Анджелина се връща от почивка със счупена ръка и открива контрабандни диаманти в гипсовата си отливка. ФБР иска да използва Анджелина като примамка, за да хване престъпниците, но буйната възрастна дама поемама нещата в свои ръце.
— Мамо! — Нина се втурна да поздрави Анджелина, докато минаваше през охраната на летището. — О, Боже, добре ли си? Нека да ти взема куфара…
— Неудобно ми е да си счупя ръката, но нараняването е добре. — Анджелина вдигна лявата си ръка, за да покаже на дъщеря си гипсовата отливка, която я покриваше от ръката до лакътя.
Нина се намръщи.
— Вече си на 70…не мислиш ли, че е време да намалиш темпото?
— Шегуваш ли се? — Анджелина се засмя. — Физически и финансово съм здрава. Възнамерявам да имам колкото се може повече приключения, преди времето ми да изтече.
— Извинете, госпожо. — каза суров мъж в униформа на охрана на Анджелина. — Трябва да дойдете с мен.
Мъжът беше толкова мрачен, че Анджелина не можеше да не си помисли, че е в беда. Вълна от безпокойство разтрепери ръцете й. Тя и Нина последваха мъжа до уединена стая за сигурност, където й беше показано изображение на ръката й от скенер.
— Не разбирам. — каза Анджелина. — Това прозрачни петна в ръката ми ли са? Със сигурност охраната на летището не вика хората настрана, за да ги информира за здравословни проблеми?
Веждите на мъжа потрепнаха, сякаш въпросът го подразни.
— Не, госпожо, но ние спираме хора, които пренасят контрабандно ценности.
— Аз не съм контрабандист! — Анджелина настоя. — За Бога, аз съм на 71 години. Не можете наистина да мислите, че съм крала ценности в чужбина! Отнема ми пет минути, само за да седна с този мой стар хълбок.
— В този момент всичко, което искаме, е вашето сътрудничество, госпожо. — каза служителят по сигурността. — Трябва да сканираме вашия гипс с друга машина, за да потвърдим подозренията си.
Анджелина се съгласи. Тя последва служителя по сигурността в отделна стая, където отново беше сканирана.
— Това определено е партидата диаманти, която очаквахме, госпожо. — каза той искрено. — Това са шлифовани диаманти на стойност около 400 000 долара.
Анджелина едва не припадна. Тя беше толкова шокирана и объркана, че й отне малко време да осъзнае, че служителят по сигурността й говори.
— …или можете да ни помогнете. Вярваме, че тази отливка със скритите в нея диаманти ви е поставена по погрешка. Контрабандистите ще дойдат след вас, за да си върнат диамантите. Когато ви намерят, ние ще хванем.
— Не смятате да използвате една крехка възрастна дама като стръв за контрабандисти на диаманти! — Анджелина отвърна.
Човекът се намръщи.
— Всичко, което трябва да направите, е да ни предупредите, когато контрабандистите се свържат с вас, за да уредим отливката да им бъде върната.
Той протегна визитна картичка. Анджелина сложи очилата си, за да прочете дребния шрифт, включително името на мъжа.
— Добре, агент Финли, мога да го направя. — отговори тя.
Анджелина и Нина се върнаха у дома. Въпреки че Анджелина беше решила да прекара пенсионирането си в опознаване на света и в приключения, този инцидент беше твърде вълнуващ.
На следващата сутрин имаше съобщение на телефонния секретар на Анджелина. Тя натисна копчето и зловещ глас проговори през високоговорителя.
— Случайно притежавате нещо, което не ви принадлежи. Не искаме никакви проблеми, затова ви предлагам сделка. Вземете диамантите от отливката и ги поставете в шкаф 17 в автогарата утре. Не се свързвайте с полицията. Ако не спазвате тези инструкции, последствията ще бъдат много неприятни.
Анджелина веднага се обади на агент Финли. Скоро той пристигна в къщата й с партньора си, агент Джоунс. Двамата изслушаха внимателно заплашителното съобщение. Тогава те й казаха плана си за залавянето на контрабандистите.
Анджелина влезе на автогарата на следващия ден с пакет фалшиви диаманти, предоставени от агент Финли. Прилив на адреналин премина във вените й, когато постави чантата в шкафче 17, така че скритата камера да гледа към вратата на шкафчето.
Анджелина отиде до отцепената зона, където агентите бяха създали малка командна станция. Тя седна близо до вратата и се втренчи в агентите, натъпкани в стаята, работещи на лаптопи. Имаше чувството, че е на снимачната площадка на шпионски филм.
След известно време един от агентите извика:
— Мишената се приближава към шкафчето!
Агентите извикаха инструкции по радиостанциите си, докато други се втурнаха през вратата. Анджелина наблюдаваше напрегнато на най-близкия лаптоп как дребна фигура с качулка се приближава до шкафчето. Записът от скритата камера се появи, когато вратата на шкафчето се отвори, разкривайки лицето на мъжа с качулка.
— Записахте ли това? — излая агент Финли.
— Потвърдено, сър! Ще прегледам лицето му в базата данни, за да видя дали имаме този човек в системата.
Човекът с качулка извади пакета, напъха го в якето си и се запъти към изхода. Анджелина се ухили, когато агентите се приближиха, за да го арестуват. Това беше много по-вълнуващо от празника й! Освен това беше голямо облекчение да знае, че е свършило.
— Сър, имаме проблем. — изтрещя глас по радиото. — Този тип е просто примамка.
Анджелина се измъкна от стаята и забърза към мястото, където мъжът с качулка беше коленичил на пода.
— Кълна се, някакъв пич ми даде 100 долара, за да донеса пакет от шкафче 17, докато чака в колата си. — каза мъжът с качулка.
Няколко агенти изтичаха да проверят паркинга за колата, която мъжът описа. Те се върнаха няколко минути по-късно с лоши новини. Превозното средство го нямаше.
— Сигурно са ни наблюдавали… по дяволите! — Агентът махна ядосано.
Сърцето на Анджелина трепна от страх. Престъпниците вече трябва да знаят, че тя се е отклонила от инструкциите им. Бяха намерили телефонния й номер, можеха лесно да открият адреса й. Сега тя беше в сериозна опасност.
Агент Финли обеща на Анджелина денонощна защита, за да гарантира нейната безопасност. След това агент Джоунс я отведе у дома. Анджелина повика Нина да й каже какво се е случило, но тя не отговори. Дъщеря й не беше вкъщи и не отговаряше на обажданията на Анджелина.
Тогава телефонът на Анджелина иззвъня. Имаше чувството, че целият свят изчезна около нея, когато познат глас започна да говори.
— Предупредих те да не се обаждаш на полицията, но ти не ме послуша, така че сега нещата стават грозни. Имаш три часа, за да свалиш гипса и да го поставиш в синята кофа за боклук на кръстовището на 13-та и 18-та улица. Ако нещо се случи грешно този път, ще ти изпратя главата на дъщеря ти по пощата. Не забравяй да се оттървеш от опашката си.
Обаждането приключи, преди Анджелина да успее да отговори. Телефонът й трепереше в ръцете. Тя не можеше да повярва, че тези престъпници са отвлекли дъщеря й!
Тя се втурна обратно към предната част на къщата. Агент Джоунс беше паркирал точно отсреща. Щеше отнеме по-малко от пет минути, за да отиде и да му каже за телефонното обаждане, но Анджелина не можеше да рискува. Животът на Нина беше застрашен.
Анджелина отиде до малката кошница до леглото си, където държеше лекарствата си, и извади няколко таблетки за сън.
Минути по-късно тя сложи най-добрата си „мила усмивка на стара дама“, докато се приближаваше до агент Джоунс с чиния ябълков пай в едната ръка и чаша димящо кафе в другата.
— Спрете веднага, госпожо! — Агент Джоунс се огледа нервно наоколо. — Ще ми разбиете прикритието.
— Отказваш ли подаръка ми? — Анджелина се втренчи укорително в агент Джоунс.
— Ъ-ъ… не, госпожо. — Агент Джоунс погледна с копнеж пая.
— Е, тогава най-добре вземете чинията си. И се насладете на кафето, внася се от Етиопия!
Когато Анджелина надникна през прозорците петнадесет минути по-късно, агент Джоунс спеше в колата. Това беше моментът, който тя чакаше!
Анджелина бързо излезе с класическия си Cadillac от 50-те години. Тя свали мини GPS устройството за проследяване от колата си и след това потегли към болницата. Анджелина загуби ценно време, за да убеди лекаря да смени гипса й, но той в крайна сметка се съгласи.
— Готово! — Той вдигна старата отливка от масата. — Просто ще изхвърля това…
— Не! Искам го! — изплака Анджелина. — Но първо, моля, поставете това вътре.
Анджелина вдигна мини GPS-а от колата си. Докторът се втренчи в нея, сякаш беше луда.
— Няма да откажете на възрастна дама нейните странности, нали, докторе? — Анджелина му се усмихна мило. — Искам да използвам старата отливка за експеримент, разбирате ли, но няма как да прикрепя GPS-а сама.
Лекарят се съгласи с въздишка. Скоро Анджелина се измъкна през страничен изход, като държеше очите си отворени за следи от полиция или ФБР, докато се връщаше към колата си. Тя не обичаше да мами служителите на реда, но вярваше, че планът й да спаси Нина е най-добрият й вариант.
Анджелина изхвърли гипса си в синьото кошче за боклук и потегли. Тя паркира на няколко пресечки по-нататък, отвори приложението за GPS тракера в стария гипс и се взря в екрана. Тя потегли, когато точката започна да се движи.
Тя забеляза куриера, когато той подаде гипса на шофьора на SUV, който работеше на празен ход пред кооперативен гараж. След това колата влезе в гаража и служител закрепи двойните врати с плъзгаща се ключалка. Куриерът отдавна го нямаше и това място имаше само един вход или изход: портата. Беше време да се обади на агент Финли.
— …дивата, безотговорна и страстна стара дама, която някога съм срещал! — Агент Финли предупреди Анджелина.
— Да, скъпи, но знам къде е контрабандистът и ти трябва незабавно да дойдеш тук, за да го арестуваш.
Агент Финли призова Анджелина да остане на място до пристигането на полицията. Анджелина се съгласи, но трябваше да наруши обещанието си, когато забеляза някой да се опитва да отвори портата отвътре. Анджелина не можеше да позволи на никого да напусне този гараж.
Тя паркира пред портите. Кадилакът потръпна силно, когато шофьорът на джипа се опита да отвори вратите от другата страна. По-голямата кола тръгна на заден ход и се блъсна в портите, като избута кадилака на Анджелина назад.
Анджелина бутна портите още веднъж. SUV-ът беше мощен, но Анджелина имаше вяра в своя Caddy. След няколко минути другата кола се оттегли и потегли. Анджелина едва имаше момент да се наслади на победата си, когато по-голямата кола блъсна вратата.
Главата на Анджелина се блъсна във волана. Главата й звънеше… не, това бяха сирени! Полицията беше пристигнала!
Полицай ескортира Анджелина на безопасно място. Тя наблюдаваше от разстояние как служителите на реда се втурнаха в гаража. Скоро Нина се появи с агент Финли. Анджелина се втурна да ги посрещне.
— Нина! Добре ли си? Тези престъпници нараниха ли те? — попита Анджелина, докато се приближаваше.
— Страхувам се, че вашата дъщеря е престъпникът, госпожо. — каза агент Финли. — Тя симулира отвличането си, за да може да дадете диамантите на контрабандистите.
Анджелина поклати глава.
— Грешите, агент Финли. Тя не би направила това, нали, Нина?
— Съжалявам, мамо. — промърмори Нина. — Никога не съм искала да те нараня…
Анджелина гледаше, вцепенена от шок, как агент Финли отвежда Нина.
