Облеклото е универсален език още от древността. По правило във всяко традиционно женско облекло е имало поне един забележим детайл, по чието наличие веднага може да се направи заключение за притежателката му. Костюмите и техните елементи се различавали не само при представителките на различни държави, но и при различните региони. Нека се отправим на пътешествие и да видим!
Пулай
Момичето от ерзянския народ (субетнос на народа мордва) облича първия си пулай при навършване на пълнолетие и трябва да го носи през целия си живот. Дори да прекрачи прага без нея, се смятало за неприлично.
Външният вид на това коланно украшение е абсолютно луксозен – то е бродирано с редици мъниста, черупки от каури, метални нашивки. Долната част на пулая е увенчана с дебел ресни от мънистени вълнени конци.
Айшон
Айшон (ашян) е ритуална украса за глава на омъжена удмуртска жена от племето вотяки. Представлява твърда конусовидна шапка, изработена от кожа или брезова кора, покрита с платно. Украсена е с монети и метални висулки. Отгоре се носи квадратен шал „сулик“.
От деня на сватбата до раждането на първородното дете жените носели черен сулик, а след това червен до дълбока старост. Косата и лицето на младата съпруга трябвало да бъдат скрити през първите два-три месеца след сватбата. След това се провеждала церемонията „sulyk kyskon“ (сваляне на воала). Едва от този момент момичето можело да общува с роднините на съпруга си.
Рокля – Бербериска
Традиционното облекло на мароканската булка от еврейски произход в края на XIX-XX в. е така наречената „голяма рокля“, известна още като „бербериска“. Такава рокля се е носела на сватбата, а след това жените на практика са я носили на всички големи тържества, тъй като златната бродерия я е превръщала в безумно скъп и статусен елемент от гардероба.
По традиция роклята се подарявала на булката от нейния баща. Тя символизира отделянето на момичето от семейството и прехода към мъжествеността, но също така подчертава, че булката остава вярна на традициите на своята религия. Полата е украсена с двадесет и два златни галона в чест на същия брой букви от еврейската азбука. Освен това тя е бродирана със символи на дървото и кръга на живота, които благославят момичето и неговото семейство.
Челуш с чикилики
Накитът за глава на донската казашка девойка се наричал „челуш“ и представлявал превръзка от червено кадифе като кокошник, бродирана с малки перли по края. Челоуч се украсявал с бродирани растителни орнаменти, цветни камъни и се връзвал отзад на главата с панделки. Ако беше придружен и от чикилики – перлена мрежа, украсяваща слепоочията и челото, можехме да кажем със сигурност: ние сме момиче от заможно семейство.
Чикиликите се изтъкават на бял конец или конски косъм и се пришиват на алена копринена панделка. Перлените бижута не са били прикрепени към украшението за глава, а винаги са били носени под него, като по-късно са преминали с момичето в брачния живот.
Перак
Жените от Ладак и Занскар (региони в най-северната част на Индия) наследяват тази украса за глава с форма на кобра от майките си, когато се омъжват. Това не е просто символ на статус, а истинска семейна реликва! Перакът обикновено се дава на най-голямата дъщеря в семейството, но ако кланът е достатъчно богат, той се шие и за по-малките дъщери.
Перакът се бродира с огромно количество естествени тюркоази, кехлибар и корали, сребърни и златни мъниста. За да се задържи такава масивна конструкция, основата е изработена от дебела овча кожа, а отвътре е украсена с червен филц. Ако собственичката на перак се окаже в трудна житейска ситуация, винаги може да отреже няколко камъка и да ги продаде.
Бижута за гърди
„Може да се каже, че сте заможна“, може да се каже за жена от Чувашия, която носи бижу от плочка шулкеме. То представляваше правоъгълник, дебело прошит с редове от дребни сребърни монети. Долната част на шулкеме е облицована с черупки от крави. Подобен аксесоар, наречен „pochkama“, имало и планинското племе мари. Той се отличавал със специална закопчалка – сулгама с кръгла дупка и защитна гравюра.
Сватбени корони
Всяка норвежка жена може да се почувства като кралица поне веднъж в живота си! Това е така, защото традиционното норвежко сватбено бижу е корона. В зависимост от богатството на семейството короната се изработва от всичко – от слама в най-бедните семейства до сребро и злато в богатите.
Декорацията също била разнообразна – от цветя, помпони и панделки до скъпоценни камъни. Но най-важни от всички са били камбаните. Предполагало се, че звънът им прогонва всички проблеми и нещастия от булката. А тя трябвало да танцува на празника си, докато короната не падне от нея!
Лазарска носия и пафти с катарами
Само веднъж в живота българска девойка облича тази носия – по време на празника Лазарова събота. С нея се отбелязва посвещението – преходът от момиче към почетна девойка. Преоблечените лазарки правят обиколка на селото, участват в редица ритуали: разчупване на хляба, хороводни танци, раздаване на обредни храни. В заключителната част на празника се провежда ритуалът кумичене – по водата се пускат венци. Който от тях изплува по-далеч, пръв ще стане булка!
Често на празника момичетата заемат от майките си или от по-възрастни приятелки атрибути от облеклото на възрастните жени, по-специално колан с катарами – пафти. Формата на катарамите е много подобна на добре познатата шарка пайети, известна още като „турска краставица“. Ако носите пафти – можете да се омъжите! По традиция семейството на младоженеца подарява на бъдещата булка нейния собствен колан, както и комплект бижута.
Прическа с рога
(Във филма/ настояща монголска аристократка)
Именно образът на булката от Халха е вдъхновил дизайнерите на костюми за един от образите на Падме Амидала, кралицата във филмите „Междузвездни войни“.
Всъщност тази невероятно сложна прическа под формата на рога символизира силата на плодородието. На главата на момичето се слагала филигранна сребърна шапка, а косата ѝ била разделена на две части и умело вчесана и закрепена с ювелирни фиби. Разбира се, само истинска монголска аристократка е можела да я носи.
9 элементов традиционного женского гардероба, которые расскажут вам о статусе своей хозяйки / AdMe
