Има са стотици книги и десетки филми за романтиката на пиратския живот. Сега за нас корсарят е дръзкък капитан с папагал на рамо, който заравя съкровища на необитаеми острови. Е, и как без неговите помощници – закалени моряци, сред които със сигурност има и такива, които импозантно се движат на дървен крак или постоянно наместват превръзката на окото си. Повечето от „фактите“, които знаем, обаче са само измислици.
Ние от Поничка сме гледали много филми за пирати и сега сме готови да развенчаем 8 дълбоко вкоренени мита.
Мит 1
Сайда ал-Хура е друга жена, позната в пиратството. Тя си сътрудничила с друг корсар, Барбароса, и контролирала Средиземноморието в началото на XVI век. Успешен набег в Гибралтар допълнително затвърдил репутацията й на една от най-страхотните жени пирати. Между другото, през цялото това време тя била и владетел на град Тетуан в Мароко. Снимката по-горе показва картина, изобразяваща Сайда.
Мит 2: Корсарите вилнеели изключително във водата.
Разбира се, пиратските дейности са свързани с морето. Те обаче често отивахали по-далеч и оперирали на сушата, понякога дори превземайки крайбрежни градове и крепости. С това се слави османският морски командир Хайредин Барбароса, който по този начин става владетел на Алжир, а по-късно нахлува в различни градове на територията на съвременна Испания и Италия.
Легендарният Хенри Морган бил майстор на сухопътни експедиции. По време на похода си към Панама той прекосил джунглата и превзел столицата. Няколко години по-късно Морган става губернатор на Ямайка.
Мит 3: Капитанът имал абсолютна власт
Парадоксално, но пиратите са имали развита демокрация и са избирали всички ключови длъжности, за разлика от екипажите на военни или граждански кораби, на които е бил назначен капитан. Абсолютната власт довела до факта, че на обикновените моряци и офицери се плащало малко, те били хранени лошо и претоварвани с работа.
Пиратите решавали абсолютно всичко с общо гласуване: къде да плават, кого да ограбят, какво да правят със затворниците. В същото време гласът на капитана тежал не повече от мнението на обикновения моряк. Споделянето на плячката също било честно, като се взимали предвид приносът и уменията на всички участници. И всичко това ясно е изписано в специален кодекс.
Мит 4: Пиратите са разбойници и главорези
Всички сме чували, че пиратите са известни главорези и безмилостни бандити, но в действителност изобщо не е било така. Поради ниските заплати и лошите условия на труд много моряци започвали да се занимават с пиратство. Всъщност там те откривали същия контингент като на обикновените кораби, но по-благоприятни условия за съществуване.
Като цяло пиратите били доста хуманни за времето си. Тяхната цел била да изземат стоките, а редките репресии са били извършвани само за сплашване и да се създаде необходимата репутация. Историкът Дейвид Мур пише за Едуард Тийч, известен като Черната брада: „Няма документални доказателства, които да доказват, че е бил жесток. С изключение на последния му двубой, но в този случай той първо се е защитавал.”
Мит 5: Затворниците били изпращани на разходка по дъската
Първият човек, който излязал с идеята да изпрати затворник по дъска във водата, бил писателят Даниел Дефо в книгата си „Обща история на пиратството“. В последствие тази идея била възприета от други автори и повторена. Всъщност няма доказателства, че истинските корсари са принуждавали затворниците да правят такива неща.
Мит 6: Куките вместо ръцете и дървените крака са нещо обичайно
Може би една от първите асоциации с истински пират е кука вместо ръка и дървен крак. Такива „протези“ наистина са съществували. По онова време моряците често са били ранявани сериозно, но малцина оставали дееспособни след това. Пиратите с наранявания на краката често получавали компенсации и се пенсионирали. Куката на ръката била по-малко смущаваща и било възможно да продължат да работят с нея.
От друга страна носенето на превръзка на окото изобщо не било свързано с нараняване. Тя се използвала, за да може скритото око да свикне с липсата на светлина, в случай че трябва да слезе в тъмните части на кораба.
Мит 7: Заравяването на съкровища е обичайна практика
Според този популярен мит, пиратите непрекъснато са заравяли съкровища на необитаеми острови или други скрити места. Следователно светът просто трябва да бъде препълнен със забравени съкровища. Но това е далеч от истината. В историята има само няколко забележителни примера. Един от тях е съкровището на Уилям Кид, което властите бързо открили, а капитанът бил арестуван. Друг пример е плячката на Франсис Дрейк, която той скрил веднага след грабежа, а след това се върнал сам за нея.
Нещо повече, основните трофеи на корсарите в никакъв случай не били злато и бижута. В повечето случаи те се задоволявали с храна, оръжия или хранителни стоки, които можели да бъдат препродадени.
Мит 8: Папагалът на рамото е верен спътник
През златния век на пиратството в Европа стават модерни екзотичните животни и птиците. Папагалите били лесни за транспортиране и стрували добри пари. Логично е пиратите да са се занимавали с транспортирането им. Няма доказателства обаче дори за един капитан или моряк, който да е ходил по морето с верен приятел на рамо.
Но със сигурност се знае, че на корабите е имало котки. Те също са придирчиви, но умеят да ловят мишки и плъхове, а и според морските вярвания те носят късмет на борда.
Очарован ли сте от романтиката на пиратския живот? Кой е любимият ви филм или книга за пиратите?
