За мнозина Япония изглежда като друга планета. Но освен сушито и фантастичните технологии, в тази страна има и нещо по-важно, което понякога остава скрито от погледа. А именно начинът, по който японците гледат на света. Може би благодарение на специфичния философски подход към нещата тази страна е постигнала такъв успех.
Ние от Поничка се опитахме да разберем каква е тайната на японската философия за живота. А в бонуса ще намерите реклама на Apple, която може да се появи само в Страната на изгряващото слънце.
Японците обичат природата, но и винаги са готови за нейните капризи
Поради географското си местоположение природните бедствия в Япония не са рядкост. В продължение на векове цунамита, земетресения и други природни бедствия не само унищожават домовете, но и укрепват духа на местните жители. Огромна вълна връхлита сушата, но след това морето се отдръпва и сезоните следват един след друг, независимо дали хората искат или не. През това време японците са развили смирение пред природата и разбирането, че нищо не е вечно.
В будизма съществува понятието “муджо”, което означава, че светът е постоянно в движение, а крехкостта е естествено състояние на нещата. Благодарение на това осъзнаване се появява това характерно японско спокойствие и жителите на Страната на изгряващото слънце са готови за изненадите на Майката Природа. Много от тях имат „раница за спешни случаи“, която включва аптечка, дъждобран, свещ и кибрит, няколко бутилки вода, преносимо радио, храна (включително консервиран хляб) и дори преносима тоалетна. Раницата тежи 5 кг с всичко необходимо.
Те знаят как спокойно да приемат не само природните, но и житейските трудности
Друг принцип на японския мироглед е тясно свързан с предишния: „моно но аваре“. От японски тази фраза се превежда като „тъжният чар на нещата“. Тук става дума за способността да усещаме крехкостта на това, което ни заобикаля, което го прави още по-красиво и предизвиква усещане за лека тъга. Моно но аваре касае не само материалната страна на живота, но и вътрешния свят на човека.
За японците не само природните явления или сезоните са временни. Те отлично знаят, че дори това, което изглежда непоклатимо, е временно. Любовта рано или късно ще изчезне, приятелството също. Оттук и готовността да поемат ударите на съдбата изцяло въоръжени, да се разделят с миналото с достойнство и да създадат нещо ново.
Японците са перфекционисти не само в работата, но и в ежедневието.
В японската философия на живота икигай съществува понятието „кодавари“. Ако икигай е за разбиране на собственото значение и цел в този свят, то кодавари е нещо по-специално. Това е стремежът към върхови постижения и постоянство в заниманията и не става въпрос само за професията.
Кодавари означава, че човек се гордее с това, което прави през целия си живот. Чувството за гордост изгражда фокус и навик да обръщате внимание на детайлите. Всъщност това е един вид лична летва, която човек си поставя, и тя винаги е висока. Например, героинята във филма “Tampopo” притежава закусвалня, в която сервира юфка. Тя е доволна от себе си само когато гостите изядат цялото ястие.
Трудностите се посрещат не само със спокойно лице, но и с кралско достойнство
Гаман означава толерантност на японски. Зад тази дума обаче има нещо повече. Терминът произхожда от будизма и изразява способността да „търпиш привидно непоносимото“. Гаман също обхваща способността да се контролират собствените емоции, действия и развива търпение у човека. Това не е само смирение, а и способността да не губите самообладание в трудни ситуации.
Това включва и действия, насочени към преодоляване на тези трудности: според гаман всеки ден трябва да се полагат усилия за промяна на ситуацията към по-добро. Японците, както и много азиатски народи, се характеризират с колективизъм. Следователно гаманът също отразява необходимостта да се помогне на другите при решаването на техните проблеми.
Една минута на ден им е достатъчна, за да овладеят ново умение.
Понятието „кайзен“ е донякъде подобно на „кодавари“, но често се свързва с професионалната сфера. То е синоним на по-добра ефективност и е насочен към непрекъснато подобряване на работните процеси на всички нива, от обикновената секретарка до изпълнителния директор. Той се различава от европейското разбиране само по метода за постигане: при японците е еволюционен, прогресивен. Този принцип обаче може да се прилага не само в работата.
Водени от него, японците ограничават разходите си, като същевременно поддържат приличен жизнен стандарт, изграждат деня така, че да правят възможно най-много и да не се уморяват, докато променят процеса навсякъде, където ще спестите време и усилия. Кайзен може да бъде изпълнен от всеки: достатъчно е да отделяте 1 минута за всяко начинание всеки ден, без да се разсейвате от нищо. Това може да бъде достатъчно да научите нещо ново на работното място или да овладеете ново хоби.
Те ценят красотата и знаят как да я направят дискретна
Подобно на много други принципи, шибуи е широко понятие. Първоначално то е било свързано с естетиката и е било близко до “ваби-саби”. Това означава красота, но такава, която не привлича вниманието и не крещи от екраните. Естетиката на шибуи е скромна, характеризираща се с икономичност на форми. Тоест това е един вид баланс между външната простота и вътрешното съдържание.
Шибуи може да се ползва за картини, книги, места и дори хора. В последния случай това означава вътрешна красота, което се характеризира със скромност, естественост и непретенциозност. „Шибуи“ – днес дори наричат така спортисти, които допринасят за успеха на отбора, но не се открояват.
В Япония не е обичайно да се оставя боклук
Този принцип идва от възклицанието Мотанай!, което се превежда като “Каква загуба!” Принципът на мотанай е използван от природозащитниците за насърчаване на повторното използване на ресурсите. Не е изненадващо, че в Япония активно се развиват ремонтните дейности и разделното изхвърляне на отпадъци. Самите жители на Страната на изгряващото слънце се опитват с всички сили да намерят нов дом за неща, които самите те вече не използват.
Грижовното отношение към света около вас се проявява в дребни неща: счита се за неприемливо да оставите дори едно зрънце ориз в чинията. Мотанай може да се приложи и към човек: в този контекст това означава внимателно използване на вътрешната енергия, съживяване на нещо старо (например връзки, хобита) и самоограничаване. Японците няма да купят нова вещ, ако старата работи правилно.
В страната се използва много пластмаса. Културата на опаковане на продуктите тук е добре развита: смята се, че колкото по-добре е опакован продукта, толкова по-високо е качеството на услугата. Но от лятото на 2020 г. магазините са длъжни да начисляват на клиентите поне 1 йена на найлонова торбичка. А малкото градче Камикацу се смята за първото, в което не се произвеждат боклуци. Жителите му разделят боклука на 45 вида.
Срамът е в основата на връзките.
Отношенията в японското общество се изграждат върху ясна йерархия, а един от аспектите се нарича амае. Той се основава на зависимостта на един участник във връзката от друг. По-слабата страна разчита на благосклонност със своите слабости и недостатъци. Най-яркият пример за амае е връзката между майка и дете. Тези взаимоотношения обаче се практикуват също между влюбени и дори на работното място.
Амае се свързва с чувството на срам: японците го изпитват, ако не могат да поддържат баланс във връзката. Срамът за тях е вид грижа за отношенията с другите. Например, ако японец иска да се срещне с някого, той му прави малък подарък. Получателят автоматично ще зависи от подателя и трябва да предприеме взаимна стъпка. Ако подаръкът не им харесва, японците не могат директно да откажат на дарителя – това поведение се счита за грубо.
Храната не е просто начин да си набавите енергия
Японците наричат кулинарните си традиции уашоку, те са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Уважението на японците към храната се проявява в етикет и много последици са свързани с позицията на клечките в ръцете. Например клечките не могат да се поставят на масата, така че да сочат към някого: това ще се възприеме като заплаха. Японците не приветстват придирчивостта в храната – неучтиво е да поискате да замените съставка или ястие дори в ресторант. Тези и други особености показват колко сериозно японците приемат храната.
Преди да започнат хранене, японците казват „itadakimasu“ (буквално „приемам с благодарност“, аналог на нашето „добър апетит!“). След ядене е обичайно да се казва „gotisosamadesita“ (буквално „беше много вкусно“). Именно тези изрази са първите, които малките деца в Япония се научават да произнасят.
Бонус: Рекламата на Apple по целия свят и в Япония
Рекламата на Apple наскор представи знаменитости, използващи Mac. Опра Уинфри, Дейвид Бауи, Граймс и други се появиха в кампанията. Японците направиха крачка напред: рекламите показват герои от популярно аниме. В някои кадри логото се запазва, а в други е заменено със сърце.
Коя особеност на японския манталитет ви допада? Коя никога не бихте приели?
