалът разказва за живота и трудностите на израстването. На пръв поглед може да изглежда, че наборът от теми, повдигнати в поредицата, е доста стандартен: трудно детство, проблемите на сираците, борба с всякакви зависимости, феминизъм и снизходително отношение към жените в мъжкия шахматен свят. Авторите обаче представят всички тези идеи много деликатно. Поредицата трудно може да бъде упрекната в морализаторство – публиката просто наблюдава живота на Бет. Те преминават през всички важни етапи с нея: загубата на близките, търсенето на приятели, първата любов, всички победи и поражения. В същото време на преден план излизат не конфликтите на главната героиня с външния свят, а търсенето на нейното място в него.
Разбира се, тук не може да не се отбележи брилянтната работа на Ани Тейлър-Джой, която успя да предаде цялата гама от чувства на своята героиня с помощта на минимални актьорски техники. Понякога изглежда, че актрисата играе само с очите си, а публиката усеща цялото напрежение, което се случва в кадъра.
В поредицата няма злодеи
Режисьорът успя да създаде сериал, в който няма негативни герои и някакъв вид глобално зло. Може би това прави историята толкова трогателна и увлекателна, защото зрителите просто са уморени от негативизма.
В сиропиталището никой не се подиграва на малката Бет – дори прословутите хапчета не се дават на децата от лошотия и спират тази практика веднага, щом подходът към медицината се променя. Приемните родители също не се отнасят зле с момичето – да, вторият баща напуска семейството, но това е по-скоро подлост, а не злоба. А майката по свой начин дори помага на осиновената си дъщеря, доколкото може.
Разбира се, тя получава бонуси от таланта на Бет, но не може да се каже, че я експлоатира. И дори след като попада в доста суровия „мъжки“ свят на шаха, героинята не се сблъсква с тормоз и подигравки – никога няма да й бъде отказано участие в турнира поради пола и статуса й. Всички партньори на Елизабет се оказват изключително достойни хора – дори след загуба, те приемат поражението с чест и се възхищават на таланта и интелигентността на своя съперник. Някои от тях дори стават неини приятели.
Красива картина и костюми
„Гамбитът на кралицата“ може да се нарече естетически безупречно издържан проект с много симетрични кадри. Още от първите минути поредицата изумява с красотата на визуалната гама, която между другото се допълва от отличен саундтрак. Много често случващото се в кадъра наподобява приказка – или заради омагьосващата тема на шаха, или защото става въпрос за отдавна отминалата ера на 50-60-те години на миналия век.
Костюмите заслужават специално място. Те не само ни отвеждат в миналото, но и предават настроението и характера на героинята. Отначало това е дискретен и доста скучен образ на момиче от сиропиталище. С течение на времето обаче Бет придобива увереност и предпочита да носи ярки и контрастни тоалети. Доста често тя избира черно-бели тоалети – точно както в шаха. Като цяло ерата на 50-те е плодородно време от гледна точка на модата, така че разглеждането на костюмите от това време е истинско удоволствие: бухналите рокли и перфектно оформените коси на жените, официалните костюми и шапки на мъже. За да помогнат на феновете на поредицата да разгледат по-добре всички тоалети на Елизабет, създателите на проекта, заедно с музея в Бруклин, организираха виртуална изложба на костюмите.
В сериала има изрични препратки към Набоков и Луис Карол
Вероятно няма много писатели, които са се занимавали с темата за шаха в работата си. Един от най-известните беше, разбира се, Владимир Набоков. Дори тези, които са далеч от света на шаха, сигурно са прочели романа му „Защита Лужин“. Основният му герой е аутист и доста недружелюбно момче, което играе шах гениално. Той пътува из различни градове, за да участва в турнири, придружен от съмнителния си настойник. Паралелите с поредицата са съвсем очевидни, но „Гамбитът на кралицата“ се различава от „Защита Лужин“ с щастлив край. Друга препратка към романа са измислените шахматни игри, които Бет играе на тавана в съзнанието си, като си представя, че сенките на дърветата са фигурите на дъската. Героят на Набоков също вижда шахматни дъски навсякъде – дори в самия край в горящите прозорци на къщата отсреща.
Можете да намерите и друг литературен прототип на Елизабет – Алиса от книгата на Луис Карол „Алиса в Огледалния свят“.
Можете да се уверите в това, като гледате последния епизод. По време на решителния мач между Бет и съветския гросмайстор Боргов чуваме фразата: „Пешката става кралица“. 7-те епизода от поредицата са 7-те квадрата, през които Алиса трябва да премине, за да стане кралица. Неслучайно във финалната сцена главната героиня дори прилича на Бялата кралица – с бяла шапка и бяло палто.
Бет се появява на булевард „Гоголевски“ в Москва, където възрастни мъже играят аматьорски шах и им казва: „Да поиграем ли?“ По този начин сюжетът се завърта, защото още в първия епизод Бет играе шах с възрастния портиер от сиропиталището. Може би създателите на поредицата ни намекват, че светът е един вид шахматна дъска и трябва да играем достойно.
Бонус
След премиерата на поредицата интересът към шаха в света рязко се увеличи. През първите 10 дни след излизането на сериала интернет потребителите започнаха да въвеждат думата „шах“ в търсачките 273% по-често от преди. Тоест на всеки 6 секунди някой търси информация за шаха. Кой знае, може би благодарение на „Гамбитът на кралицата“ ще имаме нов шахматен гений.
Гледахте ли вече този минисериал? Какво впечатление ви направи?
Последно обновена на 2 декември 2020, 21:14 от Иван Петров